Окончателно гласувана с 2309 гласа за и 75 гласа против

Обнародвана на 7 декември 1965 г.
 
 
Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят - (Gaudium et spes)

№ на параграфите:

ПРОЛОГ         1-3
Тясно единение на Църквата с       
цялото човешко семейство       1
Към кого се обръща Съборът      2
В служба на човека        3

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ. СЪСТОЯНИЕТО
НА ЧОВЕКА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ     4-10
Надежди и тревоги        4
Дълбоки промени        5
Социални промени        6
Психологически, морални и религиозни промени   7
Неравновесията в съвременния свят     8
Най-разпространените стремежи на човешкия род   9
Най-задълбочените въпроси на човешкия род    10

ПЪРВА ЧАСТ
ЦЪРКВАТА И ПРИЗВАНИЕТО НА ЧОВЕКА 
      
Отговор на призивите на Духа      11

ГЛАВА І. ДОСТОЙНСТВОТО
НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ      12-22
Човекът по Божи образ       12
Грехът         13
Устройство на човека       14
Достойнство на разума, истината и мъдростта    15
Достойнство на моралното съзнание     16
Превъзходство на свободата      17
Тайната на смъртта        18
Форми и корени на атеизма      19
Систематичният атеизъм       20
Отношението на Църквата към атеизма     21
Христос – новият човек       22

ГЛАВА ІІ. ЧОВЕШКАТА ОБЩНОСТ     23-32
Какво възнамерява Съборът      23
Общностен характер на човешкото призвание
в Божието намерение       24
Взаимозависимост на личността и човешкото общество  25
Разпространяване на общото благо     26
Уважение към човешката личност      27
Уважение и любов към враговете      28
Основополагащо равенство на всички хора    
и социална справедливост       29
Необходимост от преодоляване
на индивидуалистичната етика      30
Отговорност и участие       31
Въплътеното Слово и  човешката солидарност    32

ГЛАВА ІІІ. ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ В СВЕТА   33-39
Проблемът         33
Ценността на човешката дейност      34
Правилото на човешката дейност      35
Закономерната самостоятелност на земните дела   36
Разяжданата от греха човешка дейност     37

Издигнатата до съвършенство
в Пасхалната тайна човешка дейност     38
Нова земя и ново небе       39

ГЛАВА ІV. МИСИЯТА НА ЦЪРКВАТА
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ      40-45
Взаимоотношения между Църквата и света    40
Помощта на Църквата за всеки човек     41
Помощта на Църквата за човешкото общество    42
Помощта на Църквата за човешката дейност чрез християните 43
Помощта на съвременния свят за Църквата    44
Христос – алфата и омегата      45

ВТОРА ЧАСТ
НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ

ПРОЛОГ         46

ГЛАВА І. ДОСТОЙНСТВОТО
НА БРАКА И НА СЕМЕЙСТВОТО     47-52
Бракът и семейството в днешния свят     47
Светостта на брака и семейството      48
Съпружеската любов       49
Плодовитостта на брака       50
Съпружеската любов и
уважението към човешкия живот      51
Всеобщите усилия за благото на брака и на семейството  52

ГЛАВА ІІ. КУЛТУРНИЯТ ПОДЕМ     53-62
Въведение         53
Раздел І. Културната
ситуация в днешния свят       54-56
Нови стилове на живот       54
Човекът – съзидател на културата      55
Затруднения и задължения       56
Раздел ІІ. Някои принципи относно
правилното развитие на културата     57-59
Вяра и култура        57
Многостранните взаимоотношения между
Благовестието и културата       58
Съгласуване на различните страни на културата    59
Раздел ІІІ. Някои неотложни задължения
на християните относно културата     60-62
Признаване на всеобщото право на култура
и неговото съблюдаване       60
Цялостна културна подготовка на човека     61
Съгласуване на човешката култура
и християнското обучение       62

Глава ІІІ. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯТ 
ЖИВОТ         63-72
Някои характерни черти на икономическия живот   63
Раздел І. Икономическо развитие     64-66
Икономическото развитие в служба на човека    64
Човешкият контрол над икономическото развитие   65
Премахване на значителните
социално-икономически неравенства     66
Раздел ІІ. Ръководни принципи на цялостния
социално-икономически живот      67-72
Труд, условия на труд и свободно време     67
Участие в управлението на предприятието и в общата
организация на труда. Трудови конфликти    68
Земните блага и тяхното общочовешко предназначение  69 
Инвестиции и финанси       70
Достъп до частната собственост върху благата.
Проблеми на едрата поземлена собственост    71
Социално-икономическата дейност
и Христовото царство       72

Глава ІV. ЖИВОТЪТ НА
ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ      73-76 
Съвременният обществен живот      73
Природа и цел на политическата общност    74
Всеобщо сътрудничество в обществения живот    75
Политическата общност и Църквата     76

Глава V. НАСЪРЧАВАНЕ НА МИРА И
ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩНОСТТА НА НАРОДИТЕ  77-90
Въведение         77
Природата на мира        78
Раздел І. Необходимост от избягване на войната   79-82
Дългът за обуздаване на нечовешката война    79
Тоталната война        80
Надпреварата във въоръжаването      81
Пълното осъждане на войната и
международното действие за нейното избягване    82
Раздел ІІ. Изграждане на международната общност   83-90
Причини за разногласията и техните противодействия   83
Общността на народите и международните институции  84
Международното сътрудничество в икономическото поле  85
Някои уместни правила       86
Международното сътрудничество и демографският растеж  87
Задачата на християните в международната взаимопомощ  88
Дейното присъствие на Църквата в международната общност  89
Участието на християните в международните институции   90

ЗАКЛЮЧЕНИЕ        91-93
Задачи на отделните християни и на отделните църкви   91
Диалогът между всички хора      92
Изграждането на един свят и отвеждането му до крайната цел  93

ЕПИСКОП ПАВЕЛ
Слуга на Божиите слуги
в единение с отците на Свещения събор
за вечна памет

Пастирска конституция
GAUDIUM ET SPES
 
Пролог

Тясно единение на Църквата с цялото човешко семейство       

1. Радостите и надеждите, тъгите и тревогите на днешните хора, най-вече на бедните и на всички страдащи, са също радости и надежди, тъги и тревоги на Христовите ученици и няма нищо истински човешко, което да не отеква в сърцата им. Тяхната общност действително се състои от хора, които, единени в Христа и водени от Светия Дух в пътуването си към царството на Неговия Отец, са получили вестта за спасението, която трябва да  предложат на всички. Затова християнската общност се чувства реално и тясно солидарна с човешкия род и неговата история.

Към кого се обръща Съборът      

2. Затова след като проникна по-дълбоко в тайната на Църквата, Вторият ватикански събор сега непоколебимо се обръща не само към църковните чеда, нито само към призоваващите името на Христос, а към всички хора и желае да изложи пред тях своето разбиране за присъствието и действието на Църквата в съвременния свят.
Съборът има предвид човешкия свят или цялото човешко семейство ведно с всички неща, сред които живее: светът като театър на историята на човешкия род, белязан от човешките усилия, поражения и победи; светът, за който християните вярват, че е основан и съхранен от любовта на Твореца; безспорно изпадналият под робството на греха свят, но освободен от разпънатия на Кръста и възкръснал Христос, Който срази Лукавия, за да може светът да бъде преобразуван според Божия замисъл и така да бъде изпълнен.

В служба на човека        

3. В наши дни обзетият от възхищение пред своите открития и мощ човешки род често си задава тревожни въпроси за настоящето развитие на света, за мястото и задачата на човека във вселената, за смисъла на неговите индивидуални и колективни усилия, а също и за крайната цел на нещата и хората. Затова като свидетелства и излага вярата на целия, обединен в Христа, Божи народ, Съборът не би могъл да даде по-красноречиво доказателство за солидарност, уважение и любов към цялото човешко семейство, към което принадлежи този народ, от това да установи с него диалог по горепосочените различни проблеми, осветлявайки ги със светлината на Евангелието и предоставяйки на хората спасителната сила, която ръководената от Светия Дух Църква получава от своя Основател. Става дума за спасението на човешката личност, за изграждането на човешкото общество. Следователно именно човекът, но разглеждан като един и цял, в единството на тяло и душа, на сърце и съзнание, на разум и воля, ще бъде оста на нашето изложение.
Ето защо, като провъзгласява върховното величие на човешкото призвание  и утвърждава наличието на божествения зародиш в него, Светият събор принася на човешкия род искреното съдействие на Църквата с цел установяване на всеобщото братство, което съответства на подобно призвание. Църквата не е движена от никаква земна амбиция, а се прицелва единствено в това да продължи, под ръководството на Светия Дух, самото дело на Христос, Който дойде на света, за да свидетелства за истината , за да спасява, а не да съди, за да служи, а не да Му служат .
 

Встъпително изложение
СЪСТОЯНИЕТО НА ЧОВЕКА
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
  

     
Надежди и тревоги        

4. За да изпълнява тази задача, дълг на Църквата във всеки един момент е да се вглежда в знаците на времето и да ги тълкува в светлината на Евангелието, така че по подходящ за всяко поколение начин да може да отговори на вечните въпроси на хората за смисъла на настоящия и на бъдещия живот и за тяхното взаимоотношение. Действително е важно да се познава и разбира светът, в който живеем, с неговите очаквания, стремежи и често пъти драматичен характер. Ето как могат да бъдат очертани някои от най-характерните черти на съвременния свят.
Човешкият род днес живее в нов период от своята история, характеризиращ се с дълбоки и бързи промени, които постепенно се разпростират над целия свят. Предизвикани от разума и творческата дейност на човека, те се отразяват на самия човек, на неговите индивидуални и колективни съждения и желания, на неговия начин на мислене и на действие спрямо нещата и спрямо хората. И то до такава степен, че вече може да се говори за истинско социално и културно преобразуване, което се отразява и на религиозния живот.
И както се случва при всяка криза на растежа, това преобразуване носи със себе си немалки трудности. Така, докато човекът разпростира толкова нашироко своята мощ, той не винаги успява да я постави в своя услуга. Той полага усилия да проникне в най-съкровеното кътче на душата си, но това го прави често още по-неуверен в самия себе си. Той постепенно си изяснява законите на социалния живот, но след това се колебае в каква посоката да ги приложи.
Човешкият род никога не е разполагал с толкова много богатства и възможности за икономическа мощ, но при все това голяма част от хората все още е измъчвана от глад и мизерия, а големи човешки маси все още са напълно неграмотни. Никога както днес хората не са имали така изострено чувство за свобода, а същевременно възникват нови форми на социално и психическо робство. И докато светът осъзнава толкова трезво своето единство и взаимозависимостта на отделните хора в една необходима солидарност, той е тласкан в противоположни посоки от борещи се помежду си сили: и действително, политическите, социалните, икономическите, расовите и идеологическите противоречия са все още устойчиви, а опасността от тотална, способна да унищожи всичко война – не по-малка. Расте обменът на идеи, но самите думи, с които се изразяват най-важните понятия, приемат твърде различни значения в различните идеологии. И накрая, полагат се усилия за построяване на по-съвършен временен ред, без това да е съпроводено от равностоен духовен прогрес.
Потънали в толкова противоречиви условия, многобройни наши съвременници не са в състояние реално да разграничат постоянните ценности и надлежно да ги съчетаят с новите открития. Затова са обхванати от безпокойство и са измъчвани в надежда и тревожност от въпроса за настоящия ход на света. Този ход отправя предизвикателство към човека, дори го принуждава да си отговори.

Дълбоки промени

5. Развълнуваните духове и преобразените условия на живот са свързани понастоящем с коренна промяна, която по отношение на подготовката на духа дава превес на математическите, физическите и хуманитарните науки, а по отношение на действието се осланя на породената от тези науки техника. Тази научна нагласа извайва културата и начина на мислене по различен спрямо едновремешния способ. А и техниката напредна до такава степен, че да преобрази облика на земята и да се впусне в овладяването на извънземното пространство.
В известен смисъл човешкият разум разпростира своето господство и над времето: над миналото – с историческото изследване и над бъдещето – с усилието за проучване и планиране. Прогресът на биологията, психологията и социалните науки не само дава на човека възможност за по-добро себепознание, а му предоставя също и условия за пряко въздействие върху живота на обществото чрез използването на подходящи технически методи. Човешкият род същевременно става все повече загрижен за предвиждането и контролирането на собственото си демографско развитие.
 Самият ход на историята става толкова забързан, че трудно може да бъде следван от отделните хора. Участта на човешката общност става една-единствена и вече не може да се разграничи на множество отделни истории. Така човешкият род преминава от един по-скоро статичен възглед за реда на нещата към един по-динамичен и развиващ се възглед: това поражда нова огромна проблематика, която насърчава нови анализи и обобщения.

Социални промени

 6. Вследствие на всичко това в традиционните местни общности – патриархални семейства, кланове, племена, села – настъпват все по-дълбоки промени сред различните групи и взаимоотношения в социалния живот.
 Постепенно се разпространява един тип индустриализирано общество, който благоприятства икономическото изобилие в някои страни и коренно преобразува вековните възгледи и условия на социален живот. Същевременно растат вкусът и търсенето на градския начин на живот, благоприятствани от увеличаването броя на градовете и на техните жители, както и от разпространяването на градския начин на живот на село.
 Нови и все по-усъвършенствани средства за комуникация в обществото благоприятстват по-широкото и по-бързото научаване на събитията и разпространяване на идеите и чувствата, като при това пораждат верижни реакции.
 Не трябва да се пренебрегва и това, че много хора, подтикнати да емигрират поради различни основания, променят своя начин на живот.
 Така че взаимоотношенията на човека със себеподобните му непрекъснато се разрастват и тази “социализация” създава на свой ред нови взаимоотношения, без обаче винаги да благоприятства съответна зрялост на личността и наистина междуличностни взаимоотношения, тоест “персонализация”.
 Такова развитие се проявява най-вече в страни, които се възползват от придобивките на икономическия и техническия прогрес, но задвижва и развиващите се народи, които се стремят да получат за своите страни благата на индустриализацията и урбанизацията. Тези народи, особено ако са обвързани с по-древни традиции, изпитват същевременно нужда да упражняват свободата си по-зряло и по-лично.

Психологически, морални и религиозни промени

 7. Изменението на нагласите и структурите често води до оспорване на традиционните ценности, най-вече от младите хора, които нерядко нетърпеливи, се бунтуват вероятно поради недоволството си и, съзнавайки значението си в социалния живот, желаят възможно най-скоро да поемат своите отговорности. Това често излага родителите и възпитателите на все по-големи всекидневни затруднения при изпълнението на своя дълг.
 Наследените от миналото институции, закони, начини на мислене и чувстване не винаги изглеждат приспособими към настоящето положение, откъдето произтича и дълбоката обърканост в поведението и дори в самите правила за добро поведение.
 И накрая, религиозният живот също търпи влиянието на новите условия. От една страна, едно по-остро критично чувство го пречиства от магическия възглед за света и от остатъците на суеверие и изисква все по-лично и дейно приобщаване към вярата: затова онези, които достигат до по-остро чувство за Бога, са многочислени.  От друга страна обаче, все повече растат човешките маси, които на практика се отдалечават от религията. За разлика от миналите времена отричането на Бога или религията или минаването на практика и без тях не е необичаен или индивидуален факт. И действително, днес подобно поведение нерядко се представя като изискване на научния прогрес или на някакъв нов вид хуманизъм. В много страни всичко това се проявява не само във философските аргументации, но завладява обширни полета на литературата, изкуството, тълкуването на науките за човека и на историята, и дори самите граждански закони: оттук произтича и объркването на мнозина.

Неравновесията в съвременния свят

 8. Едно толкова бързо, често осъществявано без порядък, развитие и самото все по-изострено съзнание за съществуващите по света несъответствия пораждат или увеличават противоречията и неравновесията.
 Преди всичко в личността много често се забелязва неравновесие между модерния практически разум и способността за теоретично мислене, което не успява нито да се наложи, нито да подреди задоволително синтезирано съвкупността от знания. Поражда се също и неравновесие между загрижеността за практическа действеност и изискванията на моралното съзнание и не по-рядко между условията на колективния живот и изискванията на способността за самостоятелно мислене и на самото съзерцание. И накрая, неравновесие между специализациите в човешката дейност и общия поглед върху нещата.
 А напреженията в семейството се пораждат било от тежестта на демографските, икономическите и социалните условия, било от затрудненията, които възникват между поколенията, било от новия тип социални взаимоотношения между мъжа и жената.
 Големи различия възникват също между расите и дори между различните социални групи, между богатите страни и не толкова богатите или бедните страни и накрая, между родените от стремежа на народите за мир международни институции и амбицията да се наложи собствената идеология или колективният егоизъм в държавите или другите организации.
 Оттук произтичат взаимните недоверия или враждебности, конфликти и огорчения, на които човекът е едновременно причина и жертва.

 Най-разпространените стремежи на човешкия род

 9. Междувременно расте убеждението, че човешкият род може и трябва не само непрекъснато да подсилва своето господство над сътвореното, но и да се бори за установяване на политически, социален и икономически ред, който все повече и по-добре да служи на човека и да помага на всеки човек и на всяка група да утвърждава и развива собственото си достойнство.
 Оттук произтичат настойчивите изисквания на мнозина, които, осъзнали несправедливото или неравноправното разпределение на благата, се считат за онеправдани. Развиващите се или току-що получилите независимост страни желаят да се възползват от благата на модерната цивилизация не само на политическо, но и на икономическо равнище и свободно да изпълняват своята роля в света. С всеки изминал обаче ден тези страни все повече се отдалечават от по-богатите страни, които се развиват по-бързо, и доста често изпадат под тяхната зависимост, включително икономическа. Гладуващите народи предявяват изисквания към по-богатите народи. Жените отправят искания за равенство с мъжете, и то не само по право, но и на дело, там където все още не са го постигнали. Работници и селяни искат не само да припечелват необходимото, за да живеят, но и да развиват личността си чрез своя  труд и да участват в организирането на икономическия, социалния, политическия и културния живот. За първи път в човешката история днес всички народи са убедени в това, че благата на цивилизацията могат и трябва реално да се разпространяват сред всички.
 Ала във всички тези изисквания се крие едно по-дълбоко и всеобщо желание: отделните лица и организираните групи жадуват за пълноценен и свободен живот, за достоен за човека живот, който да постави в тяхна услуга всичко, което съвременният свят може да им предостави в изобилие. Държавите също полагат все по-големи усилия, за да постигнат определена форма на универсална общност.
 След като нещата са поставени по този начин, днес светът изглежда едновременно мощен и слаб, способен да извърши най-доброто и най-лошото, а пред него се открива пътят на свободата или робството, на прогреса или регреса, на братството или омразата. От друга страна, човекът си дава сметка, че от него зависи доброто насочване на задействаните от самия него усилия, които могат да го смажат или да му служат. Затова си задава въпроси.
 
Най-задълбочените въпроси на човешкия род

 10. И наистина, неравновесията, от които страда съвременният свят, са свързани с едно по-дълбоко неравновесие, вкоренено в човешкото сърце. Именно в човека се борят помежду си много от елементите. От една страна, като творение, той действително изпитва по хиляди начини своите граници; от друга страна, се чувства неограничен в своите желания и призован към по-висш живот. Подложен на много съблазни, той винаги е принуден да избере една и да се откаже от друга. И дори, слаб и грешен, той нерядко върши това, което не желае, а не върши онова, което желае . Ето защо той страда в себе си от това разделение, от което именно произлизат толкова много и толкова сериозни разногласия в обществото. Със сигурност твърде много хора, които живеят в практически материализъм, са далеч от ясното възприемане на тази драма или поне, смазани от нищетата, са възпрепятствани да се замислят върху нея. Мнозина смятат, че ще намерят покой в предложено по различни начини тълкуване на нещата. А други очакват единствено от човешките усилия истинско и пълноценно освобождение на човешкия род, и са убедени, че бъдещото човешко царство на земята ще възнагради всички техни съкровени желания. Не липсват и такива, които отчаяни, че не могат да дадат смисъл на живота си, възхваляват дързостта на онези, които, оценявайки човешкото съществуване като изпразнено от всякакъв смисъл, полагат усилия да го обяснят напълно единствено със собственото си старание. При все това се увеличава броят на онези, които при настоящето развитие на света си задават или възприемат по нов начин остротата на основни въпроси като: Що е човек? Какво е значението на болката, злото, смъртта, които продължават да съществуват въпреки прогреса? Колко струват завоеванията, заплатени с толкова висока цена? Какво може да даде човекът на обществото и какво може да очаква от него? Какво ще се случи след този живот?
Що се отнася до Църквата, тя вярва, че Христос, Който умря и възкръсна за всички , дава на човека светлина и сила чрез Своя Дух, за да може човекът да отговори на върховното си призвание, че на хората на земята е дадено друго име, чрез което могат да се спасят . Тя вярва също, че е намерила в своя Господ и Учител ключа, центъра и края на цялата човешка история. Освен това твърди, че под всички промени остават много непроменени неща, основани в Христа, Който е винаги същият и вчера, и днес, и вовеки . Така в светлината на Христос, образ на невидимия Бог, роден преди всяко творение , Съборът възнамерява да се обърне към всички, за да онагледи тайната на човека и да съдейства в търсенето на решение на най-важните проблеми на нашето време.
 
 

Първа част
ЦЪРКВАТА И ПРИЗВАНИЕТО НА ЧОВЕКА

Отговор на призивите на Духа

 11. Движен от вярата и убеден, че е воден от Духа на Господа, Който изпълва вселената, Божият народ полага усилия да различи истинските знаци на Божието присъствие или замисъл в събитията, изискванията и исканията на нашето време, в които участва заедно с другите хора. Вярата действително осветлява всичко с нова светлина, разкрива ни Божиите намерения за цялостното призвание на човека и затова насочва разума към напълно човешки решения.
 Съборът си поставя преди всичко задачата да отсъди в тази светлина ценностите, които днес са на голяма почит и да ги върне към техния божествен извор. Доколкото изхождат от човешкото дарование, с което Бог надари човека, тези ценности са прекрасни сами по себе си, но поради поквареността на човешкото сърце нерядко са отклонени от надлежната им уредба и поради това се нуждаят от пречистване.
 Какво мисли Църквата за човека? (глава І) Какво изглежда, че трябва да бъде препоръчано за изграждането на съвременното общество? (глава ІІ) Какво е окончателното значение на човешката дейност във вселената? (глава ІІІ) Тези въпроси очакват отговор. Впоследствие ще стане още по-ясно, че Божият народ и човечеството, в което този народ е включен, си правят взаимна услуга: така ще се прояви религиозният и поради това дълбоко човешки характер на мисията на Църквата (глава ІV).
 
 

Глава І
ДОСТОЙНСТВОТО
НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ

Човекът  по Божи образ

 12. Вярващи и невярващи почти са съгласни, че всичко на земята трябва да бъде подредено спрямо човека като негов център и връх.
 Ала що е човек? Той е изразил и изразява многобройни, разнообразни и дори противоречиви мнения за самия себе си, като или така се превъзнася, че превръща себе си в абсолютно правило, или се принизява до отчаяние и така изпада в съмнение и тревожност. Църквата дълбоко усеща тези затруднения и просветена от Божественото откровение може да им даде отговор, който описва истинското състояние на човека, дава основание за неговите злочестини и заедно с това помага за справедливото признание на неговото достойнство и призвание.
 Свещеното Писание действително учи, че човекът е бил сътворен “по Божий образ”, способен да познае и да обича собствения си Творец, създаден да господарува над всички земни творения , да ги управлява и да си служи с тях за Божия слава .  “Що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал; поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му” (Пс. 8:5-7).
 Ала Бог не сътвори човека самотен: още от началото “мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:27) и тяхното единение представлява първата форма на междуличностно общение. По своята съкровена природа човекът действително е социално същество и не може да живее, нито да развие своите дарби без взаимоотношенията си с другите.
 Затова, както четем в Свещеното Писание, Бог видя “всичко, що създаде,  и ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31).

Грехът

 13. Създаден от Бога в праведно състояние, но изкушен от Лукавия още в началото на историята, човекът злоупотреби със свободата си като се изправи срещу Бога и като пожела да достигне своята цел извън Бога. И макар да бяха познали Бога, хората не Му отдадоха почит като на Бог..., а неразумното им сърце се помрачи... и  предпочетоха да служат на творението, а не на Твореца . Това, което ни разкри Божественото Откровение, бе потвърдено от собствения ни опит. И действително, ако човек погледне вътре в сърцето си, ще открие, че има склонност към злото и е затънал в толкова злини, които естествено не могат да произлизат от неговия добър Творец. Като отказва да признае Бога за свое начало, човек често накърнява свързания с крайната му цел надлежен ред и в същото време нарушава цялостната си правилна насоченост било към себе си, било към другите хора и всяко творение.
 Така че човекът е раздвоен в себе си. Ето защо целият човешки живот, както индивидуалният, така и колективният, преминава в драматична борба между доброто и злото, между светлината и мрака. Човекът дори се оказва неспособен действително да превъзмогне пристъпите на злото у самия себе си, така че всеки един човек се чувства като окован във вериги. Но Самият Господ дойде да освободи човека и да му даде сила, като вътрешно го обнови и изпъди навън “княза на този свят” (Иоан. 12:31), който го държеше като роб на греха . Грехът впрочем понизява самия човек, като му пречи да постигне собствената си пълнота.
 В светлината на това Откровение намират окончателно си основание както възвишеното призвание, така и дълбокото злочестие, които всички хора изпитват.

Устройство на човека

 14. Единен в тяло и душа, със самото си телесно състояние човекът обединява в себе си елементите на материалния свят, които така достигат в него своя връх и могат свободно да славословят Твореца . Следователно не е допустимо човек да пренебрегва телесния живот, а напротив, той е длъжен да почита и уважава своето тяло именно защото е сътворено от Бога и отредено за възкресение в последния ден. И все пак, наранен от греха, човекът изпитва в себе си бунта на тялото. Затова именно самото достойнство на човека изисква от него да слави Бога в собственото си тяло  и да не му позволява да се превърне в роб на изкривените наклонности на сърцето.
 Човекът обаче не бърка като се признава за по-висш от телесното и се счита за нещо повече от проста частица от природата или анонимен елемент от човешкия град. И действително, в своя вътрешен мир той надхвърля света на нещата: и към този дълбинен вътрешен мир се завръща, когато се обърне към сърцето си, там където го очаква Бог, Който се вглежда в сърцата , там където под Божия поглед решава съдбата си. Затова като признава, че има духовна и безсмъртна душа, той не се оставя да бъде мамен от лъжовни измислици, които произтичат единствено от физическите и социалните условия, а напротив, достига до дълбините на самата истина за нещата.

Достойнство на разума, истината и мъдростта

 15. Човекът има основание да се счита за по-висш от целия материален свят поради разума, с който участва в светлината на Божията промисъл. Чрез страстното упражняване на дарованието си в продължение на векове той естествено постигна прогрес в емпиричните и техническите науки и в изящните изкуства. А в наше време постигна значителни успехи, особено в проучването и овладяването на материалния свят. И все пак той винаги е търсил и откривал една по-дълбока истина. Разумът действително не се ограничава само до явленията, но може да овладее наистина сигурно умопостижимите неща, въпреки частичното му затъмнение или слабост вследствие на греха.
 И накрая, умозрителната природа на човешката личност постига съвършенството като свой дълг, благодарение на мъдростта, която сладостно привлича човешкия ум в търсенето и в любовта към истината и към доброто, а когато човек се изпълни от нея, го води от видимото към невидимото.
 Нашето време се нуждае още повече спрямо изминалите векове от тази  мъдрост, за да направи по-човечни собствените си нови открития. Бъдещето на света действително е застрашено, освен ако не се родят по-мъдри хора. Следва да се отбележи, че много икономически по-бедни спрямо други, но по-мъдри страни могат да им окажат значителна помощ.
 А с дарбата на Светия Дух човекът може да достигне във вярата до съзерцанието и вкусването на тайната на Божия замисъл .

Достойнство на моралното съзнание

 16. В най-съкровените кътчета на съвестта си човек открива съществуването на един закон, на който трябва да се подчинява, макар че не той го е създал, чийто глас винаги го призовава да обича, да върши добро и да избягва злото, и в подходящ момент ясно казва на сърцето му: направи това, избягвай онова. Човек действително притежава един вписан от Бога в сърцето му закон:  самото човешко достойнство изисква да му се подчинява и човекът ще бъде съден според него . Съвестта е най-скритото и най-съкровеното ядро на човека, светилището, където той е сам с Бога, където отеква Неговият глас . Именно чрез съвестта по удивителен начин се опознава този изпълнен в любовта към Бога и към ближния закон  . От вярност към съвестта си християните се обединяват с другите хора в търсене на истината и в решаване според истината на толкова много морални проблеми, които възникват както в частния, така и в социалния живот. Следователно колкото повече надделява праведната съвест, толкова повече личностите и социалните групи се отдалечават от сляпото произволно решение и се съобразяват с обективните морални правила. И все пак нерядко се случва съвестта да се заблуди поради непреодолимо незнание, без при това да изгуби своето достойнство. Но това не може да се каже, когато човек нехае за истината и доброто, и когато съвестта почти ослепява вследствие на навика да греши.

Превъзходство на свободата

 17. Ала човекът може да се обърне към доброто единствено свободно, със свободата, на която толкова много държат и толкова пламенно търсят, с основание, нашите съвременници. Често пъти обаче те се грижат за нея лошо, като си позволяват какво ли не, включително и злото, стига само това да им харесва. А пък истинската свобода е висш знак за Божия образ в човека. Защото Бог действително поиска да остави човека “в ръцете на произволението му” , за да може той непринудено да потърси своя Творец и приобщавайки се свободно към Него, да достигне до пълното и блажено съвършенство. Затова достойнството на човека изисква от него да действа според съзнателния и свободен избор, тоест движен и