В съботното богослужение преобладават песнопения над животворящия гроб Христов. След страданията, чрез които спаси света, разпнатият Господ се полага в нов гроб. Господ, Господарят на живота, лежи мъртъв пред очите на Своите творения. В богослужението е възстановена драмата на Иисусовото погребение. Появяват се образите на обляната в сълзи Дева, на Иосиф от Ариматея, на Никодим, на жените мироносици. Утренята е характерна с песнопението Надгробен плач, разделено на три части.
 

Богослужението е изпълнено с атмосфера на надежда и очакване. Както житното зърно, паднало в земята, ако умре, принася много плод, така и живителното тяло на Христос ще даде живот.
 

Службата през този ден възпоменава и тайната на Христовото слизане в ада. Господ се явява Светлина на света за всички, дори за онези, които се намират в тъмата на преизподнята. Изкуплението е универсално – то обхваща хората от миналото, настоящето и бъдещето. Спасителната светлина на Христос достига и до дълбините на ада. Христос освобождава задържаните там праведници, като ги възкресява и взима със Себе Си в славата на Отца. Усеща се полъхът на Възкресението, защото Църквата знае, че привидното изчезване на Христос е нещо временно и че Неговият сън в гроба е сън живителен, следствие от тежката битка, увенчана с бляскава победа.

отец Петко Вълов