От 23 до 28 януари 2019 г. папа Франциск направи апостолическо посещение в Панама, където участва в честването на Световния ден на младежта. По време на визитата папата проведе среща с президента, с гражданските и дипломатически власти на страната, както и с епископите от Централна Америка. Събитията около Световния ден на младежта се откриха на 25 януари, петък, където папата участва в бдението с младежите, а на 27 януари беше отслужена Меса за Световния ден на младежта. В края на визитата беше оповестено, че домакин на следващия Световен ден на младежта през 2022 г. ще бъде Лисабон, Португалия.

Тук предлагаме текста на проповедта на папа Франциск, изнесена на месата в неделя, 27 януари:

„И очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.” (Лука 4: 20-21).
 

С тези думи Евангелието предава началото на публичното служение на Исус. То започна в синагогата, където той израства, той е сред близки и познати хора, а сред тях вероятно и някои от „катехизаторите“ от Неговото детство, които са Го учили на Закона. Това е важен миг от живота на всеки учител: детето, което е образовано и израснало в тази общност се изправя и взима думата, за да възвести и да въведе в действие Божията мечта. Слово, което в миналото е било възвестявано само като бъдещо обещание, докато сега, чрез устните на Исус, може да бъде изказано в сегашно време, защото се е превърнало в реалност: „Днес се изпълни“.
 

Исус открива настоящето на Бог, Който идва да ни посрещне и ни призовава да вземем участие в Неговото настояще: „да благовестя на бедните … да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“ (Лука 4: 18-19). Това е настоящето на Бог. То става присъстващо чрез Исус: получава лице, получава плът. Това е милосърдната любов, която не очаква идеална или съвършена ситуация, за да се прояви, нито приема извинения за своята поява. Божието време е това, което прави всяка ситуация и място правилни и подходящи. В Исус обещаното бъдеще започва и става живот.
 

Кога? Сега. Ала не всеки, който слуша, се чувства поканен или призван. Не всички жители на Назарет са подготвени да повярват в някого, когото са познавали и е израснал пред очите им, който сега ги приканва да осъществят една дългоочаквана мечта. И не само това, те дори казват: „Не е ли този Иосифовият син?“ (Лука 4:22).
 

Същото може да се случи и с нас. И ние не винаги вярваме, че Бог може да бъде толкова видим и обикновен, толкова близък и реален, още по-малко, че Той може да се прояви и да действа чрез някой ближен, приятел, роднина. Не винаги вярваме, че Господ може да ни призове да действаме и да съединим ръцете си с Него в Неговото Царство по този прост и директен начин. Трудно е да се приеме, че „Божията любов може да стане толкова конкретна и може почти да бъде изживяна в историята, с всичките си болки и изпълнени със слава превратности” (Бенедикт ХVІ, Обща аудиенция, 28 септември 2005).
Често и ние се държим като хората от Назарет: предпочитаме далечен Бог: хубав, добър, щедър, добре изобразен, но далечен, и най-вече Бог, който не ни притеснява, един „опитомен“ Бог. Защото близък и всекидневен Бог, Бог, който е приятел и брат, изисква да сме загрижени за нещата около нас, за всекидневните дела и най-вече за братството. Бог избра да не се открие като ангел или по някакъв зрелищен начин, а да ни даде лице, което е братско и приятелско, конкретно и познато. Бог е истински, защото любовта е истинска; Бог е конкретен, защото любовта е конкретна. Наистина, това „конкретно проявление на любовта е един от най-същностните елементи в живота на християните” (Бенедикт ХVІ, Проповед, 1 март 2006 г.).
 

Можем да се окажем изложени на същата опасност като хората в Назарет, когато в нашите общности Евангелието очаква да бъде изживяно конкретно. Започваме да си казваме: Но тези млади хора, не са ли те деца на Мария, Йосиф, не са ли те братя и сестри на…някои роднина? Не са ли това младежите, които видяхме да израстват? Те трябва да си мълчат, как можем да им повярваме? Ето този, например, не беше ли онзи, който чупеше прозорците с топката? Така роденото като пророчество и възвестяване на Божието царство се опитомява и обеднява. Желанието за опитомяване на Божието слово е всекидневно изкушение.
И вие, скъпи млади хора, може да изпитате това винаги, когато си помислите, че вашата мисия, вашето призвание, дори самият ви живот, е далечно обещание в бъдещето, което няма нищо общо с настоящето. Сякаш младостта е нещо като чакалня, където стоим, докато ни призоват. А „междувременно“, ние, възрастните или самите вие изграждате едно хигиенично запечатано бъдеще, без последици, където всичко е безопасно, сигурно и „добре застраховано”. Не искаме да ви предлагаме лабораторно създадено бъдеще. Това е „измислено щастие“, а не щастието на настоящето, на конкретното, на любовта. И така, с това „измислено” щастие, ние ви „упояваме“, караме ви да мълчите, за да не създавате твърде много неприятности, за да не задавате въпроси на себе си или на нас, докато „междувременно“ мечтите ви загубят своята пламенност, а докато бавно се осъществяват, те стават мрачни и плоски, дребни и жалки (вж. Проповед за Връбница, 25 март 2018 г.). Само защото мислим, или вие мислите, че вашето сега все още не е настъпило, че още сте твърде млади, за да мечтаете или да работите за бъдещето. Така продължаваме да отлагаме… И знаете ли? На мнозина млади хора това им харесва. Моля ви, нека им помогнем да не им харесва, да се разбунтуват, да пожелаят да изживеят настоящето на Бог.
Един от плодовете на последния Синод беше богатството, което изживяхме от възможността да се срещнем и да се вслушаме един в друг. Обогатяването от диалога между поколенията, обогатяването от обмена и ценността от осъзнаването, че се нуждаем един от друг, че трябва да полагаме усилия, за да създадем пътища и пространства, които насърчават мечтаенето и усилията за утре, започвайки от днес. И това да бъде сторено не в самота, а един до друг, създавайки ново пространство. Пространство, което не е просто даденост, не може да се спечели на лотария,  а пространство, за което и вие трябва да се борите. Вие, млади хора, трябва да се борите за вашето пространство днес, защото животът се живее днес. Никой не може да ви обещае дори само един ден в бъдещето. Вашият живот е днес. Поемате рискове днес.  Вашето пространство съществува днес. Какво бихте казали на това?
 

Вие, скъпи млади хора, не сте бъдещето. Обичаме да казваме „вие сте бъдещето“. Не, вие сте настоящето. Вие не сте бъдещето на Бог, вие, младите хора, сте настоящето на Бог. Той ви приканва и призовава, по общности и градове, да излезете и да намерите вашите баби и дядовци, възрастните, да се изправите до тях и заедно с тях да осъществите мечтата, която Господ храни за вас.
Не утре, а сега, защото „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21). В каквото и да се влюбите, то ще грабне не само вашето въображение, то ще въздейства върху всичко. Ще ви кара да се будите сутрин, ще ви поддържа в мигове на умора, ще открива сърцата и ще ви изпълва с удивление, радост и благодарност. Осъзнайте, че имате мисия и се влюбете; това ще реши всичко. (вж. Pedro Arrupe, S.J., Nada es más práctico). Можем да притежаваме всичко, но скъпи млади приятели, ако не изпитваме любовна страст, нищо нямаме. Страстта на днешната любов! Нека допуснем Бог да ни накара да се влюбим и да се оставим да ни отведе в бъдещето!
 

За Исус не съществува „междувременно“, съществува само милосърдна любов, която иска да навлезе и да спечели нашите сърца. Той иска да бъде нашето съкровище, защото Исус не е „междувременно“, не интервал от живота или отминаваща прищявка; той е щедра любов, която ни приканва да се посветим изцяло.
 

Той е конкретен, близък, истинска любов, Той е днес. Той е празнична радост, родена от избор и участие в чудотворния поток на надеждата и милосърдието, на солидарността и братството, въпреки парализиращия и парализиран поглед, роден от страха и изключването, от спекулациите и манипулациите.
 

Братя и сестри, Господ и Неговата мисия не са „междувременно“ в нашия живот, нещо временно, те не са само Световния ден на младежта, те са нашият живот днес, нашият живот в пътуване напред!
По специален начин през тези дни ни съпровождаше като музикален фон съгласието на Мария. Тя не само вярваше в Бога и в Неговите обещания като нещо възможно, тя вярваше на самия Бог и се осмели да каже „да“, за да вземе участие в настоящето на Господ. Почувствайте, че имате мисия, влюбете се, Господ ще реши всичко.
 

Също като в синагогата в Назарет, Господ стои сред нас, Неговите приятели и познати; взима книгата и ни казва: „Днес се изпълни това писание, което чухте.” (Лук. 4:21).
Скъпи млади приятели, искате ли да изживеете на практика своята любов? Нека вашето „да“ продължи да бъде врата за Светия Дух, Който да принесе нова Петдесетница за Църквата и за света.

Източник: www.zenit.org