"ВЪРВЕТЕ! ОТ ВСИЧКИ НАРОДИ НАПРАВЕТЕ УЧЕНИЦИ" (срв. Мат. 28, 19)

Скъпи младежи,

Изпращам на всеки от вас моите поздрави, изпълнени с радост и вълнение. Сигурен съм, че много от вас са се върнали от Световната младежка среща през 2011 г. в Мадрид много “по-вкоренени и изградени в Христос, утвърдени във вярата” (срв. Кол. 2, 7). В различните епархии тази година (2012 г. – б. пр.) ние отпразнувахме радостта да сме християни, вдъхновени от темата: “Радвайте се винаги в Господа!" (Фил. 4, 4). Сега се подготвяме за следващата световна среща, която ще се състои през юли в Рио де Жанейро, Бразилия.

Най-напред бих искал да подновя моята покана да участвате многобройни в това важно събитие. Известната статуя на Христос Изкупител над красивия град Рио де Жанейро ще бъде красноречив символ на срещата. Отворените Му обятия са знак за приема, запазен за всички онези, които ще дойдат при Него, а Неговото сърце представлява безкрайната любов, която изпитва към всеки от вас. Оставете се да бъдете привлечени от Него! Изживейте тази среща с Христос заедно с многото други младежи, които ще се отправят към Рио де Жанейро! Оставете се да бъдете обичани от Него и ще станете свидетелите, от което светът се нуждае.

Аз ви насърчавам да се подготвите за Световната младежка среща в Рио де Жанейро, размишлявайки отсега върху темата на срещата: “Идете! От всички народи направете ученици” (срв. Мат. 28, 19). Става дума за великата мисионерска заръка, която Христос остави на цялата Църква и която и след 2000 години не е загубила своята актуалност.

Този мисионерски призив сега трябва да звучи със сила във вашите сърца. Годината на подготовка за срещата в Рио де Жанейро съвпада с Годината на вярата, в чието начало Синодът на епископите посвети работата си на “Новата евангелизация за предаване на вярата”. Ето защо, скъпи младежи, аз се радвам, че и вие ще се свържете с този мисионерски устрем на цялата Църква: да направите Христос да бъде познат - това е най-ценният подарък, който можете да направите за другите.

1.Спешен призив
Историята ни показва колко младежи са допринесли чрез щедрия дар на самите себе си за идването на Царството Божие и за развитието на света чрез провъзгласяването на Евангелието. С голям ентусиазъм те носеха Благата вест за любовта на Бог, изразена в Христос, чрез средства и начини, много по-несъвършени от тези, които притежаваме днес. Мисля си например за блажения Хосе де Анчиета, млад испанец йезуит от ХVІ век, заминал като мисионер в Бразилия, преди да навърши 20 години, и станал велик апостол на Новия свят. Но мисля също и за онези от вас, които дават щедро от себе си за мисията на Църквата. Аз станах удивен свидетел по време на Световната младежка среща в Мадрид, особено при срещата ми с доброволците.

Днес толкова много млади хора дълбоко се съмняват, че животът е дар, и не виждат ясно пътя си. Сблъсквайки се със сегашните трудности, пред които е изправен светът, много млади хора се питат: какво мога да направя? Светлината на вярата осветява тази тъмнина и ни прави да разберем, че всяко съществуване има безценна стойност, защото е плод на любовта на Бог. Той също така обича и онзи, който се е отдалечил от Него и Го е забравил. Търпеливо Той го чака. Дори нещо повече - Той даде Своя Син, Който умря и възкръсна, за да ни освободи изцяло от злото. И Христос изпрати учениците Си, за да занесат на всички народи тази радостна вест за спасение и за нов живот.

В своята мисия за евангелизация Църквата разчита и на вас. Скъпи младежи, вие сте първите мисионери сред младите хора. В края на ІІ ватикански събор, чийто 50-годишен юбилей честваме, Божият раб Павел VI се обърна към младите с послание, което започваше така: “Към вас, скъпи младежи и девойки от цял свят, съборът иска да отправи своето последно послание. Защото вие ще бъдете тези, които ще получите факела от ръцете на родителите си и ще живеете във времето на най-гигантските трансформации в историята. Вие ще сте тези, които – взимайки най-доброто от примера и обучението, дадени от вашите родители и учители - ще формирате обществото на утрешния ден; и ще се спасите или ще загинете с него”. И приключваше с апела: “Постройте с ентусиазъм свят, по-добър от този на вашите родители!” (послание на папа Павел VI към младежта, 8 декември 1965 г.).

Скъпи приятели, тази покана и днес е много навременна! Преминаваме през един много особен исторически период. Техническият прогрес ни е дал нечувани възможности за взаимодействие между хората и между народите, но глобализацията в тези отношения ще бъде положителна и ще направи светът да расте в човечност единствено ако се основава не на материалното, а на любовта - единствената реалност, която може да изпълни човешкото сърце и да обедини хората. Бог е любов. Човекът, който забравя Бог, остава без надежда и е неспособен да обича себеподобния си. Ето защо е наложително да се свидетелства за присъствието на Бог - за да може всеки да го почувства. Става дума за спасението на човечеството и за спасението на всеки от нас. Който разбира тази необходимост, не може да не извика със свети Павел: "Горко ми, ако не благовествувам!” (1 Кор. 9, 16).

2. Станете ученици Христови
Този мисионерски призив се отправя към вас и по друга причина - вие се нуждаете от него за вашето лично пътуване във вярата. Блаженият Йоан- Павел II пише: “Вярата расте, когато се дава” (Redemptoris Missio, 2). Прогласявайки Евангелието, вие самите се вкоренявате по-дълбоко в Христос, ставате зрели християни. Мисионерският ангажимент е съществен елемент на вярата - не можеш да бъдеш истински вярващ, без да евангелизираш. И проповядването на Евангелието не е нищо друго освен следствие от радостта, че си срещнал Христос и че си намерил в Него скалата, върху която да изградиш своето съществуване. Стремейки се да служите на другите и да им възвестявате Евангелието, вашият живот - толкова често разпиляван сред различни дейности - ще намери своята цялост в Господ. И ще се самоизградите, ще израстете и ще узреете в човечност.

Но какво означава да бъдеш мисионер? Да бъдеш мисионер предполага най-напред самият ти да бъдеш ученик на Христос, да чуваш непрестанно призива да Го следваш, призива да Го гледаш: “Станете мои ученици, понеже съм кротък и смирен по сърце" (срв. Мт. 11, 29). Ученик е този, който слуша Словото на Исус (срв. Лк. 10, 39), признавайки Го за Добрия учител, Който ни възлюби до степен да даде живота си. Ето защо нека всеки от вас се остави всеки ден да бъде формиран чрез Словото на Бог - то ще направи от вас приятели на Исус, способни да въведат и други млади хора в това приятелство.

Аз ви съветвам да си припомняте за даровете, получени от Бог, за да ги предадете и вие на свой ред. Научете се да препрочитате вашата лична история, имайте предвид също прекрасното наследство на отминалите поколения - толкова много вярващи са ни предали вярата със смелост, срещайки сурови трудности и неразбирания. Нека никога не забравяме, че сме част от огромна верига мъже и жени, които са ни предали истината на вярата и които разчитат на нас, за да я получат и други. Да бъдеш мисионер, предполага да познаваш това получено наследство, което съставлява вярата на Църквата. Вие трябва да познавате това, в което вярвате, за да го възвестявате. Както написах в увода на YouCat - Младежкия катехизис, който ви предоставих по време на срещата в Мадрид, “вие трябва да познавате вярата си със същата прецизност, с която ИТ специалист знае операционната система на своя компютър; вие трябва да я познавате, както един музикант знае любимата си творба. Да, вие трябва да бъдете по-дълбоко вкоренени във вярата от поколението на вашите родителите, за да можете да се противопоставяте със сила и решителност на предизвикателствата и изкушенията на днешното време.” (Папа Бенедикт XVI, Въведение в YouCat)

3. Идете!
Исус изпрати Своите ученици в мисия с тази заръка: ”Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Мк. 16, 15-16). Да се евангелизира, това значи да се занесе на другите Благата вест за спасението и тази Блага вест е едно лице: Исус Христос. Когато го срещам, когато откривам до каква степен съм обичан от Бог и спасен чрез Него, тогава в мен се ражда не само желанието, а и необходимостта да Го направя достояние и на другите. В началото на Евангелието на свети Йоан ние виждаме как Андрей – след като срещна Исус - се забърза да заведе брат си Симон при Него (срв. Йн. 1, 40-42). Евангелизацията тръгва винаги от срещата с Господ Исус. Който се е доближил до Него и е усетил любовта Му, желае по-скоро да сподели красотата на тази среща и радостта, която се ражда от това приятелство. Колкото повече опознаваме Христос, толкова повече искаме да Го възвестяваме. Колкото повече говорим с Него, толкова повече искаме да говорим за Него. Колкото повече сме завладени от Христос, толкова повече желаем да заведем другите при Него!

Чрез кръщението, което ни ражда за нов живот, Свети Дух заживявя в нас и запалва нашия дух и нашето сърце. Той е този, Който ни показва Бог и ни води към по-дълбоко приятелство с Христос. Това е Духът, Който ни подтиква да правим добро, да служим на другите, да даваме от себе си. Чрез Миропомазването ние сме усилени от даровете на Духа, за да свидетелстваме Евангелието по все по-зрял начин. Духът на любовта е душата на мисията – Той ни тласка да излезем от себе си, за да “отидем” и да евангелизираме. Скъпи младежи, оставете се на силата на Божията любов; оставете тази любов да преодолее тенденцията да се затворите в себе си - всеки наведен над собствените си проблеми и роб на собствените си навици. Имайте смелостта да “излезете” от себе си и да “тръгнете” на среща с другите и да ги заведете на среща с Бог.

4. До всички народи
Възкръсналият Исус изпрати учениците Си при всички народи да свидетелстват Неговото спасително присъствие, защото Бог - в изобилието на Своята любов към всички хора - иска всички да бъдат спасени и никой да не се погуби. Със Своята жертва на любов на кръста Исус откри пътя, така че всеки мъж и всяка жена да могат да познаят Бог и да влязат в общение на любов с Него. И Той образува общност от ученици, за да занесе добрата вест за спасението до всички краища на земята, за да достигне до мъжете и жените от всички народи и през всички времена. Да направим наше това Божие желание!

Скъпи приятели, отворете очи и се огледайте: колко млади хора са загубили смисъла на своето съществуване. Идете! Христос също има нужда от вас. Оставете се да бъдете увлечени от Неговата любов, станете инструменти на тази велика любов, тъй че тя да достигне до всички хора, особено до онези, които са “отдалечени”. Някои са далеч географски, а други са далеч, защото тяхната култура не оставя място за Бог; трети са далеч, тъй като все още не са приели Евангелието лично. Други пък – въпреки че са го приели – живеят тъй, сякаш Бог не съществува. Нека към всички да отворим сърцето си, да се опитаме да влезем в диалог с тях - в обикновен диалог във взаимно уважение. Такъв диалог - ако е проникнат от истинско приятелство - ще даде плод. “Народите”, към които сме изпратени, не са само всички страни на света, а също и местата, където живеем: нашите семейства, нашите квартали, нашите работни или учебни места, нашите приятелски кръгове, нашите места за отдих. Радостната вест на Евангелието е насочена без изключения към всички тези пространства, където живеем.

Бих искал да спомена две области, в които вашият мисионерски ангажимент е особено необходим. Първото поле за апостолат е светът на социалните комуникации, особено светът на интернет. Скъпи младежи, както вече имах възможността да ви кажа, “ангажирайте се да въведете в културата на тази нова комуникационна и информационна среда ценностите, върху които се гради вашият живот! ... На вас, младите хора, които почти по рождение плувате в свои води в света на новите средства за комуникация, се пада по-специално задачата да евангелизирате този “дигитален (цифров – б. пр.) континент” (Папа Бенедикт XVI, Послание за XLIII световен ден на социалните комуникации, 24 май 2009 г.). Употребявайте разумно това средство за комуникация, като избягвате присъщите за интернет капани, особено риска от зависимост, опасността от объркване на реалния свят с виртуалния, изкушението да замените непосредствения диалог с хората чрез контактите в интернет.

Втората област е пътуването. Днес все повече младежи имат възможност да пътуват - било за да учат, било за да работят, било за да почиват. Мисълта ми е за всички миграционни движения, при които милиони хора се преместват и сменят райони или страни по икономически или социални причини. Този феномен също може да се окаже възможност, дадена от провидението, за разпространяване на Евангелието. Скъпи млади хора, не се бойте да свидетелствате вашата вярата и в този контекст. Огласяйте на всички радостта от срещата с Христос! Това е един прекрасен подарък, който бихте могли да направите на онези, които ви приемат.

5. Направете ги ученици!
Сигурен съм, че най-малко веднъж вие сте срещнали трудността да запознаете вашите приятели с опита на вярата. Вероятно сте забелязали колко много млади хора, особено в определени етапи от живота, изпитват желание да познаят Христос и да живеят според ценностите на Евангелието, но се чувстват неадекватни и неспособни. Какво да се прави?

Преди всичко ние трябва да бъдем близо до тях и чрез нашето обикновено свидетелство Господ да може да докосне сърцата им. Проповядването на Евангелието не се ограничава единствено с говорене за Бог, а трябва да обхване целия живот и да се изказва с жестове на любов. Това е любовта на Христос, излята в сърцата ни, която ни прави да бъдем апостоли. Нашата любов трябва следователно да прилича на Неговата. Подобно на Добрия самарянин, ние трябва винаги да бъдем внимателни към хората, които срещаме, да знаем да слушаме, да разбираме и да им помагаме. Само така можем да поведем онези, които търсят истината и смисъла на живота си, към Божия дом, който е Църквата, където те ще намерят надеждата и спасението (срв. Лк. 10, 29-37).

Скъпи приятели, не забравяйте, че първият акт на любов към ближния се състои в споделяне с него източника на нашата надежда - който не дава Бог, дава твърде малко! Исус заповядва на Своите апостолите да научат всички народи и продължава: “като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28, 19-20). Средствата, които притежаваме, за да “направим ученици”, са основно кръщението и катехизисът. Това означава, че трябва да заведем тези, които евангелизираме, до среща с живия Христос, особено до Неговото слово и до тайнствата. Така те ще могат да повярват в Него, ще познаят Бог и ще живеят в Неговата благодат. Бих искал всеки да си зададе следните въпроси: посмял ли съм да предложа кръщението на връстници, които не са го получили? Приканвал ли съм вече някого да следва пътя към откриването на християнската вяра? Скъпи приятели, не се бойте да предложите на вашите приятели среща с Христос. Призовавайте Свети Дух - Той ще ви въведе по-дълбоко в познаването и любовта на Христос и ще ви направи изобретателни в предаването на Евангелието.

6. Утвърдени във вярата
Изправени пред трудността на мисията за евангелизация, понякога вие ще бъдете изкушени да кажете като пророк Йеремия: “О, Господи Боже!, не умея да говоря, защото съм още млад.” Но Господ ви отговаря: “не казвай: “млад съм”, защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш” (Йер. 1, 6-7). Всеки път, когато се почувствате неадекватни и не на висота за мисията да възвестявате и свидетелствате вярата, не се притеснявайте. Евангелизирането не е наша инициатива, която да зависи най-първо от нашите таланти, а е доверчив и послушен отговор на Божия призив. Ето защо тя се основава преди всичко на Неговата сила, а не на нашата. Сам свети Павел го е изпитал: “Това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам” (2 Кор. 4, 7).

Ето защо аз ви призовавам да се вкорените в молитвата и в тайнствата. Истинската евангелизация винаги се ражда от молитвата и се поддържа чрез молитвата. Ние първо трябва да говорим с Бог, да можем да говорим за Бог. В молитвата препоръчваме на Господ хората, при които сме изпратени, и Го молим да докосне техните сърца. И молим Свети Дух да ни направи инструмент за тяхното спасение. Ние просим от Христос да постави на устните ни Своите думи и да ни направи свидетели на Своята любов. А в по-широк смисъл ние поверяваме на Господ цялата мисия на Църквата, според изричното нареждане на Исус: “молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мт. 9, 38). Научете се да намирате в Евхаристията извора на вашия живот във вяра и на вашето християнско свидетелство, като участвате усърдно в неделната литургия и в колкото можете литургии през седмицата! Прибягвайте често до тайнството на помирението - това е мястото на ценната среща с милостта на Бог, Който ни приема, ни прощава и обновява сърцата ни с милосърдна любов. Не се колебайте да получите тайнството на конфирмацията (или още - миропомазването – б. пр.), ако все още не сте го получили, като се подготвите грижливо и старателно. Заедно с Евхаристията това е превъзходното тайнство на мисията, което ни дава силата и любовта на Свети Дух, за да изповядваме без страх нашата вяра. Също така ви препоръчвам да практикувате евхаристийно обожаване – да се вдълбочим в слушане и в диалог с Исус, присъстващ в Светото тайнство, става отправна точка за нов мисионерски устрем.

Ако следвате тези препоръки, сам Христос ще ви даде силата да бъдете напълно верни на Неговото слово и да свидетелствате за Него с кураж и прямота. Понякога ще ви се наложи да проявите вашата упоритост особено когато Словото Божие породи затваряне или опозиция. В някои части на света младите християни страдат, че не могат публично да свидетелстват своята вяра в Христос поради липса на религиозна свобода. А някои дори платиха с живота си цената на принадлежността си към Църквата. Аз ви насърчавам да останете непоколебими във вярата, уверени, че Христос е на ваша страна във всяко изпитание. Той ви повтаря: “Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мт. 5, 11-12).

7. С цялата Църква
Скъпи младежи, за да останете непоколебими в изповядването на християнската вяра там, където сте изпратени, вие имате нужда от Църквата. Никой съвсем сам не може да бъде свидетел на Евангелието. Исус изпрати учениците Си в мисия заедно. Неговата заръка “Направете ги ученици” е в множествено число. Ние свидетелстваме винаги като членове на християнската общност. И нашата мисия е оплодена чрез общението, което живеем в Църквата; по любовта, която имаме един към друг, ще ни познаят, че сме ученици Христови (срв. Ин. 13, 35). Славя Бог за скъпоценното дело на евангелизацията, което вършат нашите християнски общности, нашите енории и нашите църковни движения. Плодовете на тази мисия принадлежат на цялата Църква - “един сее, а друг жъне”, казва Исус (Ин. 4, 37).

В тази връзка мога само да благодаря за великия дар на мисионерите, които посвещават целия си живот на проповядването на Евангелието по четирите краища на света. По същия начин славя Бог за свещениците и посветените лица, които се отдават цялостно, та Исус Христос да бъде възвестяван и обичан. И тук искам да насърча младите, които се чувстват призовани от Бог, – нека те се ангажират в тези призвания с ентусиазъм: “По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20, 35). На тези, които оставят всичко, за да Го следват, Исус обеща стократно и вечен живот (Мт. 19, 29).

Благодаря също за всички миряни, които живеят ежедневието като мисия където и да се намират - в своите семейства или на работното място, тъй че Христос да бъде възлюбен, да Му се служи и Царството Божие да расте. Мисля в частност за онези, които работят в областта на образованието, на здравеопазването, бизнеса, политиката и икономиката, както и в много други области на мирския апостолат. Христос се нуждае от вашата обвързаност и свидетелство. Нищо - нито трудностите, нито недоразуменията – да не ви отказва да проповядвате Евангелието Христово на местата, където се намирате. Всеки от вас е ценен в голямата мозайка на евангелизацията!

8. “Ето ме, Господи!”

В заключение, скъпи младежи, бих ви призовал да чуете дълбоко в себе си призива на Христос да провъзгласявате Неговото Евангелие. Както го показва добре голямата статуя на Христос Изкупител над Рио, Неговото сърце гори с любов към всички хора - без разлика, а Неговите отворени обятия искат да достигнат до всички. Станете вие сърцето и ръцете на Исус! Идете да свидетелствате Неговата любов, бъдете новите мисионери, одушевени от любовта и прегръдката Му. Следвайте примера на великите мисионери на Църквата като свети Франциск Ксаверий и много други.
В края на Световната младежка среща в Мадрид имах радостта да благословя неколцина младежи от различни континенти, които тръгваха на мисия. Те представляваха многото младежи, които като пророк Исая казват на Господ: “Ето ме, проводи мене" (Ис. 6, 8). Църквата има доверие във вас и ви благодари дълбоко за радостта и енергията, която й давате. Използвайте щедро вашия талант за проповядване на Евангелието. Ние знаем, че Свети Дух се дава богато на онези, които със смирено сърце се поставят на разположение за това проповядване. Не се бойте! Исус, Спасителят на света, е с нас всички дни до свършека на света (виж Мт. 28, 20).

Този призив, който отправям към всички млади по света, придобива особено значение за вас, скъпи младежи от Латинска Америка. На V генерална конференция на латиноамериканските епископи в Апаресида през 2007 г. епископите стартираха “континентална мисия”. Младежите, които са мнозинството от населението на този континент, представляват важен и ценен потенциал за Църквата и обществото. Бъдете вие първите мисионери! Сега, когато Световната младежка среща ще се състои отново в Латинска Америка, призовавам младите от този континент: Предайте на вашите връстници от цял свят ентусиазма на вашата вяра!

Нека Дева Мария, Звезда на Новата евангелизация, призовавана също с името на Дева Мария от Апаресида и на Дева Мария от Гуадалупе, да придружава всеки от вас в мисията му на свидетел на Божията любов!

От все сърце давам на всеки от вас моя апостолически благослов.

Ватикан, 18 октомври 2012 г.

БЕНЕДИКТ ХVІ, ПП