На 4 март 2019 г. папа Франциск проведе среща и направи обръщение пред ръководителите, работниците и сътрудниците на Тайния архив на Ватикана. Срещата беше по повод 80-та годишнина от избора на Божия раб Пий ХІІ за Римски папа. В своето обръщение папа Франциск каза:

Скъпи братя и сестри,

Приветствам ви и се радвам да ви приема. Благодаря на монсеньор Хосе Толентино де Мендонса за любезните думи, с които ме приветства от името на всички вас. Поздравявам и монсеньор Серджо Пагано, професор Паоло Виан, новият заместник-префект, както и всички вас, архивисти, писатели, асистенти и служители на Тайния архив на Ватикана, а също и професорите от Ватиканското училище по палеография, дипломатика и архиви.

Поводът за тази среща, скоро след срещата ми с вас и със служителите на  Апостолическата библиотека на 4 декември миналата година, е радостният юбилей, който отбелязахме точно преди два дни, на осемдесет годишнината от избора на Върховен понтиф на 2 март 1939 г. на Божия раб Пий ХІІ.

Личността на този папа, комуто е отредено да управлява лодката на Петър в един от най-тъжните и мрачни моменти през ХХ век, разтърсен и разкъсан след последната световна война, както и през последвалия период на реорганизация на нациите през следвоенния период на възстановяване, вече е изследван и изучаван, понякога дискутиран и дори критикуван (на моменти дори с известни предразсъдъци и преувеличения). Днес неговата личност е оценявана и разглеждана в правилната светлина на множеството негови качества: пастирски, но преди всичко, богословски, аскетически, и дипломатически.

По нареждане на папа Бенедикт XVI от 2006 г. вие, началници и служители на Тайния архив на Ватикана, както и на историческите архиви на Светия престол и на Ватикана, работите по съвместен проект за обработване и каталогизиране на значителната документация, създадена по време на понтификата на Пий XII, част от която стана достъпна благодарение на моите достопочтени предшественици свети Павел VI и свети Йоан Павел II.

Затова ви благодаря, а чрез вас и на останалите ватикански архивисти, за търпеливите и внимателни усилия, които полагате през последните дванайсет години и която все още изпълнявате, за да довършите подготовката на документите.

Вашата работа се случва в тишина и далеч от публичния шум, тя култивира паметта и в известен смисъл ми се струва, че може да бъде сравнена с обработването на едно величествено дърво, чийто клони достигат до небето, но корените на което са здраво вкопани в земята. Ако сравним това дърво с Църквата, ще разберем, че то достига до Небето, нашата родина и краен хоризонт, но корените му остават здраво свързани със земята на същото Въплъщение на Словото, с историята, с времето. Вие, архивистите, с вашите търпеливи усилия, обработвате тези корени и помагате те да останат живи, така че дори най-зелените и най-младите клонки да получат необходимите сокове за своето израстване.

Това постоянно и значимо усилие, полагано от вас и вашите колеги, ми позволява днес, в памет на тази значима годишнина, да обявя решението си да открия за изследователи архивната документация, свързана с понтификата на Пий ХІІ до смъртта му в Кастел Гандолфо на 9 октомври 1958 г.

Реших, че документите на Ватиканските архиви за понтификата на Пий XII ще станат достъпни на 2 март 2020 г., точно една година след осемдесетата годишнина от избирането на Еуженио Пачели на Престола на Петър.

Взех това решение след като чух мнението на най-близките си сътрудници, със спокойна и уверена мисъл, сигурен, че сериозното и обективно изследване ще успее да оцени в правилната светлина и с необходимата критичност достойните за възхищение моменти на този папа, както и без съмнение миговете на сериозни трудности, на мъчителния решения, на човешка и християнска предпазливост, които някои могат да оценят като сдържаност, и които всъщност са били опити, човешки и трудно постижими, да бъде запазен жив пламъкът на хуманитарните инициативи в периодите на най-дълбок мрак и жестокост, на скрита и активна дипломация, на надежда във възможното откриване на сърцата за доброто.

Църквата не се бои от историята, по-скоро я обича, и би искала да я обича още повече и по-добре, също като Бог! Така, воден от същото доверие като моите предшественици, отварям и поверявам това документално наследство на изследователите.

Като още веднъж ви благодаря за положените усилия, ви моля да продължите да оказвате необходимата научна и материална подкрепа на изследователите, да продължавате да публикувате изворите, които смятате за важни, като по този начин продължите работата си от последните години.

Воден от тези чувства ви изпращам моя апостолически благослов и се обръщам към вас с молба да се молите за мен.

Източник: www.zenit.org