На 24 януари 2012 г. беше отбелязан Световния ден на социалните комуникации, честван на празника на св. Франциск Салски, покровител на журналистите. По повод Световният ден на социалните комуникации, Ватиканът разпространи Посланието на папа Бенедикт ХVІ, озаглавено „Тишината и словото: пътят на евангелизацията”, което съдържа следните по-важни акценти:

„В днешния Световен ден на социалните комуникации бих искал да споделя с вас някои от своите размисли за един от аспектите на процеса на комуникация между хората, който, въпреки своята важност, е често пренебрегван и поради това е необходимо да бъде припомнен. Този аспект е свързан с тишината и словото – две страни на комуникацията, които трябва да бъдат равнопоставени, да се разграничават, но и същевременно да се поддържат взаимно, ако искаме да съществува автентичният диалог и същинската близост между хората.

Тишината е задължителен елемент от комуникацията – ако тя отсъства, се губят и думите с истински дълбок смисъл. Тишината ни дава възможност по-добре да се изслушваме и разбираме, тя дава възможност за раждането н нови идеи и за тяхното развитие в дълбочина. … Докато стоим безмълвни, ние даваме възможност на другите да говорят, да се изразят, тя ни дава възможност да избегнем опасността да бъдем затворени в собствените си думи и идеи, без те да бъдат проверени. Тишината създава пространство за взаимното изслушване и за изграждането на дълбоки отношения между хората. …Сред изобилието от информация и послания, тишината се налага като задължителен елемент, който дава възможност да бъде разграничено същински важното от маловажното или второстепенното. Дълбокият размисъл ни дава възможност … да правим оценки, да анализираме посланията; а това ни дава възможност да споделяме обмислени и важни мнения, чрез които се изгражда автентичното тяло на споделеното знание. Но за да се случи това е необходимо да се създаде съответната среда, един вид подходяща еко-система, която да поддържа правилния баланс между тишината, словото, образите и звуците.

Процесът на комуникация днес до голяма степен се състои от въпроси, които търсят своите отговори. Интернет-търсачките и социалните мрежи се наложиха като началната точка на комуникацията за голяма част от хората, които се нуждаят от съвет, идеи, информация и отговори. …Днес твърде често хората се оказват заливани с отговори на въпроси, които те никога не са си задавали и със задоволяване на търсения, които не са имали. Ако искаме да разпознаем и да се концентрираме върху същински важните въпроси, тогава тишината се превръща в ценна стока, която ни позволява да правим правилните разграничения сред огромното количество данни, които получаваме.

В крайна сметка това постоянно задаване на въпроси е доказателство за неуморността на хората, които постоянно търсят истините, с различна важност, които могат да изпълнят техния живот със смисъл и надежда. Мъжете и жените не могат да бъдат задоволени с обмена на повърхностни и безлични скептични мнения за живота – всички ние сме в процес на търсене на истината.

Трябва да бъде обърнато съответното внимание върху различни интернет страници, апликации и социални мрежи, които могат да помогнат на съвременните хора да открият времето, необходимо за размисъл и молитва, както и да осигурят пространство за тишина, мигове на молитва, медитация или споделяне на Божието слово. Фрази, който много често са не по-дълги от един библейски стих, дават възможност за споделянето на задълбочени мисли, стига тези, които участват в този разговор, да имат желание да култивират вътрешния си живот. Затова е разбираема важността, която различни религиозни традиции отдават на самотата и тишината, защото те дават възможност на хората да преоткриват себе си и Истината, придаваща смисъл на всичко. Богът от библейското Откровение също говори без думи – „Както показва Христовия Кръст, Бог говори също и чрез Своята тишина.”

Ако Бог ни говори дори чрез тишината, ние от своя страна откриваме в тишината възможността да говорим с Бог и за Бог. …Нашият език винаги ще бъде недостатъчен за да изрази Божието величие, затова и той трябва да даде отстъпи пред съзерцанието в тишината. От това съзерцание изниква, с голяма вътрешна сила, острото чувство за мисия, задължението „да съобщаваме това, което сме видели или чули”, за да можем всички да постигнем общение с Бог.

И тогава, в тишината на съзерцанието, все по-силно става присъствието на вечното Слово, на Словото, чрез което е бил създаден светът, и ние започваме да осъзнаваме спасителния план, постигнат от Бог в човешката история чрез словото и делата. … Този спасителен план достига връхната си точка в личността на Исус от Назарет, носителят и пълнота на цялото откровение. Той направи за нас достояние истинското лице на Бог Отец, а чрез Своя Кръст и Възкресение той ни избави от робството на греха и смъртта и ни въведе в свободата на Божиите деца. Фундаменталният въпрос за смисъла на човешкото съществуване открива в Христовата тайна отговор, който носи спокойствие на неуморното човешко сърце. От това тайнство изниква мисията на Църквата, това тайнство кара хората да станат вестители на надеждата и спасението, свидетели на любовта, която крепи човешкото достойнство и съгражда справедливостта и мира.

Слово и тишина – да се научим да комуникираме означава да се научим да слушаме, както и да говорим. Това е особено необходимо за всички, които се занимават с евангелизация – както тишината, така и словото, са същностни елементи от задачата на Църквата да донесе отново вестта за Христос в днешния свят.”

Източник: Vatican Information Service