Миналата седмица Европейският съд по правата на човека излезе с няколко решения по различни казуси, свързани с религиозната свобода във Великобритания.

По първото дело, Съдът постанови, че авиокомпания „Бритиш Еъруейс” е нарушила религиозната свобода на една своя служителка, като й е наредила да свали носения от нея малък кръст. Делото е заведено през 2006 г. от Надя Еуейда, коптска християнка, на която авиокомпанията е наложила забрана да носи кръст, тъй като по този начин нарушавала правилата за униформата на служителите. Въпреки че през 2007 г. авиокомпанията промени правилата си и разреши на служителите си да носят символи на своята вяра, Съдът прие, че правата на служителката са били нарушени. Кратък коментар на това решение и значението му за упражняването на религиозната свобода в страната направи Питър Смит, координатор на организацията Catholic Voices във Великобритания, който отбеляза: „По същество казусът сблъска правото на религиозна свобода с правото на работодателя да изисква от своите служители да изглеждат професионално. Въпросът следователно се състоеше в това дали забраната за носене на кръст се вписва в стремежа на работодателя да наложи професионален външен вид на своите служители. Съдът даде отрицателен отговор на този въпрос. Изумителното е, че след като вече са направени толкова много отстъпки пред исканията за носене на други символи на вярата, работодателите днес продължават да се убедени, че носенето на кръст не трябва да бъде толерирано. Решението на Съда е важно, защото приема носенето на кръста и даването на публичен израз на вярата за човешко право, което трябва да бъде уважавано, по същия начин, по който носенето на хиджаб или тюрбан е символ за мюсюлманите или за сикхите”.

В други няколко дела, решенията по които излязоха по същото време, Европейският съд за правата на човека не намери случаи на религиозна дискриминация. В единият от тези случай, медицинската сестра Шърли Чаплин завежда дело, тъй като е била преместена на административна работа, след като отказала да махне от врата си кръст, който е носила в продължение на тридесет години. Съдът отсъди в полза на управата на болницата с аргумента, че тя има право да налага такива ограничения, за да защити здравето и сигурността на сестрата и пациентите. Според Смит „С това решение Съдът се опитва да балансира между правото на религиозна свобода и правото на здраве и сигурност на сестрата, като отсъжда, че управата на болницата има право да каже на сестрата: „Според нас с носенето на кръста поемаш неоправдан риск, тъй като пациентът може да те хване и да ти навреди или пък чрез него да се пренесе болест”.

В другите два случая Съдът отхвърли искането служителите да имат право по съвест да отказват да предоставят определени услуги на еднополови двойки. В първия случай брачният съветник и сексуален терапевт Гари Макфарлан е бил уволнен от работа, след като обосновал с религиозните си убеждения отказът си на терапевтично лечение на еднополови двойки. Другото дело беше заведено от Лилиан Ладел, служителка по гражданска регистрация в централен Лондон. Водена от религиозните си убеждения, тя отказала за регистрира еднополови двойки, въпреки правителственото решение от 2004 г., с което еднополовите двойки получават право да регистрират граждански съюз, в отговор на което тя била заплашена с уволнение. И в двата случая Европейският съд по правата на човека отсъди срещу ищците Макфарлан и Ладел.

В коментара си по тези случаи Смит признава, че случаите, в които става дума за отказ по съвест са много по-сложни от случаите, свързани с носенето на религиозни символи. „За разлика от САЩ, във Великобритания религиозната свобода не е толкова добре защитена”

Източник: www.zenit.org