Вечерните служби в този и следващите два дни съзерцават доброволното отправяне на Христос към спасителното Му страдание. Господ е оприличен на жених, отиващ на сватба – мистичното бракосъчетание, което Иисус сключва с човечеството (Невестата), за да му възвърне белотата на дрехата, изгубена поради греха. Опетнената дреха на Невестата (Божия народ) е избелена с Христовата кръв на Кръста. А без такава дреха е невъзможно да се влезе в чертога* на Господа.

Христос Женихът, Когото верните съзерцават в иконата, носена по време на шествието в храма, е Христос Страдалецът, увенчан с трънен венец – Този, Който ще бъде положен в гроба. Чрез тропара, който се пее по време на шествието, всички са приканени да се отърсят от духовната вцепененост и да разпознаят в страдащия Христос Спасителя. Тъмнината, в която тъне душата ни, ще бъде прогонена от спасителната светлина на Христовото страдание. Веднъж изпълнени с тази светлина, всички ще можем да вървим заедно с Него пречистени, приемайки да бъдем и разпнати заедно с Него, умирайки за насладите на света.

Тези служби от Страстната седмица са известни като Последование  на Жениха.

В първия ден възпоменаваме старозаветния Иосиф, продаден от братята си, който е праобраз на Иисус. И той като Него страда невинно, предаден от своите. Иосиф спаси народа си от глада, а Иисус спаси човечеството от греха.

Освен това Църквата ни припомня чрез притчата за безплодната смоковница, че ние не принасяме плодове, които Бог е в правото си да изисква от нас: смирение, кротост и отказ от насладите на света.

Отец Петко Вълов

* Чертог – брачна стая; брачно ложе; палат, дворец