Евангелизацията в света на комуникационните технологии е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен днес Светия престол, каза Президентът на Папския съвет за социални комуникации архиепископ Клаудио Чели. Той изказа това мнение на 5 май, по време на дискусия на италианската организация „Azione Cattolica- Католици в действие”, непосредствено преди проведената в края на миналата седмица национална асамблея на организацията.
„Новите технологии ни разкриват необятни възможности”, отбеляза архиепископът. Ватиканът се опитва да отговори на тези предизвикателства и да се възползва от тези възможности. Миналият понеделник във Ватикана беше проведена среща, посветена на блогърите, а в своето изказване архиепископ Чели обърна внимание и на вече проведената среща, посветена на потребителите на Туитър. Шестдесет и девет годишният прелат определи този етап като период на акумулиране на знания и на опит. Той обърна внимание на проблема, че понякога блогърите, в стремежа да защитят своята вяра, понякога „се оказват неспособни на диалог”. Това е много важен въпрос, защото, както той отбеляза, „Папата ни призовава де не бъдем прозелити и да не защитаваме по агресивен начин нашата вяра”.
Не само думи
Архиепископ Чели отбеляза, че католическите посредници трябва да имат съзнание, че принадлежат на Църквата, „която не е просто обвързана с общуването, а която е самото общуване – нейната цел е не да съобщава някаква интелектуални концепции, като някаква идеология, а по същество да предава Божията любов, любовта на Бог, който обича човека и го търси с неуморна любов.”
За съжаление „в Църквата продължава да съществува гледната точка, че медиите са само средство”, въпреки разбирането, прокламирано още от Йоан Павел ІІ, че „новите технологии създават нов тип култура”, отбеляза прелатът.
Израз на тази нова култура е примерът на 400 000 ученици от началните училища в Уругвай, които използват лаптопи в учебните си занимания. „Още от първи клас те се научават да общуват и опознават чрез компютрите. За да научат нещо те посещават Уикипедия, а от домовете си общуват със своите приятели. Дете, което живее във връзка с останалите, разбира по-добре какво е значението на тази комуникационна среда” . Това дете също може по-добре да разбере „каква е същността на мистичното Тяло Христово”, защото то разбира по-добре смисълът да бъдеш в общение с Църквата. Въпреки тези предимства, предупреди представителят на Ватикана, продължава да съществува и един парадокс: „докато един човек е в такава уникална връзка с останалите, едновременно с това той може да бъде и много самотен”.
Проблем
Колко е подготвена Църквата да съобщава и разпространява Евангелието в дигаталната епоха? Според архиепископ Чели това е същинският въпрос.
„Трябва да се запитаме до каква степен ние успяваме да служим успешно в дигиталната епоха и трябва да сме наясно, че в това отношение ние имаме още много какво да направим. Доколко сме подготвени за диалога в дигиталната среда и в реалността на младите”. Това е „най-голямата предизвикателство, пред което сме изправени.”.
За да посрещне това предизвикателство, Църквата се нуждае от езика на културата, което предполага нещо повече от културата. За това е необходимо това, което е наричано „културно посредничество в контекста на дигиталния свят”, за което е необходимо „антропологическо измерение на езика”, отбеляза архиепископ Чели.
„Необходимо е да бъде разбран проблемът на днешния човек”, иначе е възможно да има технологични инициативи, които са прекрасни, но неефективни, предупреди прелатът. Необходимо е ползването на „разбираме език, който успява да носи със себе си посланието на Евангелието.
Източник: www.zenit.org