Роден на 19 юли 1919 г. в Пловдив, в семейство на католици, той е кръстен на 2 август с името Йосиф. Завършва средното си образование в колежа „Свети Августин”. Там се проявява като буден ученик, силен по математика и добър състезател по футбол. През октомври 1938 г. става послушник при успенците и приема новото си име Павел.
Следва теология във Франция във Философско-богословския институт в Лормоа, близо до Париж, в трудните условия на Втората световна война.
През 1942 г. здравословни проблеми го принуждават да се върне в България, където завършва теология и е ръкоположен за свещеник от латински обред на 26 януари 1945 г. в гр. Пловдив.
После следва икономика и социални науки, като в същото време е учител в колежа във Варна. Заради силното влияние, което е имал сред състудентите си, той е зорко следен от милицията. По-късно е назначен за домакин в колежа „Свети Августин”. През юни 1952 г. о. Павел коментира в писмо арестите и присъдите на много свещеници: „Нека бъде Божията воля: Ние очакваме да дойде нашият ред”. Следващият месец на 4 юли 1952 г. е задържан. Разстрелян е през нощта на 11 ноември 1952 г.