На 27 октомври 2011 г. се навършиха 25 години от историческа среща за мир в италианския град Асизи, организирана от блажения Йоан Павел ІІ. По този повод Бенедикт ХVІ организира поклонническо пътуване до града на Св. Фрациск, заедно с представители на други религии и невярващи, като по този начин беше отбелязан Ден за размисъл, диалог и молитва за мир и справедливост в света под надслов: „Поклонници за истината, поклонници за мир”.
Папата и другите участници напуснаха Ватикана с влак в 8 часа сутринта и пристигнаха в Асизи в 9.45 ч., където бяха приветствани от представителите на градските и религиозни власти пред базиликата „Санта Мария дели Анджели”. Церемонията се проведе вътре в базиликата, докато големият брой вярващи, дошли за събитието, имаха възможност да я проследят от големите екрани, разположени на площада.
Церемонията започна с приветствие на кардинал Петер Кодуо Турксон, председател на Папския съвет за справедливост и мир, последвано от документален филм за срещата от 1986 г. Приветствия след това произнесоха представителите на различните религии и изповедания - Негово Светейшество Вартоломей І, Вселенски патриарх на Константинопол, Англиканският Архиепископ на Кентърбъри Роуън Уилямс, примат на Англиканската общност; Архиепископ Норва Закариан, примат на Арменския диоцез във Франция; Преподобния Олав Фиске Твейт, Генерален секретар на Световния съвет на църквите; равин Давид Розен, представител на Върховната консистория на Израел; Уанде Абимбола, говорител на вярата на народа на Йоруба; Ахария Шри Шриватса Госвами, представител на хиндуизма; Джа-сюнг, представител на най-големия будистки орден в Корея, Кай Хаджи Хасиом Музади, генерален секретар на Международната конференция на ислямските училища и Юлия Кръстева, представителка на невярващите.
На церемонията Светият отец произнесе следното приветствие:
„Изминаха двадесет и пет години от деня, в който блаженият папа Йоан Павел ІІ покани за първи път в Асизи представители на световните религии да отправят съвместна молитва за мир. Какво се промени за тези години? Какво е днешното състояние на мира по света?
В онези години мирът по света бе заплашен, вследствие разделението на света на два противостоящи си блока. Същинският символ на това разделение беше Берлинската стена. (…) Три години след срещата в Асизи, през 1989 г., стената беше съборена в мирна революция. (…) Наред с икономическите и политическите причини, важно значение за това изиграха и духовните фактори, тъй като зад материалните причини не може да не се крият убеждения от духовно естество. (…) Изпълнени сме с благодарност за тази победа на свободата, която беше също и победа за мира. Още по-важното е, че това не беше само победа на свободата и мира, а дори и не само на първо място победа в полза на религиозната свобода, макар свободата изобщо да включваше и нея. Всичко това ни дава основание да обвържем тези събития с нашата молитва за мир.
Какво се случи след това? За съжаление, днес не можем да кажем, че оттогава свободата и мира са възтържествували по света. (…) Насилието не само продължава да съществува, то е една от характерните особености на нашето време. Свободата е велико благо. Но светът на свободата до голяма степен се оказа лишен от посока, а немалко са тези, които възприеха свободата като свобода за насилие. Безредието взима нови и страховити измерения, което е причина всички ние по нов начин да погледнем на защитата на мира.
Погледнато по-широко можем да разграничим два вида форми на насилие разпространени днес, които са антитеза една на друга, имат напълно противоположни мотивации и се различават по множество детайли. На първо място днес съществува тероризма, който измества голямата война и чиято цел е да атакува ключови места на противника, без значение, че в тези атаки загиват или страдат невинни човешки същества. Според гледната точка на извършителите, голямата цел да бъде нанесен удар на врага, оправдава всякаква жестокост. Така се преминава всяка граница на жестокостта, която в миналото беше допустима или признавана според нормите на международното право. Този тероризъм често е религиозно мотивиран, а религиозният характер на тези атаки често е ползван като оправдание за безгранична жестокост. (…) В тези случай религията не е в служба на мира, а е ползвана като оправдание за насилието.
За нас като религиозни хора фактът, че религията може да бъде ползвана като мотивация за насилие, е много обезпокоителен. И обратното – по един по-различен, но не по-малко жесток начин, религията може да бъде ползвана като причина за насилието, при което защитниците на една религия използват сила срещу последователите на друга. Представителите на различни религии, събрани в Асизи през 1986 г. казаха ясно нещо, което ние отново, изпълнени със съчувствие, трябва да повторим: това не е същинската природа на религията. Това е антитеза на религията, която допринася за разрушението на религията.
Като християнин тук искам да кажа – да, наистина, в хода на историята сила е била използвана също в името на християнската вяра. Признаваме това изпълнени със срам. Но е напълно ясно, че това е било злоупотреба с християнската вяра, нещо, което очевидно противоречи на неговата истинска природа. Бог, в Който вярваме ние, християните, е Творец и Отец на всички, чрез Него всички хора са братя и сестри и принадлежат на едно семейство. За нас Кръстът Христов е Божи знак, чрез който Той е поставил „страданието” и „любовта” над насилието. (… ) Задача на всички, които споделят отговорността за християнската вяра е да изчистят отново и отново религията на християните, за да достигнат до нейната сърцевина, за да може тя истински да служи за средство за установяване на Божия мир на земята, въпреки човешката греховност.
Ако единият вид насилие, разпространен днес, е мотивиран от религията и по този начин изправя религията пред въпроса за нейната същинска природа и така ни задължава да се пречистим, вторият вид насилие е мотивиран точно от обратното – той е резултат от отсъствието и отричането на Бог и като последица – от загубата на човечност. Враговете на религията, както вече казахме, виждат в религията една от основните причини за насилие в историята на човечеството и затова изискват нейното изчезване. Но отричането на Бога е предизвикало безгранична жестокост и насилие, станало възможно от това, че човек не признава повече наличието на никакъв критерий или съдия над себе си, превръщайки за основен критерий единствено себе си. Жестокостите от концентрационните лагери са показателни за това докъде може да стигне човек, когато отсъства Бог.
Нямам намерение да говоря повече за държавно налагания атеизъм, а по-скоро за залеза на човека, който е съпроводен от промяната в духовния климат, който настъпва незабележимо, което го прави още по-опасен. Преклонението пред Мамона - собствеността и властта - се превръща в контра-религия, в която значение вече има не човека, а личната изгода. Стремежът към щастие дегенерира в една разюздана нечовешко страст, каквато под различни форми може да бъде забелязана при зависимостта от наркотиците. (…) В някои части на света силата започва да се възприема за даденост и да разрушава младите хора. Приемайки силата за даденост, човек руши мира, което води и до собственото му разрушаване.
Наред с двата феномена на религията и анти-религията, съществува още една базисна ориентация, основана върху нарастващия агностицизъм – тя засяга хората, които не са изпитали дара на вярата, но които все пак търсят истината, търсят Бога. Тези хора не казват просто: „Няма Бог”. Те страдат от Неговото отсъствие и вътрешно в себе си търсят пътя към Него, тъй като те търсят истината и добротата. Тези хора за „поклонници на истината, поклонници на мира”. Те задават въпроси и на двете страни. Те отхвърлят фалшивата сигурност на милитаристичните атеисти. (…) Но те също настояват последователите на религията да не считат Бог за тяхна собственост, сякаш Той е само техен и това им дава право да ползват насилие срещу другите.
Тези хора търсят истината, те търсят истинския Бог, Чийто образ често остава скрит за религиите от начина, по който понякога те са практикувани. Неспособността на тези хора да открият Бог отчасти е отговорност и на вярващите, които имат ограничено или дори сбъркано разбиране за Бог. Цялата борба и всички въпроси, задавани от тези търсещи хора, представлява призив към вярващите да изчистят вярата си, за да може истинският Бог да стане достъпен. Това беше причината до поканя и представители на тази трета група на нашата среща в Асизи, чиято цел не е просто да събере на едно място представители на различни религиозни институции. По-скоро целта е всички да поемем едно съвместно пътуване към истината и да използваме случая, за да защитим решително човешкото достойнство и покажем общата си съпричастност към мира и отрицанието на всяка деструктивна форма на насилие. Накрая бих искал да ви уверя, че Католическата църква няма да се откаже от битката си срещу насилието, от ангажимента си да подкрепя мира по света. Вдъхновяваме се от общото ни желание да бъдем „поклонници на истината, поклонници на мира”.
Източник: Vatican Information Service.