Страстната седмица започва след заник слънце в неделята, когато честваме влизането на Иисус в Иерусалим. Богослуженията са продължителни, изпълнени с теми, които се наслагват, и въпреки това следват линията на съзерцателна тържественост и емоционално напрежение. Темата на Страстната седмица в традицията на църквите от Константинополското литургично семейство е: «възстановка» на драматичните събития – страданието, смъртта и възкресението на Христос, в която християнската общност се въвлича спонтанно и дори се идентифицира с различните свидетели и участници, независимо от тяхната противоречива същност. Всички те обаче по своему възвестяват спасението, извършено от Христос.

Богослуженията в тези дни съдържат множество четения от Словото Божие както от Стария, така и от Новия Завет. Частица по частица се възстановява чудната мозайка на спасението, извършено от Бога чрез Иисус Христос, Който в Своето безкрайно Божествено слизане приема човешко естество, за да освободи човека от покварата, причинена от греха. Възгласът Христос възкръсна в неделното утро на Пасхата, повтарян безброй пъти, изразява победата на възкръсналия Христос, Който представя на Отца новото творение. В този възглас се съдържа същността на трудния път на човека, изгонен от земния рай заради своя бунт срещу Бога и очакващ през вековете своето спасение. Но в него е съсредоточена и цялата Божия слава, която в Христос поразява злото и неговото физическо проявление – смъртта – и възстановява общението между човека и Бога.

Отслужването на Пасхалната тайна не е просто припомняне, не е възпоменание на годишнина, целящо да ни развълнува, въпреки че чувствата, оживени от вярата, от покаянието и от любовта, са желани и поощрявани за приемане дара на спасението. Отслужването е наистина спасително действие.

Редом с Христовия кръст се издигат милиони кръстове на хора, подобни на благоразумния разбойник, които очакват спасителното благовестие: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“. Лук. 23:43

Човешкото естество, прието от Христос, е спасено, но това спасение трябва да се повтори, да се извърши отново във всеки от нас.

Литургията, в която Христос, Първосвещеникът и Посредникът, се обръща със силния и неустоим глас на Своята кръв към Отца, е привилегировано място, където човек е дарен с изцеляващата Господня благодат, позволяваща му с пълна убеденост да запее своето Христос възкръсна. С други думи, Пасхата трябва да направи във всеки човек истинно кръщението – в неговата възвишена същност на участие в смъртта, погребението и възкресението на Христос. Затова като своеобразен венец на Страстната седмица Пасхалната литургия ни предлага думите на апостол Павел:

Всички, които в Христа се кръстихте,
в Христа се облякохте. Алилуия! Гал. 3:27

Литургията е сякаш една симфония, в която различните инструменти – всеки по свой начин – допринасят за красотата на хармонията. Литургичната «симфония» се състои от молитви, химни, песни и обреди. В нея се включват също иконографията и архитектурата на храма. Ако само един от тези елементи е застъпен по-слабо, резултатът е несъвършен. Ето защо бихме изневерили на духа на литургичното служение в Страстната седмица, ако го сведем единствено до прочит на текстовете.

Отец Петко Вълов