Архиепископ Михаил Димитров Миров е роден през 1859 г. в с. Топузларе (Зорница), Ямболско. Учи в Одринската българо-католическа гимназия на отците възкресенци.
В Одрин М. Миров завършва и малката семинария на отците възкресенци, а след това следва богословие и философия във Висшата духовна семинария в Цариград. На 6 януари 1883 г. Михаил Миров е ръкоположен свещеник от епископ Михаил Петков и получава назначение като енорийски свещеник в родното си село Топузларе със задължение да обслужва и съседното село Доврукли, както и по-отдалеченото село Сазлъкьой (Тръстиково), Бургаско.
Първата грижа на младия свещеник е да снабди енорията си с истинска църква. Жертва наследения от баща си имот - дворно място от над 6 декара с добро разположение в селото. На този терен през 1888 г. е построена хубава църква, осветена на 8 септември 1891 г. от епископ Михаил Петков. Топузларската църква „Пресвета Богородица” е снабдена с рядката за онова време 24-метрова камбанария, издигната през 1900 г. По-късно отец Михаил Миров успява да изгради униатска църква в с. Доврукли, посветена на „Светото Семейство".
На втората година след установяването си в Топузларе той открива частно католическо училище за децата и вечерно за възрастните.
През 1907 г. Михаил Миров е повикан в Цариград, където е ръкоположен за архиепископ с титлата Теодосиополски.
На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф окончателно напуска Цариград и единственият официално признат от турските власти български архиерей остава Михаил Миров.
Умира на 17 август 1923 г.
През 1927 г. бившите енориаши на Михаил Миров от Топузларе и Доврукли събират средства и издигат скромен паметник на своя съселянин и духовен наставник.