На 7 януари 2012 г. в Апостолическия дворец във Ватикана папа Бенедикт ХVІ произнесе традиционното си годишно обръщение към членовете на дипломатическия корпус, акдредитирани към Св. Престол. Преди това папата прие поздравите на посланик Алехандро Емилио Валадарес Ланза от Хондурас, доайен на дипломатическия корпус, както и поздравите на корпуса, обобщени в речта на заместник-доайена посланик Жан Клод Мишел от Княжество Монако.

В момента Св. Престол поддържа пълни дипломатически отношения със 179 държави, както и с Европейския съюз и със Суверенния военен орден на Малта. Отношения със специален характер се поддържат с Организацията за освобождение на Палестина. Св. Престол има статут на наблюдател към Организацията на обединените нации, член е на седем организации и агенции от системата на ООН, наблюдател е в други осем, и е член или наблюдател в пет регионални организации.

В своята реч пред дипломатическия корпус папа Бенедикт ХVІ отбеляза:

„Гражданските и политическите власти, повече от всички други, са натоварени с тежката отговорност да работят за мира. На първо място те са призвани да работят за разрешаването на многобройните конфликти, които причиняват страдания и кръвопролития на семейството на хората, започвайки с конфликтите в региона на Близкия изток – регион със специално значение в Божествения план. На първо място мислите ми са с народа на Сирия, раздирана от насилие, което причинява тежки страдания на цивилното население в страната. Подновявам апела си за прекратяване на огъня, за започване колкото се може по-бързо на конструктивен диалог за да се сложи край на този конфликт, от който не може да има победител, а само страдащи хора, който не може да остави след себе си нищо друго освен разрушения. Ваши превъзходителства, обръщам се към вас с молба да продължите да настоявате пред своите правителства да оказват помощ за подобряването на тежката хуманитарна ситуация в страната. С голяма загриженост гледам и към Светите земи. След признаването на Палестина за държава наблюдател, не-член на Организацията на обединените нации, бих искал отново да изразя надеждата си с подкрепата на международната общност израелци и палестинци да намерят пътя към мирното съвместно съществуване в рамките на две суверенни държави, като бъдат гарантирани уважението към справедливостта и законните желания на двата народа. Йерусалим, надявам се ти да станеш това, което твоето име символизира! Град на мира, а не на разделението; пророчество за Царството Божие, а не символ на нестабилност и противопоставяне!

Обръщам мислите си и към обичния народ на Ирак като изразявам своята надежда този народ да продължи да следва пътя на помирението, за да постигне стабилността, от която има нужда.

Надявам се в Ливан, където миналия септември се срещнах с различни обществени групи, разнообразните религиозните традиции да бъдат пазени като истинската ценност на страната в региона, а християните да предложат своето свидетелство за изграждането на мирно бъдеще в страната, заедно с всички мъже и жени, които имат добра воля.

В Северна Африка сътрудничеството между различните обществени групи също е особено важно, за да може всеки да бъде пълноценен гражданин, да има свободата публично да изповядва своята религия и възможността да допринася за общото благо. Бих искал да уверя всички египтяни в моята близост и молитви в този миг, когато се изграждат новите институции.

Поглеждайки към Африка на юг от Сахара, бих искал да насърча изграждането на мира, особено в местата, където раните от войните продължават да бъдат отворени и където продължават да съществуват тежки хуманитарни кризи. Това се отнася най-вече за региона на Африканския рог, както и за източните части на Демократична Република Конго, където отново избухна насилие, принудило много хора да напуснат своите домове, семейства и родни места. Не мога да пропусна да спомена и другите заплахи, които се задават на хоризонта. Нигерия често се превръща в сцена на терористични атаки, жертви на които особено често са вярващи християни, събрани за обща молитва; тези атаки заплашват да превърнат домовете на молитвата и мира в място на страх и разделение. Дълбоко бях огорчен от новините за варварски убити християни дори в дните, в които ние чествахме Рождество Христово. Държавата Мали също е обзета от насилие и от дълбока институционална и обществена криза, която изисква ефективното внимание и подкрепа на международната общност. Надявам се скоро да започнат и вече обявените преговори в Централно африканската република, които да доведат до възстановяване на стабилността и до предпазване на хората от нови страдания, причинени от ужасите на гражданската война.

Мирът може да бъде изграден само чрез защитата на хората и на техните фундаментални права. Постигането на тази цел, дори да бъде следвана по различни пътища и с различна интензивност, представлява предизвикателство за много страни, а нейното следване трябва да бъде вдъхновено от трансцедентното достойнство на човешката личност и от принципите, вкоренени в човешката природа. Най-важният такъв принцип е уважението към човешкия живот на всеки етап от неговото развитие. В това отношение бих искал с признателност да отбележа резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през януари миналата година, която призоваваше за забрана на евтаназията, разбирана като предумишлено убийство на зависимото човешко същество, извършвано чрез действие или бездействие. В същото време е необходимо с огорчение да отбележа, че в различни страни, дори и в такива с християнски традиции, се правят опити за разширяване на законодателството, легализиращо абортите. Прекият аборт, независимо дали приеман като средство или цел, влиза в дълбоко противоречие с моралния закон. Утвърждавайки това, Католическата църква не демонстрира липса на разбиране и добра воля, включително и към майката. По-скоро това е въпрос на бдителност срещу опасността законът несправедливо да пренебрегне баланса между правото на живота на майката и на нероденото дете, право, което в еднаква степен принадлежи и на двете. В тази връзка загриженост предизвиква скорошното решение на Панамериканския съд за правата на човека по въпроса за оплождането ин-витро, което предопределя момента на зачеването и отслабва защитата на нероденото дете.

... Европейският съюз също се нуждае от лидери с дългосрочна визия, способни на трудни решения, които да доведат до възстановяване на икономиката и поставянето на растежа на здрави основи. Може би сами някои държави биха напреднали по-бързо, но ако са заедно, тогава със сигурност всички ще вървят напред! Ако сме загрижени за различието в индексите на данъчната тежест, още по-загрижени трябва да бъдем за задълбочаващата се разлика между хората, които стават все по-богати и мнозинството, които стават все по-безнадеждно бедни. Накратко, това означава да не спираме да се стремим към „разширяването” на социалното благополучие, докато сме заети с борбата с финансовата криза.

Инвестициите в образованието на развиващите се държави в Африка, Азия и Латинска Америка означава подкрепа за преодоляване на бедността и болестите, създаването на законодателни системи, които се основават на справедливостта и са изпълнени с уважение към човешкото достойнство. За постигането на справедливостта добрите икономически модели със сигурност са необходими, но не са достатъчни. Справедливостта може да бъде постигната само когато справедливи са самите хора! Затова изграждането на мира се основава върху обучението и създаването на системи за борба с корупцията, криминалната престъпност, производството и търговията с наркотици, предотвратяването на разделения и напрежения, които могат да изтощят обществото и да се превърнат в пречка за развитието и мира.

В продължение на днешната ни среща бих искал да добавя, че мирът в обществото понякога е поставян под заплаха и от определени нарушения на религиозната свобода – понякога става въпрос за маргинализацията на религията в обществения живот; понякога за нетолерантност или дори за насилие към отделните личности, над символите на религиозната идентичност или над религиозните институции. Има дори случаи, в които вярващи хора, особено християни, нямат възможността да дадат своя принос към общото благо, чрез своите образователни или благотворителни институции. За да може ефективно да бъде упражнявана религиозната свобода е необходимо да се уважава правото на отказа по съвест. Тази „граница” на свободата се докосва до принципи от голяма важност от етически и религиозен характер, които се коренят в самото достойнство на човешката личност. Това са „носещите колони” на всяко общество, което иска да бъде същински свободно и демократично. Забраната личности или институции да упражняват своето право на отказ по съвест в името на свободата и плурализма парадоксално отваря пътя за нетолерантността и насилствената униформеност.

В един открит свят изграждането на мира по пътя на диалога вече не е избор, а необходимост! От тази гледна точка, съвместната декларация между Председателя на Епископската конференция на Полша и Московския патриарх, подписана през август, е силен знак, даден от вярващите за подобряването на отношенията между народите на Русия и Полша. Бих искал в този контекст да спомена и мирния договор, подписан наскоро във Филипините, като специално бих искал да подчертая ролята на диалога между религиите за мирното съвместно съществуване в региона на Минданао.”

Папа Бенедикт ХVІ завърши речта си потвърждавайки, „че мирът ще остане „празна дума”, ако не е подсилван и изпълван с милосърдие”, че милосърдието стои в „сърцето на дипломатическата активност на Св. Престол и е от особена важност за наследника на Петър и на цялата Католическа църква. Милосърдието не може да замени изгубената справедливост, но и справедливостта не може да замести липсата на милосърдие. Църквата всекидневно практикува милосърдието, чрез своята активност в социалната област, извършвана чрез болници и клиники, чрез образователни и социални институции като сиропиталища, училища, колежи и университети, чрез помощта, давана на хората в нужда, особено по време и след конфликтите. Водена от милосърдието Църквата би искала да е близо до всички, пострадали от природни бедствия. Мислите ми са с пострадалите от наводненията в Югоизточна Азия и от ураганите, засегнали източното крайбрежие на Съединените щати. Мисля и за пострадалите от земетресението, засегнало части от северна Италия. Както знаете, отидох лично да се уверя с очите си за стремежа на засегнатите хора да работят за възстановяването от разрушенията. Надявам се в този исторически момент този дух на загриженост и споделена солидарност да докосне цялата обичана италианска нация.

В края на нашата среща бих искал да припомня посланието на Божия раб папа Павел VІ до световните лидери, отправено в края на Втория Ватикански събор, който беше свикан преди петдесет години. В това послание, което продължава да бъде актуално и днес, той се обърна към тях със следните думи: „Вашата задача е да работите в подкрепа на реда и мира сред хората. Никога обаче не забравяйте едно: Най-големият творец на реда и мира на земята е самият Бог.” И днес, споделяйки същите чувства, бих искал да поздравя посланиците, всички членове на дипломатическия корпус, вашите семейства и колеги, и ви моля да приемете най-добрите ми пожелания за новата година.

Благодаря.”

Източник: Vatican Information Service