Броеницата представлява молитва която едновременно е плод на устните и на душата. Думи които се изговарят и събития върху които се размишлява. Казваме обикновени молитви като „Радвай се...” или „Отче наш” и размишляваме над основните събития от живота на Нашия Господ Исус Христос и Неговата Пресвета майка Дева Мария. 
Още от античността броеницата е използвана като средство за молитва. В Индия тази форма на набожност е практикувана още през 5 век преди Христа. Най-често носена като колие нейната форма се променя в зависимост от религиозната група, която я използва. Някои се правят от злато и слонова кост други от камъчета. Някои са се използвали за рецитация на мантрите, а други с чисто символично значение. В християнството на Изток типа броеница се използва от различни отшелници, за да могат по някакъв начин да държат сметка за изречените молитви. Пример ни е посочен от историка Паладиус, който говори за един отшелник с името Павел, който държал в ръката си 300 малки камъчета и ги хвърлял след всяка молитва.
На запад монасите не закъсняват да започнат да използват различни продупчени зърна, надянати на връв. Англичаните казват, че блаженият Беда (монах и историк 672 – 735) използвал подобие на днешната броеница или по-точно, че днешната броеница е съвършено копие. Християните казвали систематично по една молитва на зърно и вероятната цел на това все още примитивно използване на християнската броеница било преброяването на повтарящите се молитви в неделните служби. Всъщност Удалрик от Клюни (1086) ни говори, че броеницата се използвала за многократно повтаряните молитви. Войнстващите ордени, поради невъзможността да присъстват на служби, трябвало да повтарят определени молитви по 57 пъти или по 100 пъти „Отче наш”. Видът на сегашната броеница е използван от Света Бригита (VІ в.), която организирала тези зърна в рецитирането на най-често използваните молитви: „Отче наш” и „Радвай се”. Тази практика става мариина молитва (ХІ век ). По същото време монасите в манастирите, които не разбирали латински, я използвали, за да казват 150 пъти „Радвай се”, вместо 150-те псалма. Поради това нарекли броеницата „Псалтир на Дева Мария”. Един доминиканец Ален де ла Рок основава през 1470 г. братство на псалтира на Дева Мария и предава на Свети Доминик началото на тази набожност.
Придавайки на Дева Мария победата над турците в битката при Лепанто от 7 октомври 1571 г., на следващата година папа Пий V обявява празника „Дева Мария на победата”, честван през първата неделя на октомври. През 1573 г. папа Григорий ХІІІ с була обявява 1 април за годишен празник на броеницата. Броеницата става обща практика след Тридентинския събор (1545–1563). През ХІХ в. се наблюдава възраждане на броеницата. През 1828 г. Полин Жарико основава Асоциация на живата броеница. През 1858 г. в Лурд Девата се явява на Бернадета с броеница. Папа Лъв ХІІІ посвещава много послания на броеницата особено през периода 1883–1891. По време на неговия понтификат, римската конгрегация по обрядите посвещава месец октомври на Дева Мария на Броеницата. Папа Пий Х фиксира празника на 7 октомври. През 1917 г., във Фатима Пресвета Богородица се явява, казвайки „Аз съм Дева Мария на Броеницата”.
Светата броеница се състои от 150 „Радвай се...". разделени на три части по 50. Във всяка десетица ние размишляваме върху живота на Дева Мария и Исуса Христа Това са тъй наречените „Тайни", върху които ние спираме нашето внимание докато казваме молитвата „Радвай се". Започваме броеницата със знака на кръста и Символа на вярата. После казваме „Отче наш” и три пъти „Радвай се...”. След това започваме с тайните казвайки отче наш и десет пъти „Радвай се...”, накрая на всяка десетица завършваме със „Слава..:” и „О, Исусе...”. накрая на броеницата казваме „Радвай се царице...” и „Под твоето покровителство”.