Днешната притча ни говори за личната отговорност.  Господаря замина и остави на своите слуги широко поле на действие, даде им средства и автономност, свобода, чиято истинска стойност наричаме отговорност. Да си свободен означава да си отговорен за своите дела, за разлика от роба, който не е отговорен понеже работи по принуда външна. Да си свободен е нещо силно и тежко. Свободният е изправен всеки момент пред решения за или против, сам кове съдбата си, избира битието си. Мнозина се страхуват от свободата, тоест, от отговорността си и предпочитат друг вместо тях да решава, предпочитат да са подвластни на звезди, хороскопи, на лица харизматични, лидери, които наместо тях да разсъждават, на чийто заповеди да се подчиняват, чувствайки се така свободни от смазващата отговорност на свободата.

Господарят от притчата бе много щедър, той повери своите блага с пълно доверие на слугите, даде „картбланш” на тяхната свобода, фантазия и предприемчивост. Остави ги за да може всеки да разгърне своите способности, дарби, таланти. Евангелието казва „на всеки бе дадено според силите”. Тоест, господаря познава възможностите на всеки слуга и за това им поверява толкова, колкото всеки е способен да носи, да разработи, да понесе. Товара на всеки е преценен, непосилни неща не се искат от никого. Въпросът е как всеки своята роля играе. Едни приемат ролята като предизвикателство, отдавайки се всецяло с ум, жар и вълнение, ангажират се лично с амбиция и кураж. Други търсят лесното, оставят се да бъдат носени по повърхността, безволни и уморени от себе си. Като паразити те търсят само как да се закрепят и преживеят , как никой да не нарушава спокойствието им безделно, казвайки си : по-добре бедни, но незатормозени. Да става каквото ще с Царството Божие, ний сме до тук, не можем нищо да сторим. Но Царството Божие е на „насилниците”, ще каже Светото Писание, не на апатичните, хладните. Бог иска своите слуги да бъдат повече от роби, да бъдат съ-творци, сътрудници, Негови отговорни за изграждането на Царството Божие тук на земята. Съдът Господен ще бъде именно върху работоспособността на слугите, върху личната ангажираност на всички нас. Господарят-Съдия закъснява, т.е. с добрината си той изчаква нашето вразумяване, но на края идва за да потърси сметка от своите работници до колко са били в полза на общото дело - Царството Божие; Спасението; Мира.

Съдията не е някакъв жесток и неизвестен, още повече пък сляпа сила, но Него всички ние познаваме с име и презиме - Христа Исуса, човека и Бога. Той именно Добрия, Обичащия е който ще съди света. Тоест, нашите дела ще бъдат съпоставени с Неговите и така ще получат оценка. Ние самите ще почувстваме отдалечеността от първо-образа-Бога и в това терзание ще е и нашето наказание. Съдия-изпълнителят не е Милостивия Бог, но ние самите с постъпките си. Отговорността за съдбата не е в ръцете на други; не е предопределена ни от Богове, ни от звездите  в единствения ни земен живот (защото няма прераждане), тя е единствено наша, затова да не пропиляваме този единствен шанс даден ни от Твореца. Да не се „одомашняваме” , но с хъс да започваме без страх  от евентуалните неуспехи и сътресения , защото без криза и риск няма как да сме ефективни и печеливши. Застраховани и в къщи се оцелява , но не и спасява.

Някои ще кажат: Но защо Всемилостивият Бог наказва слугата със заровения в земята талант? Божието Милосърдие не противоречи на справедливостта, то включва справедливостта макар и само в нея да не се ограничава. Това, че То е способно да отиде по-далеч, не е оправдание за загърбване на справедливостта. Справедливостта е просто най-малкото, което можем да направим, екзистенц-минимумът на морала. Светецът, героят са винаги  повече от справедливи, никога по-малко. Така както 10-те Мойсееви заповеди не са изключени от Новата заповед на Любовта, но интегрирани и преосмислени в светлината на благодатта.

От това, което е човешко се отива към това, което е божествено, но без това ни най-малко да намалява стойността на човешкото, в противен случай бихме се върнали в хаоса на дивото. Ако няма наказани би било несправедливо към жертвите, ако пък няма наградени, би било несправедливо към героите. Уравниловката не  дава добри резултати. Затова и притчата продължава награждавайки добрите ,работни и умни слуги и наказвайки мързеливия слуга егоистично загрижен само за своето днес. Защото на всекиму, който има отговорност за строежа на Царството Божие ще се даде премного в радостта на Господарството, а от оногова, който загърбваше отговорността, от този който се задоволяваше само с минималното по закона ще бъде отнета и тази сигурност малка, която той смяташе че има. Не е достатъчно само да не грешим, не е достатъчно само да кажем ”не съм убил, не съм откраднал”. Бог ще ни попита какви добри  дела сме извършили за да дойде Царството Му на земята и колко такива дела сме пропуснали.

АМИН!

отец Петко Вълов

Снимка: www.abbaziadipulsano.org