На 24 септември, в рамките на своето посещение в Германия, папа Бенедикт ХVІ проведе среща с членовете на Съвета на Централния комитет на германските католици. На срещата, провела се в Семинарията на Архиепископията на Фрайбург, папата отправи към тях следното приветствие:

Скъпи братя и сестри,

Благодарен съм за възможността да се срещна с вас, членовете на Съвета на Централния комитет на германските католици, тук във Фрайбург. С радост споделям пред вас високата си оценка за извършваната от вас дейност, свързана с представянето на гледната точка на католиците към проблемите в обществото, както и за вашата дейност за насърчаване на апостолската работа на Църквата и на католиците в обществото. Благодарен съм и на председателя на Съвета Глюк за неговите топли думи, предизвикващи размисъл.

Скъпи приятели, през последните години особено популярни станаха така наречените „изнесени програми”, осъществявани в рамките на представяната помощ за развитие. В тях хора, компетентни от областите на политиката, икономиката или религията, отиват да живеят сред бедните хора в Африка, Азия и Латинска Америка и за определен период от време споделят техния живот и всекидневие. Те се вписват в начина на живот на тези хора и се опитват да видят света през техните очи и да се научат на истинска солидарност.

Но нека си представим, че такава изнесена програма бъде организирана и в Германия. Експерти от далечни страни ще пристигнат и ще прекарат около една седмица сред едно средно германско семейство. Те ще видят много достойни за възхищение неща, между които просперитета, реда и ефективността. Но ако се вгледат с непредубедени очи, те ще видят и много бедност – бедност в човешките отношения, бедност в областта на религията.

Епохата, в която живеем, често е описвана като време на подсъзнателен релативизъм, проникнал във всички сфери на живота. Този релативизъм понякога става агресивен, нападайки тези, които смятат, че знаят къде може да бъде намерена истината или смисъла на живота.

Свидетели сме на все по-засиленото влияние на този релативизъм върху човешките отношения и обществото. Освен всичко друго, той намира израз в непоследователността и разпада на живота на много хора, както и в прекомерния индивидуализъм. Много хора вече изглеждат неспособни на каквато и да било саможертва или самоограничение в името на другите. Запада дори чисто алтруистичната отдаденост на общото благо в социалната или културната области или в името на нуждаещите се. Други са напълно неспособни да се отдадат всеотдайно на един единствен партньор. Днешните хора трудно намират смелост да се врекат във вярност за целия си живот, трудно намират смелостта да вземат решение и да кажат: сега съм изцяло твой, нито са способни да вземат твърдо решение в името на верността и искреността и така открито да търсят решение на своите проблеми.
Скъпи приятели, в изнесените програми след изследването се стига до анализ, до оценка. Тази оценка трябва да вземе под внимание цялата човешка личност, част от която, не само имплицитно, но и напълно видимо, е връзката на тази личност с Твореца.

В нашия охолен западен свят липсва нещо голямо. Много хора са лишени от опита на Божествена доброта. Те вече не виждат връзка с основните църкви и с техните структури. Защо се случва това? Трябва много сериозно да помислим върху този въпрос. Търсенето на отговор на този въпрос е основаната задача на Папския съвет за нова евангелизация. Но естествено този въпрос занимава и всички нас. Позволете ми да спомена и един аспект на този въпрос, който е характерен преди всичко за Германия. Църквата в Германия е прекрасно организирана. Но отвъд структурите, съществува ли съответната духовна сила, вярата в живия Бог? Трябва честно да признаем, че ние имаме повече от достатъчно в смисъл на структура и организация, но съвсем недостатъчно в смисъл на Духа. Бих добавил следното - истинската криза, пред която са изправени църквите в западния свят, е кризата на вярата. Ако не открием пътища за истинско обновление на нашата вяра, всички структурни реформи ще останат напразни.

Но нека се върнем към хората, лишени от опита на Божествената доброта. Те търсят място, където да намерят отговор на своите вътрешните копнежи. И точно затова ние сме призвани да търсим нови пътища за евангелизация. Един от тези пътища са малките общности, където близостта е изживявана и задълбочавана в постоянна молитва към Бог.

Сред тях има хора, които споделят своя верови опит от тези малки общности на работното място или в семейния и приятелски кръг и по този начин свидетелстват за новата близост между Църквата и обществото. Те разбират все по-ясно, че всеки един има нужда да бъде подхранен с любов, с близостта с останалите и с Господ. Особено важна е постоянната връзка с вечния извор на живот – с Евхаристията, тъй като отделени от Христос ние оставаме неспособни на нищо. (срв. Йоан 15:5)

Скъпи братя и сестри, нека Господ винаги ни помага заедно да бъдем светлината на света, за да можем да покажем на нашите близки пътищата към извора, от който те могат винаги да утолят жаждата си за живот.

Благодаря ви.

Източник: www.vatican.va