На 14 септември започна тридневното посещение на папа Бенедикт ХVІ в Ливан. На летището в Бейрут той беше посрещнат от президента на страната Мишел Сулейман, от маронитсксия патриарх на Антиохия Бехара Бутрос Рай и от членове на правителството и официални лица. Същият ден следобяд папа Бенедикт ХVІ подписа пост синодалното Апостолическо насърчениe Ecclesia in Medio-Oriente, в което са отразени заключенията на събора на епископите за Близкия изток, както и личните  мисли и препоръки на папата към региона. Документът, който е разделен на три части, с увод и заключение, се състои от 86 страници, като основен акцент е поставен върху „общението и свидетелство.”

На 15 септември 2012 г. папа Бенедикт ХVІ проведе среща с президента на Ливан и с  религиозните и културни лидери на страната, пред които направи следното обръщение:

„Основното богатство на една страна са нейните жители. От тях зависи бъдещето на страната, бъдещето на отделната личност и на общността, както и нейната способност да работи за мир. Отговорността за мира може да бъде носена само от единно общество. Но единството не означава еднообразие. Социалната стабилност се основава на задължителното уважение към достойнството на всяка отделна личност и на отговорния принос на всички хора за развитието на техните таланти и способности. Енергията, необходима за изграждането на мира, изисква от нас постоянно да се завръщаме към източниците на нашата хуманност. Човешкото ни достойнство е неделимо от свещения дар на живота, даден ни от Създателя. Всяка личност е уникална и незаменима в Божествения план. На този свят, човек се ражда в семейството, което е първото средоточие на човечността, но и първото място, в което хората се учат на мир. За да съградим мира, трябва да се обърнем към семейството, като го укрепваме и подпомагаме неговата задача, за да можем по този начин да насърчим цялостната култура на живота. Нашата отговорност за мира зависи от разбирането ни за човешкия живот. Ако искаме мир, трябва да защитим живота! Този подход ще ни накара не само да отхвърлим войната и тероризма, но и всяко посегателство върху невинни хора, върху живота на мъже и жени, които са Божии творения. Когато пренебрегнем или отречем истината за човешката природа, за нас става невъзможно да научим граматиката, естественият закон, вписан в човешкото сърце. Величието и смисъла на всяка личност са основани единствено на Бог. Безусловното признаване на достойнството на всяко човешко същество, на всеки един от нас, на свещеното в човешкия живот, е обвързано  с нашата отговорност пред Бог. Следователно трябва да обединим нашите усилия, да развием нашето разбиране за човека, изпълнени с уважение към единството и целостта на човешката личност. Без това ще бъде невъзможно да съградим мира.

Посегателствата върху живота на отделните хора са най-видими в страните, които са обхванати от разрушението и ужаса на войната, но те се случват и в други страни. Безработицата, бедността, корупцията, пристрастеността към различни вещества, експлоатацията, трафика, тероризмът, не само причиняват тежки страдания на техните жертви, но са и причина за значително изчерпване на потенциала на хората. Изправени сме пред риска да бъдем поробени от икономически и финансов начин на мислене, който се опитва да подчини „битието” на „притежанието”! Това омаловажаване на човешкия живот е проблем за цялото човечество. Човечеството е голямо семейство, към което всички ние имаме отговорност. Има идеологии, които пряко или косвено поставят под въпрос неотменната ценност на всяка личност и естествената основа на семейството, подкопават основите на обществото. Необходимо е да сме съзнателни за тези посегателства върху стремежа ни да изградим хармонично съвместно съществуване. Единствено същинската солидарност може да бъде ефективно противодействие, солидарност, която преодолява всички пречки пред уважението към всяко човешко същество, солидарност, която подкрепя политиките и инициативите в полза на постигането на достойно и справедливо единство на хората. Окуражително е да се види как примерите за сътрудничество и автентичен диалог подпомагат новите форми на съвместно съществуване. По-доброто качество на живота и интегрално развитие са възможни, само когато богатството и уменията са поделени в дух на уважение към идентичността на всяка личност. Но този вид съвместен, искрен и вдъхновен начин на живот е невъзможен без доверие в другите. Нашите културни, социални и религиозни различия днес трябва да ни отведат към нов вид братство, защото това, което ни обединява, е споделеното чувство за величието на всяка отделна личност и дарът, който всеки един е за всички останали, за неговите ближни и за цялото човечество. Това е пътят на мира! Това е отговорността, която се изисква от нас! Този подход трябва да ни отведе до политически и икономически решения не само на индивидуално, но и на глобално ниво!

За да направим възможен мира за бъдещите поколения, първата ни цел трябва да бъде образованието за мир и изграждането на култура на мира. Образованието, независимо дали в семейството или в училището, трябва да преподава тези духовни ценности, които са носени от мъдростта и традициите на всяка култура и които преподават тяхната сила и смисъл. Човешкият дух е воден от вътрешния си стремеж към красотата, добротата и истината. Това е отражение на Божественото, това е Божият знак, наложен върху личността. (…) Целта на образованието е да насърчава развитието на свободата за взимане на правилни решения, които може да се различават от общоприетите  мнения, от модите на деня, от различните форми на политическа или религиозна идеология. Това е цената за изграждането на културата на мира. Видно е, че вербалното и физическо насилие трябва да бъдат отхвърлени, защото те винаги представляват посегателства върху човешкото достойнство, както на жертвата, така и на извършителя. Интересът към мира може да бъде подсилен от акцентирането върху изграждането на мира и неговия положителен ефект за общото благо. Историята показва, че действията в полза на мира играят значителна роля на местно, национално или международно ниво. Образованието за мир ще спомогне за формирането на мъже и жени, които са благородни и справедливи, изпълнение с внимание към другите, особено към тези в нужда. Мисленето в полза на мира, думите и действията в полза на мира, формират атмосфера на уважение, честност и сърдечност, в която грешките могат да бъдат признати, а обидите преглътнати, за да се превърнат в средство за съвместен напредък по пътя на помирението. Нека политическите и религиозните водачи помислят върху това!

Същевременно трябва да сме наясно, че злото не е безименна, безлична или детерминистична сила, която действа в света. Злото, дяволът, действа чрез човешката свобода, възползвайки се от тази свобода. Злото търси съюзник в човека. То се нуждае от човека, за да може да действа. След като ни кара да нарушим първата заповед, да обичаме Бог, след това то се опитва да ни накара да нарушим втората, да обичаме ближния. Без обичта към ближния сме обречени на лицемерие, омраза и смърт. Но ние можем да не допуснем да бъдем обладани от злото, можем да преодолеем злото с добро. Призвани сме точно към това обръщане на сърцето. Без това обръщане, всички наши тайни човешки „освобождения” се оказват разочарование, защото те се превръщат в прикритие на човешката ограниченост, припряност, нетолерантност, предпочитания и желание за отмъщение. Необходима е дълбока трансформация на мисълта и сърцето, за да се възстанови на ново равнище ясната визия и безпристрастността, дълбокия смисъл на концепцията за справедливост и общо благо.
 

Освободеният поглед към тези реалности ще ни позволи да оценим правилно и да се изправим срещу тези човешки системи, които ни водят до задънена улица, и същевременно да напреднем внимателно, без да повтаряме старите грешки и техните разрушителни последици. Обръщането, което трябва да извършим в нас, може да бъде и окуражително, защото създава нови възможности и се основава на безкрайните ресурси, които се намират в сърцата на тези мъже и жени, които искат да живеят в мир и са готови да работят за мира. Наистина, тази отговорност е твърде тежка – тя изисква отказ от търсене на отмъщение, признаване на собствените грешки, приемането на извиненията без те да са искани, и накрая – даването на прошка. Само прошката, поискана и приета, може да постави трайни основи за помирението и за постигането на световен мир.

Това е единственият начин за постигането на разбирателството и хармония между културите и регионите, и за постигането на взаимно уважение към правата на всички. В Ливан християнството и исляма живеят съвместно от векове. Не е нещо необичайно да видим двете религии да съжителстват в едно семейството. Ако това е възможно в рамките на семейството, защо да не бъде възможно и в цялото общество? Специфичната особеност на Близкия изток е, че в него от векове живеят съвместно различни и разнородни елементи. Наистина, между тях се е стигало и до конфликти, за съжаление и това е вярно. Плуралистичното общество може да бъде изградено само въз основа на взаимното уважение, желанието за опознаване на другия, постоянния диалог. Такъв диалог може да бъде постигнат, само когато и двете страни имат съзнание за съществуването на ценности, които са общи за всички големи култури, тъй като те се коренят в самата природа на човешката личност. Този субстрат на ценности е израз на същинската хуманност на човека. Тези ценности са неделими от правата на всяко едно човешко същество. Различните религии могат да дадат своя решителен принос, ако отстояват съществуването на тези ценности. Не може да бъде забравено, че основно право е религиозната свобода, от нея зависи наличието на множество други права. Всеки трябва да има свободата да изповядва и да практикува собствената си религия без опасност за живота или свободата си. Пренебрегването на тази свобода лишава човека от неговото или нейното свещено право на духовно интегриран живот. Това, което днес се нарича толерантност, не може да отмени случаите на дискриминация, а понякога дори ги подсилва. Без откритост към трансцедентното, което прави възможно откриването на отговорите на най-дълбоките въпроси за смисъла на живота и за морално правилното поведение, мъжете и жените ще останат неспособни да действат справедливо и да работят за мира. Религиозната свобода има социални и политически измерения, които са неделими от мира. Тя насърчава хармоничния живот на индивидите и общностите чрез споделено отдаване на благородни каузи и чрез търсенето на истината, която не се налага чрез насилие, а „чрез силата на самата себе си”. Истината, която е Бог. Живата вяра необратимо ни води към любовта. Истинската вяра не може да води към смърт. Човекът, който твори мир, е смирен и справедлив. Затова днес вярващите имат важната роля да свидетелстват за мира, който идва от Бог и който е дар, даден ни на всички нас в нашия личен, семеен, социален, политически и икономически живот. Неуспехът в действията на честните мъже и жени не трябва да позволи на злото да триумфира. По-лошо е да не се прави нищо.

Тези кратки размисли, посветени на мира, обществото, достойнството на личността, ценността на семейния живот, диалогът и солидарността, не трябва да останат просто изказване на общи идеи. Те могат и трябва да бъдат изживяни същински. И тъй като сме в Ливан, те трябва да бъдат изживяни тук. Ливан е призван, сега повече от когато и да било, да бъде пример. Затова ви призовавам - политици, дипломати, религиозни лидери, културни дейци, да свидетелствате със смелост, по всяко време и навсякъде, че Бог иска мир и че Бог е поверил на нас съграждането на мира.

Бог да ви благослови.

Благодаря”.

Източник: www.zenit.org