Роден е в гр. Пловдив през 1852 г. в семейство на католици от западен обред. Като дете постъпва в Семинарията на Пловдивско – Софийския викарият, в гр. Пловдив, при Отците Капуцини. По-късно той постъпва в Източно-Католическата семинария в гр. Одрин – Караагач при Обществото на Отците Успенци, а след завършването му заминава като послушник в Париж, а след това и в гр. Осма (Испания).
След приключването на богословското си образование се завръща в Одрин и е ръкоположен за свещеник от източен обред.
Служи известно време в Одрин и Цариград, а след това се завръща в България и преподава в първоначалните училища, предимно в гр. Ямбол.
Поради семейни причини и с разрешението на Св. Престол, през 1900 г. е принуден да напусне монашеския живот и е причислен към мирското духовенство. През 1907 г. става енорийски свещеник в Довруклий.
През 1919 г. се оттегля в покой, но поради смъртта на о. Иван Пищиски е назначен като изповедник в Пловдивската катедрала „Св. Лудвиг”.
След смъртта на Архимандрит Христофор Кондов през април 1924 г. е назначен за Про-администратор на Католиците от Източен Обред в България. Същевременно той е и енорийски свещеник при новооткритата Източно-Католическа енория „Успение Богородично” в гр. София.
Умира на 3 ноември 1925 г.