Кръщението на Христа поставя различни въпроси към нас. Един от тях е защо Исус прие да бъде кръстен от Йоан Кръстител. Обяснява се със желанието на Спасителя да признае стойността на кръщението на Предтечата като пред-образ на това кръщение, което  сам Той смяташе да установи като начин за въвеждане в Своята Църква. Йоановото кръщение бе като една прелюдия за кръщението, дело на Месията. ”Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; … Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Матей 3,11). Самият Предтеча придава временен характер на кръщението извършвано от него, то е само една подготовка (пропедевтика) за кръщението в Светия Дух. Това убеждение Йоаново е видно и от диалога, който според евангелиста Матей предхожда кръщението на Христа, където Йоан казва „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а ти ли идеш при мене? В своя отговор Исус не отрича истината изказана от Йоан, но въпреки това държи на желанието си да бъде кръстен, защото такава е волята на Отца, който в кръщението вижда преминаването на стария съюз с еврейския народ символизиран от обрезанието към новия, този с Божията Църква скрепен с кръщението. „Остави сега, защото тъй нам подобава, да изпълним всяка правда”.

Изпълнявайки над себе си Йоановото кръщение от една страна се гарантира приемствеността в Божия план за спасението между Стария и Новия Завет, а от друга се поставя едно ново начало, нов обред, който ще замени обрязването на плът с кръщението в Дух и Истина.

Друг не по-малко учудващ факт е, че Исус се подлага на едно кръщение,чиято цел е очистването чрез опрощаване на греховете. Знаем, че Той никога не е извършвал грях и не може да извърши, защото бидейки Син Божий Неговата святост е най-пълна и висша. Единосъщ с Отца,Той е съвършен както Отца, затова и ще каже на своите противници „Кой от вас ще  Ме укори за грях?”(Йоан 8,46). Той известява тази истина за да покаже, че живее в пълна хармония с Отца. Тогава следва, че не може да се кръсти за опрощение на собствените грехове. Неговото кръщение може да има за цел единствено опрощаването на греховете на другите, т.е. на цялото човечество- очистване, което идва като прошка от Бога за всички нас. Неговото кръщение известява това кръщение, което ще бъде учредено като тайнство, плод на Христовото страдание и изкупителна жертва на Кръста за всички нас. Приемайки кръщението от Йоана, Исус се ангажира лично да следва пътя, който ще Го отведе до  изкупителната саможертва на Голгота. Той  самия ще нарече „кръщение” кръстната Си жертва. „С кръщение трябва „да се кръстя и колко ми е мъка, докато се свърши това!”(Лука 12,50). А на учениците, които искаха да заемат първото място в Царството на Отца, Христос ще им отговори с въпроса: ”Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?”(Марк 10,38).

Истинското кръщение Христово е това, което ще се извърши на Кръста не с вода, а с кръвта, която Той ще пролее за всички нас. Кръщението в река Йордан ще е като едно предвкусване, като едно въведение към изстрадалото кръщение на Кръста-истинската основа на тайнството кръщение, с което всеки един от нас ще стане част от Църквата, от Мистичното Тяло Христово.

Кръщавайки се във водата на купела, ние се оприличаваме с кръстната смърт Христова,символизирана от водата (под водата няма живот за човека, а удавяне и смърт). Потопени в купела ние се оприличаваме със смъртта и погребението Христови, умирайки за греха, умирайки така в нас  “стария” човек, човека на грехопадението Адамово. А когато свещеника ни изважда от водата на купела и ни въздига над водата, тоест, над смъртта, това символизира възкресението, победата над греха и над нейното последствие –смъртта. Оприличени с възкресението Христово ние сме извисени към Господа, към общението с Него, наречено Спасение. Свети Павел подчертава тази истина показвайки връзката, която съществува между кръщението и смъртта и възкресението Христови в посланието си до Римляните, откъс от което четем по време на всяко  кръщение (в източния обред). „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Исуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, като знаем това, че вехтия човек е разпнат  с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха”(Рим.6,3-6).  „Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Исуса Христа Нашия Господ”(Рим.6,11).

Драги верни, нека празника на Кръщението Христово бъде за нас повод за припомняне на нашето кръщение и на нашите кръщелни обещания. Отричането от дявола и неговите пътища, умирането за греха и неговите проявления,защото само отказвайки се от него и разкайвайки се за стореното, ние ще можем да бъдем съпричастни със славата и радостта Христова при всеобщото наше възкресение. За да стигне до  Прославата и Възкресението самия Син Божий трябваше да изпита страдания и жертви, колко повече ние, които не сме безгрешни.

Имайки за залог Христос който победи злото, нека не униваме, а с Негова подкрепа да се борим всеки ден, всеки на своето място за възтържествуването на доброто и справедливото, докато стане един ден Бог „всичко във всички”.
 

отец Петко  

           ............................................................................................................................................................