От 3 до 5 октомври във Ватикана се провежда Международната академична конференция „Вторият Ватикански събор в светлината на архивите на църковните отци, по повод 50-та годишнина от откриването на събора (1962-12012)”. Конференцията се организира от Папския комитет за исторически науки в сътрудничество с Центъра за изследване на Втория Ватикански събор към Папския Латерански университет.
Целите и задачите бяха представени от отец Бернард Ардура, президент на Папския съвет за исторически науки и Филип Шено, директор на Центъра за изследване на Втория Ватикански събор към Латеранския университет и член на Папския комитет за исторически науки.
Отец Ардура обясни как е бил създаден този глобален проект за изследване на Втория Ватикански събор, посветен на издирването и изследването на личните архиви на църковните отци, чиято цел е по пътя на академичното изследване да бъде насърчено задълбоченото разбиране на това събитие, „оставило дълбока следа в живота на Църквата през последния половин век”.
„Целта е всички достъпни архивни материали да бъдат подложени на внимателно историческо проучване, за да бъдем сигурни, по думите на папа Йоан ХХІІІ казани при откриването на Събора, че „хората няма да действат така, сякаш няма какво да научат от историята, която е учителка на живота”. Изучаването и публикуването на личните дневници, спомени и кореспонденция на участниците в събора вече е довело до развитието на херменевтиката на събора; … „херменевтиката на една реформа в приемственост”, която, по думите на Бенедикт ХVІ, е пътят за автентичната църковна интерпретация”.
„Това ни накара да започнем изследването на личните архиви на отците на събора, да се опитаме да идентифицираме и опишем създадените от тях документи – дневници, подготвителни бележки за дискусиите, … както и на всички други документи, които могат да ни помогнат да разберем как отците на събора са се отнасяли към това важно събитие, какви са били техните гледни точки и кое е мотивирало техните мнения”.
Настоящата конференция е първата от две събития, посветени на Втория Ватикански събор. Целта е да „представи извършеното до този момент, и да очертае различните трудности, пред които сме изправени при издирването на тези архиви”. От всички участвали в събора отци, 2090 са били от Европа и двата американски континента, 408 са били от Азия, 351 от Африка и 74 от Океания. Голяма част от последните са дошли на събора от мисионерските територии и са били част от мисионерските институции, поради което голяма част от тяхната документация се съхранява в съответните манастири. Същевременно, култът към архивите, характерен за Европа и Америка, не е толкова широко разпространен в Азия и Африка, макар че тази трудност в известна степен може да бъде преодоляна чрез архивите на Конгрегацията за евангелизация на народите”.
Отец Ардура обясни, че „стремежът на Папския комитет е да насърчи изграждането на задълбочен и академично обоснован историографски прочит на това несъмнено велико събитие - Втория Ватикански събор. Този прочит трябва да се основава на Учението на Св. Отец, както и на ясна историческа и критическа методология, лишена от всякаква идеологизация.
Конференцията ще бъде открита с документален филм, подготвен от Ватиканската филмова библиотека и ще бъдат изнесени доклади от двама души. Първият от тях е Кардинал Анджело Скола, Архиепископ на Милано, чиято реч е фокусирана върху месеците преди да бъде обявяването и откриването на събора, тъй като „подготвителният период дава възможност да бъдат разбрани много от последвалите събития на Събора”. Другият участник в откриването ще бъде самият професор Филип Шено, който ще представи наличната историографията върху Втория ватикански събор. С цел поддържане на икуменическото измерение, „дълбоко подчертано” от Блажения Йоан ХХІІІ, в конференцията ще вземат участие един представител на Московската патриаршия и един от протестантските църкви.
В резултат на извършените през последните години изследвания и от работата на конференцията „ще бъде изготвен предварителен каталог на наличните архиви на църковните отци. Така ще бъде изградена интернет база данни, която ще бъде достъпна свободно в интернет страницата на сайта на Папския съвет за исторически науки.
От своя страна Филип Шено обясни, че „опитът за написване на историята на Втория Ватикански събор трябва да стъпи не само върху изворите, … но и върху тяхната интерпретация – чрез т. нар. съборна „херменевтика”. С други думи, историците, които работят върху историята на Втория Ватикански събор са „описали” събора, въз основа на две основни гледни точки към него – Съборът като „събитие” и Съборът като „разрив”.
„Следователно фундаменталното предизвикателство, пред което са изправени историците на Събора е как да бъдат помирени тези два противоположни прочита на Събора и неговите решения. Това не означава да бъде написана „контра история” на Събора. Целите са по-скромни и са насочени към активизиране на историческото изследване, въз основа на възможно най-голямата документална база, без всякакви идеологически предразсъдъци. Това означава да бъде избегната манипулацията на съборната история за цели, различни от самата история, за да може да бъде постигната балансирана и общоприемлива интерпретация на това събитие и на взетите от него решения. „Да започнем отново от архивите” - това е предизвикателство, което стои пред всеки изследователски проект, който се основава на архивите на църковните отци”, заключи той.
Източник Vatican Information Service