„Без Светия Дух, Бог е далече, Христос  остава в миналото. Без Свети Дух Евангелието е една мъртва буква, Църквата-една обикновена организация, авторитета се превръща във власт. Без Св. Дух мисиите стават пропаганда, обреда се превръща в  архаизъм, а морала в едно задължение на роби. А в Светия Дух светът е въздигнат в Царство Божие, чрез Светия Дух Възкръсналия Христос  ни открива присъствието Си, Евангелието се превръща в живот и сила, със Свети Дух Църквата реализира общението ни със Светата Тройца. Властта се превръща в служение, литургията във възспоменание и участие, а човешкото действие бива обожествено.”Тези думи на Константинополския Патриарх Атенагорас представляват не само същността на събитието Петдесятница, но отправят взор и към живота на християните и към съзнанието на Църквата като мисионерска.

Светият Дух е който прави Църквата, който я дарява с дарове и благодати. Той я прави способна да носи благата вест па света, способна да реализира спасителния проект на Бога за целия свят, Той й дава светлината и силата, за да може тя да благовести на всички езици и народи. И както навремето Апостолите и първите мъченици, така и днес учениците Христови вслушвайки се в гласа на Светия Дух, биват преобразени в свидетели на Евангелието до пълното им себеотдаване. Всяка християнска общост, всяка енория е призована да работи със Светия Дух и изпратена от Него да бъде свидетел Христов сред хората. Самата природа на Църквата е мисионерска, защото в основата й стои заповедта Божия „ Идете и проповядвайте Евангелието на всяко създание.....” Сами разбирате, че не се касае за една временна препоръка, но за едно призвание дълбоко вкоренено, което достига сърцето и което звучи като апел с нестихваща актуалност.

Знаем, че самите Апостоли до последно не бяха разбрали своя Учител и дори Го изоставиха по пътя Му към Голгота, но знаем също, че бе Светият Дух на Петдесятница, който преобрази плахите Апостоли в смели свидетели на вярата в благовестителя на Словото на Истината. В днешно време не рядко се повтаря тази ситуация и всички сме убедени, че по никакъв начин не трябва да липсва дара на Светия Дух за да бъдем на висотата на християнското ни призвание.

Папа Йоан Павел ІІ ни го напомня в своята енциклика „Redemptoris  missio”, където казва: „И днес живеем често драмата на първите християни, които виждаха сили враждебни и безверни да се обединяват заедно против Христа”(т. 4,26).

Както тогава, така и днес е необходимо да се молим да ни дари Бог със смелостта да проповядваме Евангелието, необходимо е да разгадаем тайнствените пътища на Светия Дух и да се оставим Той да ни води към цялата истина. Необходимо е отново да размислим върху мисионерския плам на първите християни. Негова основа бе: огнената вяра, младостта на духа, любовта и ентусиазма, смелостта да се посрещне всяка една опастност и предизвикателство; щедрото посвещаване в служение на братята- достигащо до  мъченичество, с една дума- силното желание за достигане до Светостта.

Само така можем да бъдем знак за Божието присъствие на земята, сол и светлина, квас за един по-добър живот още тук на земята. Само така богатството и пълнотата на Светия Дух ще могат да се излъчват на всякъде и Църквата ще бъде пребогата на плодовете на Светия Дух за спасението на човечеството.

Петдесетница продължава да съпровожда пътя на Църквата и на всички нас, които живеем водени от Свети Дух даден ни с Кръщението и Миропомазанието. Така свидетелстването на вярата се превръща в ежедневен ангажимент за всеки вярващ, подтик за всяка нова Евангелизация.

В Апостолическото писмо на Папа Йоан Павел „ІІ Tertio Millenio adveniente” се казва, че „Свети Дух със Своята сила и чрез вътрешното единение на отделните членове на Църквата ражда и насърчава братската обич сред верните. Следователно важно е да преоткрием Светия Дух като Онзи, който съзижда Божието Царство в хода на историята и подготвя пълното му проявление в Христа Исуса, като подтиква вътрешно хората и прави да покълнат в човешкия живот семената на окончателното спасение, което ще дойде при свършека на света”(т.45).

Пак в същото писмо Папата казва: едно е сигурно: всеки е призван да направи каквото е по силите му, за да отговори на голямото предизвикателство на новото хилядолетие , с което без съмнение е свързана особена Божия благодат за Църквата и за цялото човечество.

Църквата отдавна е осъзнала истината, че мисионерството, проповядването на Благата Вест касае всички, то не е задължение само на свещениците или монахините, но е отговорност за всички кръстени и миропомазани, за всички енории и епархии. Нито един вярващ в Христа не може да бъде освободен от тази най-висша негова чест и отговорност да възвести на всички народи, че Исус Христос е единствения Спасител на света.

Амин
                                                                Отец Петко Вълов