На 24 февруари 2013 г. повече от 200 000 души присъстваха на последната молитва Ангел Господен, отслужена по време на понтификата на Бенедикт ХVІ. Вярващите, които нямаха възможност да стигнат до площад Св. Петър, наблюдаваха появата на папата малко преди обед от прозореца на неговия кабинет, на телевизионни екрани поставени около площада.

Преди да предложи своите размисли, Св. Отец беше посрещнат с аплодисменти, на които отговори с думите: „Благодаря, много благодаря.” После той предложи своя коментар върху четенето от втората неделя на поста, посветено на Преображение Господне.

„Евангелист Лука”, отбеляза той, „обръща особено внимание на преображението на Исус по време на Неговата молитва. Исус дълбоко изживява своята връзка с Отца по време на своето духовно оттегляне на планината, в присъствието на Петър, Яков и Йоан - тримата ученици, които присъстват на всички мигове на Божествените появи на Господа. Господ, който малко преди това е предрекъл своята смърт и възкресение, дава възможност на учениците си да предусетят Неговата слава. На Преображение, както и в мига на Неговото кръщение, чуваме гласа на небесния Отец: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.” От особена важност също е присъствието на Мойсей и Илия, представители на Закона и Пророците от Стария завет. Цялата история на Завета е обърната към Него, към Христос, носител на новия „изход”, този път не към обетованата земя, както по времето на Мойсей, а към небесата. Възклицанието на Петър „Наставниче, добре ни е да бъдем тук”, е невъзможен опит Той да бъде отклонен от това мистично изживяване. Св. Августин коментира: „На планината Петър получава Христос като хляб за своята душа. Можеше ли Той после отново да се спусне и да се върне към битките и скърбите, след като горе Той беше изпълнен със свещена любов към Бог, която го вдъхновяваше към свят живот?”

„Размишленията върху този евангелски цитат ни отвеждат към някои важни заключения. На първо място е първенството на молитвата, без която всяко служение или отдаване на благотворителност се свежда до обикновена активност. По време на поста ние се научаваме да отдаваме необходимото внимание на молитвата, както индивидуалната, така и общата, която одухотворява духовния ни живот. Наред с това, молитвата не означава изолация от света и от противоречията в него, както иска Петър на планината Тавор. Всъщност молитвата води към пътя на действието. Както обърнах внимание в тазгодишното послание за Великия пост „Християнският живот се състои в постоянно изкачване на планината, за да се срещнем с Бог, а след това в слизането от нея, за да бъдат донесени плодовете на любовта и силата, извлечени от Него, в служението на нашите братя и сестри с Божия любов“.

В този миг от живота си усещам тези думи на Господа обърнати и към мен. Господ ме призова да „изкача планината”, за да се отдам още по-силно на молитва и съзерцание. Но това не означава, че напускам Църквата. Бог поиска това от мен, за да мога да продължа да служа на Църквата със същата отдаденост и любов, с която се опитвах да върша това досега, но по начин, който да бъде по-подходящ за възрастта и силите ми. Нека призовем посредничеството на Дева Мария и нека тя да ни помогне на всички нас постоянно да следваме Господа Исус, в молитвата и в делата на милосърдието“.

След молитвата Ангел Господен, и след като поздрави присъстващите на различни езици, папата им благодари за близостта и молитвите през тези дни.

Източник: Vatican Information Service