На 31 май папа Бенедикт ХVІ, в Градините на Ватикана пред пещерата на Св. Богородица Лурдска, направи следното обръщение по повод края на месец май, отбелязван традиционно като месец на Дева Мария.
Скъпи братя и сестри,
Щастлив съм днес, коленичил пред Светата Дева, да се присъединя към вашата молитва и заедно да отбележим празника „Посещението на Дева Мария при Елисавета”. Отправям своите поздрави и благодарности към Кардинал Анджело Комастри, свещеник на базиликата Св. Петър, към всички присъстващите кардинали и епископи, както и към всички вас, събрани тук тази вечер.
В края на месец май всички ние бихме искали гласовете ни да се присъединят към гласа на Девата, към песента в нейна прослава. Заедно с нея, ние искаме да хвалим Господа за чудесата, които той продължава да твори в живота на Църквата и в живота на всеки един от нас. Всички ние бяхме и продължаваме да бъдем радостни и признателни, че тази година месецът на Дева Мария започна с беатификацията на Йоан Павел ІІ. Какъв благодатен дар за цялата Църква беше животът на този велик папа! Неговото свидетелство продължава да озарява живота на всички нас и да ни вдъхновява да бъдем верни ученици на Господа, да Го следваме със смелостта на вярата, да Го обичаме със същия ентусиазъм, с който Той отдаде своя живот.
Размишлявайки днес за Посещението на дева Мария при Елисавета ние трябва да помислим за смелостта на вярата. Тя, приетата в дома на Елисавета, е девата, „повярвала” на благовещението, приела с вяра благата вест, приела със смелост Божествения план за нейния живот и по този начин приела, в себе си, Вечното Слово на Най-висшия. Както отбелязва моя блажен предшественик в енцикликата „Майка на Изкупителя” (Redemptoris Mater), вярата, възвестена чрез съгласието на Мария, показва нейното безрезервно отдаване на Бог и нейното „посвещение като Божия рабиня, в лицето и делото на нейния син” (No13, срв. Lumen Gentium, No 56). Затова Елисавета възкликва, поздравявайки девата: „И блажена е, която е повярвала… ( Лука 1:45).
Мария напълно е приела, че „у Бога няма да остане безсилна ни една дума” (Лука 1:37) и укрепена от тази увереност, тя се оставя да бъде водена от Светия дух в изпълнението на Неговия план. Може ли да не поискаме и ние да бъдем обхванати от същата увереност в нашия живот? Възможно ли е да отхвърлим това щастие, родено от дълбокото и близко познанство с Исус? Затова, обръщайки се към нейната „изпълненост с благодат”, ние се молим тя да поиска и за нас от Божието провидение и ние всеки ден да изказваме нашето „да” на Божиите планове, водени от същата скромна и искрена вяра, с която тя е изказала своето съгласие. Нека тя, приела в себе си Словото Божие, приела да му се отдаде изцяло и безрезервно, да ни помогне и ние да приемем също толкова благодарно и безусловно Неговите планове, когато ние сме призвани да приемем кръста.
В този Възкресен сезон, когато се молим на Възкръсналия да изпрати дара на Светия дух, ние се доверяваме на майчинското посредничество на Девата на Църквата и на целия свят. Нека Пресветата Мария, призовала Утешителя в горницата при апостолите, да спечели за всички нас, кръстените, благодатта на живота, осветен от тайната на разпнатия и възкръснал Бог, дарът, която трябва да можем с готовност да приемем в нашия живот, дарът Господен, Който със своето възкресение потъпка смъртта. Скъпи приятели, от цялото си сърце изпращам своя апостолически благослов на всеки един от вас, на вашите любими хора, и най-вече на всички страдащи.
Източник: www.zenit.org