Етапите на Откровението, предадени в Св. писание и кулминирали в Рождеството на Исус Христос, бяха основна тема на катехизиса на папа Бенедикт ХVІ след общата аудиенция, проведена на 12 декември 2012 г. в зала „Павел VІ” във Ватикана. В контекста на Годината на вярата папата отново препоръча Библията да бъде четена по-често, както и да се отдава по-голямо внимание на библейските текстове, четени по време на Литургията, тъй като те „са пълноценна храна за нашата вяра”.

Папата обърна внимание, че „четейки Стария завет виждаме как Божиите намеси в историята на избрания народ, с който Той е сключил съюз, не са били мимолетни събития, а са се превърнали в „жива памет”, изградила „историята на спасението”, която продлъжава да бъде пазена в съзнанието на народа на Израил чрез честването на спасителните събития, като Пасха. „За народа на Израил съхраняването на спомена за Божието дело се превръща в постоянен императив, за да може променливостта на времето да бъде преодоляна чрез живата памет за отминалите събития, и така историята да бъде обновявана всеки ден и това присъствие да бъде постоянно присъстващо. … Вярата е подсилвана от откриването и от спомена за Бог, Който винаги е верен, Който ръководи историята и Който е здравата и непоколебима основа, върху която може да бъде изграден животът.

Бенедикт ХVІ обясни, че за народа на Израил изходът е „централно историческо събитие, чрез което Бог разкрива своето могъщество. Бог освобождава иудеите от египетския плен, за да могат те да се върнат в Обетованата земя и да Го почитат като истинския и единствен Бог. На Израил не е писано да бъде нация като всяка друга …, тя трябва да служи на Бог и да Го почита …, както и да свидетелства за Бог сред другите народи. Това събитие продължаваме да честваме и сега, тъй като Бог не престава да действа. … Бог открива Себе Си не само в първичния акт на сътворението, а чрез навлизането в нашата история, в историята на един народ, който не е нито най-многобройният, нито най-силният на своето време. Това Божие откровение … кулминира в Исус Христос, когато Бог, Логосът, Словото от началото на света, се въплъщава в Исус и така Бог показва истинското Си лице. В Исус е изпълнено всяко обещание, а историята на Бога и човечеството намират своята кулминация.”

„Катехизисът на Католическата църква обобщава етапите на Божието откровение”, продължи Светият отец. „От самото начало Бог приканва човечеството да се включи в общение с Него, и дори когато човек, заради собствено си неподчинение, загуби Неговото приятелство, Бог не го отдава на силите на смъртта, а многократно се опитва да поднови съюзът с него. Катехизисът разказва за съвместният път на Бога с човека от Неговия съюз с Ной след потопа, заповедта Аврам да напусна родината си и да се превърне в патриарх на множество народи. Бог създава Израил като Своя народ, посредством Изход, Синайския завет, предоставянето на Закона чрез Моисей, за да могат те да го разпознават и да Му служат като на единия жив Бог. Посредством пророците Бог дава на Своя народ надеждата за спасението. … Накрая, те вече не очакват Царя, Давид, сина Давидов, а „Сина човешки, Спасителя”… И тогава виждаме как пътят към Бог става по-широк, за да открие пътя пред тайната на Христос, Царят на вселената. Откровението намира пълното си осъществяване в Христос, Който става един от нас, благодарение на Божествения милосърден план. Всички тези стъпки показват „единствения спасителен план, дарен на цялото човечество, който се разкрива и осъществява постепенно чрез Божият сила.”

След това папата се спря на литургичната тема за Адвента, който ни подготвя за Коледа. „Както всички знаем, думата „Адвент” означава „идване” или „присъствие”, а историческият произход на тази дума е свързан с идването на краля или императора в провинцията. За нас като християни, тези думи имат прекрасният и вдъхновяващ смисъл, че Сам Бог е снизходил от небесата и се е насочил към човека; сключил е завет с него, навлизайки в историята на Своя народ. Той е царят, Който слиза в бедната земна провинция, предоставяйки ни дара на неговото посещение, приемайки човешка плът и ставайки един от нас. Адвентът ни приканва отново да прекосим този път и отново ни напомня, че Бог не е изоставил света, че Той не е отсъстващ, че не ние и изоставил на собствените ни способности, а постоянно ни привлича към Себе си по различни начини, които ние трябва да се научим да различаваме. И ние също, с нашата вяра, надежда и милосърдие, сме призвани всеки ден да възприемаме и да свидетелстваме за Неговото присъствие в един свят, който често е повърхностен и изпълнен със заблуди, за да върем в нашия живот светлината, която осветява яслата във Витлеем”.

Източник: Vatican Information Service