XX-и  СВЕТОВEН  ДЕН НА БОЛНИТЕ (11 февруари  2012г.)

« Стани, иди си! Твоята вяра те спаси » (Лк 17,19)
 
 

Скъпи братя и сестри,

Във връзка със Световния Ден на Болните, който ние честваме на  11 февруари 2012 г., в памет на Дева Мария от Лурд, аз желая да обновя моята духовна близост с всички болни, които са настанени в местата за здравни грижи или пък са обгрижвани от своите семейства, като изразя към всеки от тях загрижеността и обичта на цялата Църква.  В щедрото и любещо приемане на всеки човешки живот и по-специално на този, който е слаб и болен, християнинът изразява един важен аспект от своето евангелско свидетелство, по примера на самия Христос, който се свежда над духовните и физически страдания на човека, за да го изцери.

1. През тази година, която представлява непосредствена подготовка за Световния Ден на Болните, който се чества в Германия на 11 февруари 2013, въз основа  на емблематичната евангелска фигура на Добрия Самарянин, (вж. Лк 10, 29-37), аз бих искал да поставя акцента върху  "тайнствата за изцеление", което ще рече върху Тайнството Покаяние и Помирение, както и върху Маслоосвещението на болните, които намират своето естествено изпълнение в евхаристийното общение.

Срещата на Исус с десетте прокажени, разказана в Евангелието на Свети Лука  (вж. Лк 17, 11-19), и по-специално думите, които Господ отправи към един от тях: « Стани, иди си; твоята вяра те спаси! » (стих 19), тези думи помагат да се осъзнае значимостта на вярата от тези, които са белязани от страданието на болестта, като се доближат до Господ. В тяхната среща с Него, те могат реално да почерпят опит от това, че този, който вярва никога не е сам! Действително Бог в Неговия Единороден Син не ни изоставя на нашето нещастие и нашата болка, но Той винаги е близо до нас и ни помага да ги понесем и пак, Той иска да ни изцери до дълбините на сърцето (вж. Мк 2, 1-12).

Вярата на прокажения, който се оказва изцелен и е изпълнен с изненада и радост, идва несъмнено от Исус. Той за разлика от другите единствен идва, за да покаже своята признателност и ни позволява да усетим, че възстановеното здраве е знак на нещо много по-ценно, отколкото на едно обикновено физическо оздравяване - то е знак на спасението, което Бог ни дава в Христос. Това се изразява в думите на Исус: твоята вяра те спаси. този, който се обръща към Господ в страдание и болест е сигурен, че Божията любов никога няма да го изостави, и че любовта на Църквата която разпростира във времето Неговото Дело на Спасението, никога няма да липсва.   Физическото изцеление, като израз на едно задълбочено спасение, разкрива така значимостта, която човек има пред очите на Господ, в целостта на своята душа и тяло. Освен всичко това, всяко Тайнство изразява и осъществява близостта на самия Бог, Който абсолютно безвъзмездно, «ни докосва чрез материалните реалности …, като ги превръща в инструменти на срещата между нас и Него самия.» (Проповед, Messe chrismale, 1 април 2010). «Единството между сътворението и изкуплението става по този начин осезаемо. Тайнствата са израз на телесния характер на нашата вяра,  която обхваща човека изцяло като тяло и душа» (Проповед, Messe chrismale, 21 април 2011).

Основната задача на Църквата е със сигурност - известяването на Царството Божие, «но това благовестене трябва също така да представлява един процес на изцеление "…да изцелявам съкрушените по сърце" (Ис 61,1)», според задачата, която Исус повери на Неговите ученици (вж. Лк 9, 1-2; Мт 10, 1.5-14; Мк 6, 7-13). Връзката между физическото здраве и изцелението на раните на душата ни помага всъщност по-добре да разберем "тайнствата на изцелението".

2. Тайнството Покаяние често е в центъра на размишлението на Пастирите на Църквата,  особено заради неговото голямо значение по пътя на християнския живот, тъй като  «цялата ефикасност на Покаянието се състои да ни разположи в благодатта на Бог и да ни обвърже в едно приятелство свише с Него». (Катехизис на Католическата Църква, n°1468). Църквата продължавайки да проповядва посланието за прошка и помирение на Исус Христос, никога на престава да кани всички хора да се обърнат към доброто и да вярват в Евангелието. Тя прави свое, обръщението на Апостол Павел: «Ние действаме като посланици на Христос; сякаш Бог ви увещава чрез нас. Ние ви умоляваме в името на Христос: помирете се с Бог» (2 Кор 5, 20). По време на Своя живот Исус известява и прави присъстващо Милосърдието на Отца. Тъй като Той дойде не за да съди, а за да опрости и спаси, за да даде надежда дори в най-непрогледния мрак на страданието и на греха, за да даде живот вечен; така в Тайнството Покаяние чрез «лека на изповедта», опитът на греха не се изроди в отчаяние, но срещна Любовта, която опрощава и преобразява (вж. Йоан Павел II, Следсинодален Апостолически призив Reconciliatio et Paenitentia, т. 31).
Бог, който е « богат с милост» (Еф 2,4), като бащата от евангелската притча (вж. Лк. 15, 11-32) не затваря Сърцето Си за никое от Своите чеда, но Той ги очаква, и ги търси отново, придружава ги там, където отказът от общение преминава в изолация или раздяла, Той ги вика да се съберат около Неговата трапеза, в радостта на празника за прошка и помирение.  Времето за страдание, в което би могло да се появи изкушението да се поддадем на отчаянието и безнадеждността, може да се превърне във време на благодат, за да се завърнем отново  към себе си, и както блудният син от притчата, да  размишляваме отново върху живота си, като признаем грешките си и провалите,  за да  изпитаме носталгия за прегръдката на Отца, и да поемем по пътя към неговия дом. Той в своята необятна любов, бди винаги и навсякъде над нашия живот и ни очаква, за да поднесе на всяко едно Свое чедо, което се завръща при Него дара на пълното помирение и радостта.   

3. Прочита на Евангелията показва ясно, че Исус винаги е отделял специално внимание на болните. Той не само изпрати Своите ученици да изцелят техните рани (вж. Мт 10,8; Лк 9,2; 10,9), но Той също им учреди едно специфично Тайнство: Маслоосвещение на болните. Посланието на Яков доказва присъствието на това свещенодействие още от първите християнски общности. (вж. 5, 14-16): в Маслоосвещението на болните, придружено от молитвата на Старейшините, цялата Църква поверява болните на Страдащия прославен Господ, за да облекчи Той техните мъки  и да ги спаси; още повече Той ги насърчава да се обединят духовно със страданието и Смъртта на Христос, за да допринесат така за доброто на Божия народ. 

Това Тайнство ни кара да съзерцаваме двойната тайна на Елеонската планина, където Исус се оказва драматично изправен пред пътя, който Му посочва Отца, този на Страданието, на акта на Любовта свише и го приема. В този час на изпитание, Той е посредник, «приемайки и носейки в самия себе си болката и страданието на света, превръщайки ги във вик отправен към Бог, поднасяйки ги пред очите и ръцете на Бог, и поемайки ги така реално в момента на Изкуплението» (Lectio Divina, Среща със Свещенството на Рим, 18 февруари 2010). Но «Елеонската планина е също така и мястото, където Той се извиси до Отца; това всъщност е мястото на Изкуплението … Тази двойна тайна на Хълма на маслините е също така непрекъснато "действаща" в свещенодейното масло на Църквата … знак на добротата, с която Бог се присъедини към нас» (Проповед, Messe Chrismale, 1 април 2010). В Маслоосвещението на болните, освещаващата материя на маслото ни е поднесена, би могло да се каже «като лек от Бог…който в този момент ни уверява в Своята доброта и ни поднася утеха, но който същевременно отвъд времето на болестта, ни изпраща към окончателно изцеление и възкресение.  (вж.  Як 5,14)».

Това тайнство заслужава днес едно по-голямо внимание, както в богословско размишление, така и в пасторалната дейност при болните. Тъй като Маслоосвещението на Болните придава още по-голяма стойност на литургичните молитви адаптирани към различни човешки състояния свързани с болестта и то не само в края на човешкия живот, затова то не трябва да бъде приемано като "нисшо (малко) тайнство" по отношение на останалите Тайнства. Вниманието и пасторалната грижа за болните, ако от една страна е знак за Божия ласка, за този който страда, то също така представлява от друга страна едно духовно благо за свещениците в цялата християнска общност, като осъзнават напълно, че това което се прави за най-малкия се прави за самия Исус (вж. Мт. 25,40).

4. Впрочем относно "Тайнствата за изцеление", Свети Августин заяви: «Бог изцелява всички болни. Не се страхувай:  всичките ти болести ще бъдат излекувани…ти трябва само да Му разрешиш да се погрижи за теб и не трябва да отблъскваш ръцете Му» (Експозе върху Псалм 102,5:PL36,1319-1320). Отнася се за безценния инструментариум на Божията благодат, който помага на болния да се съобрази все по-пълно с тайната за смъртта и възкресението на Христос. Подчертавайки значимостта на тези две Тайнства, аз бих искал да обърна внимание на значимостта на Евхаристията.   Приета по време на заболяване, тя допринася по уникален начин за едно такова преобразяване, подпомагайки личността, която се храни с Тялото и Кръвта Христови, със саможертвата, която прави самият Исус Христос, като поднася  Себе Си на Отца за спасението на всички хора. Цялата църковна общност, както и енорийските общности по-специално трябва да положат усилия да осигурят редовен достъп до Тайнството Причастие за тези, които по здравословни причини или поради напредналата си възраст не могат да отидат до храма. Тези братя и сестри така имат възможността да укрепят тяхната връзка с Разпнатия и Възкръсналия Христос, вземайки участие в самата мисия на Църквата, чрез техния живот поднесен с любов на Христос. В тази връзка е важно свещениците, които проповядват и извършват своите служби в болниците, в домовете за стари хора и сред болните да се приемат като истински  "служители за болните", знак и инструмент за състраданието на Христос, което възнамерява да обхване всяка една личност, която е белязана от страданието». (Послание за XVIIIe Световен Ден на болните, 22 ноември 2009 г.). 
Потвърждението на Пасхалната Тайна на Христос, която се осъществява именно чрез практикуването на духовното Общение, приема съвсем друго значение, когато Евхаристията е отслужена и приета като последно причастие. В един такъв момент от живота, Словото на Господ го казва още по-красноречиво: «Който яде Моята плът и пие от Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден» (Йн 6,54). Всъщност Евхаристията, особено приета като последно причастие е според дефиницията на Игнатий Антийохски– «лек за безсмъртие, противоотрова срещу смъртта» (Еф 20:PG 5,661), тайнство за преминаване от смъртта към живота, от този свят в света на Отца, Който очаква всички в небесния Йерусалим.

5. Темата на това Послание за  XX-ия  Световен Ден на Болните, «Стани, иди си; твоята вяра те спаси!»  ни ориентира вече към следващата "Година на Вярата" която ще започне на 11 октомври 2012 г., и ще представлява един благоприятен и безценен повод да се преоткрие силата и красотата на вярата, за да задълбочим същността й и  да я засвидетелстваме всеки ден в живота си. (вж. Апостолическо Писмо Porta fidei, 11 октомври 2011). Аз желая да насърча болните и страдащите винаги да намират един сигурен пристан във вярата, подкрепяйки го със слушане на Словото Божие, лична молитва и Тайнства, и в същото време приканвам пастирите винаги да бъдат на разположение да отслужат намерение за болните. По примера на Добрия Пастир и като водачи на стадото, което им е поверено, нека свещениците винаги да бъдат изпълнени с радост, загрижени за най-слабите, прости грешници, проявяващи безкрайно Божие милосърдие  с утешителни думи на надежда. (вж. Свети Августин, Писмо 95, 1 : PL 33, 351-352). 

За всички, които работят в областта на здравеопазването, както и на техните семейства, които виждат в лицето на ближния – лицето на страдащия Господ Исус Христос, аз благодаря отново от свое, както и от името на Църквата, защото именно те, чрез своята професионална компетентност и често пъти мълчаливо, без дори да споменават името на Христос, Го показват на дело (вж.  Проповед, Messe Chrismale, 21 април 2011).

Към Мария, Майка на Милосърдието и Здраве на болните, ние издигаме нашия поглед изпълнен с доверие и отправяме нашата молитва.  Нека нейното майчино състрадание на жена живяла до Сина си – умрял на Кръста,  придружи и подкрепи вярата и надеждата на всяка болна и страдаща личност по пътя на нейното излекуване на телесните и духовни рани. 

Аз ви уверявам, че всички вие сте в моята молитва и отправям към всеки от вас своя специален Апостолически  благослов.

Ватикана,  20 ноември  2011 г., на  Тържеството на Нашия Господ Исус Христос, Цар на вселената.

Превод  - Никополска епархия

Превод от френската версия на посланието на папа Бенедикт XVI: г-жа Йорданка Гьокова