В този ден не се отслужва литургия на Евхаристията.

Днес се съзерцава чудното осъществяване на тайната на Спасението, извършено от Христос чрез Неговото разпятие и кръстна смърт.

Христос, Богочовекът, възлюби човека и то докрай, дарявайки му Своя живот. Неговото слизане учудва ангелите и цялото творение. Господ, Който е Животът, страда и умира, защото сам Той доброволно е приел и изпълнил делото на слуга, срв. Фил. 2:7 за да спаси това, което без събитието на Пасхата би било погубено. Неговото понизяване до човека е всъщност доброволно себеоткриване на Бога пред човека, извършено на Кръста. Този, Който – по думите на св. Иоан Златоуст – е „неизказан, неизследим, невидим, недостижим, вечно съществуващ и неизменим“, става видим, познаваем, достижим. Обиква и позволява да бъде обичан. Христос със Своето разпятие и смърт, разпна «ветхия» човек в нас и ни освободи от тлението и от робството на греха. Предсмъртният вопъл на Иисус на кръста: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?“ Мат. 27:46 е най-дълбоката драма на съществуванието, която Кръстът привидно обезсмисля. „Свърши се!“ Иоан. 19:30 – точно в този момент всичко е свършено за онзи, който има вяра. И действително, изправено пред Разпнатия, вярващото човечество възкликва чрез устата на стотника: „Наистина Божий Син е бил Тоя човек“. Мат. 27:54 Доказателство, че Христос е поразил смъртта, са думите, които Той отправя към благоразумния разбойник: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“. Лук. 23:43

Отец Петко Вълов