Преподобни отци, монаси и монахини, възлюбени в Господа духовни чеда на нашата Католическа Апостолическа Екзархия!
Благословението на Господа да бъде с вас!

На днешния ден, 8 септември 2007 г., празнуваме 100 години от присъствието в пределите на нашата епархия на иконата на св. Богородица покровителка на Християнското единство.
Град Малко Търново – една от първите енории в ранното утро на нашето присъединяване към Светия Престол в Рим. Град Малко Търново – център на просвета във вярата, в който повече от 120 години работят отците Възкресенци. Град Малко Търново, днес превърнал се в място на поклонение пред Божията Майка, покровителка на нашата епархия, носеща още и благословията на светейшия папа, Божия слуга Йоан-Павел II, който през 2002 г., при своето посещение в Отечеството ни, България, я увенча с корона. Един век Божията Майка бди над нас със своето застъпничество пред Бога и само в небето ще узнаем истинската сила на нейното покровителство над нас. Защото историята на нашата Църква започва малко по-рано и затова тук, в това светилище, желая да поставя началото на тези чествания, които ще продължат в течение на три години, на по-особена молитва и размисъл за всичко преживяно досега, с благодарност към Бога и признателност към св. Богородица. Три години, в които да осъзнаем смисъла на нашето присъединяване към Католическата църква, да размислим върху жертвата и ентусиазма на нашите предци, и в светлината на това да осмислим настоящето, което живеем, и с нова сила и упование в Господа да продължим в бъдещeто и да завещаем на тези, които идват след нас, силата на вярата, постоянството в надеждата и непоколебимостта в любовта, която имаме към Бога и към Църквата, на която принадлежим.

Какво са 150 години в историята на света? Един кратък период тук във времето. Пред вечността те изглеждат още по-малко. А времето е дар от Господа и ние живеем в него. Отмерваме годините си една след друга и възкликваме с признателност към Твореца: „Всичко си направил премъдро“ (Пс. 103:24). В тези 150 години са изминали поколения, а днес е нашето време, в което продължава да се реализира Божият план за спасението на света по всички краища на земята и за спасението на всеки човек пред прага на вечността. Нищо не е случайно. В Божия план тези 150 години имат своята стойност така, както са се осъществили: „Не бой се малко стадо, понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството….“ (Лук. 12:33). Сто и петдесет години живот - това са поколения, съдби, истории, пример на живот в Бога, достигнал дори до степен на героизъм, мъченичество, и някои от тези, които са ни предшествали, днес са издигнати на нашите олтари. А там, във вечността, те са наши застъпници в Царството на Отца. През цялото това време думите на Господа: „Не бой се малко стадо...“ са били силата и желанието да продължим напред въпреки всичко. Ние сме част от Църквата – мистичното тяло на Исус Христос, а Той е „същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Той е силата на нашата вяра. Той е гаранцията за нашата надежда. Той е изворът на нашата любов и кураж да вървим напред. „Аз съм с вас през всички дни…“ (Мат. 28:20).

Делят ни три години от юбилейната дата – 150 години от нашето присъединяване към Католическата църква (18/30 декември 2010 г.). Време, което подобава да посветим повече на миналото, настоящето и бъдещето, което е пред нас.

Година 2008 да бъде посветена на  изучаване на миналото, на нашата история в светлината на вярата /още.../.

Година 2009 – на настоящето, което живеем в светлината на надеждата /още../.

Година 2010 – на бъдещето, което е пред  нас, живяно в любовта, която увенчава всичко и пребъдва вечно /още../.