Публикуваме пълния текст на размишлението на Папа Франциск, произнесено преди молитвата „Ангел Господен“, в неделя 8 септември:

«Скъпи братя и сестри, добър ден!

В днешното Евангелие Исус набляга на това какви са условията да бъдем Негови ученици: да не противопоставяме нищо на любовта към Него, да вземем кръста си и да Го следваме. Всъщност много хора се приближаваха към Исус и искаха да влязат в числото на Неговите последователи; това се случваше особенно когато някакво чудо удостоверяваше, че Той е Месията, Царят Израилев. Но Исус не желае да заблуждава никого. Той добре знае какво Го очаква в Йерусалим и какъв път Отец иска от Него да измине: това е кръстният път, пътят на саможертвата за прошка на нашите грехове. Да следваш Исус не означава да участваш в триумфален кортеж! Това означава да споделяш Неговата милосърдна любов, да влезеш в Неговото велико дело на милосърдието към всеки човек и към всички хора. Делото на Исус е именно дело на милосърдие, прошка, любов! Исус е толкова милосърден! И това е всеобща прошка, прошка, която се случва чрез кръста. Исус не желае да върши това дело сам: Той иска да привлече и нас към мисията, която Му е дал Отец. След възкресението Той ще каже на Своите ученици: «Както Отец ме прати, така и Аз ви пращам… На когото простите греховете, ще бъдат простени; на когото ги задържите, ще бъдат задържани»(Ив 20, 21-22). Ученикът на Исус се отказва от всички блага, за да намери в Него най-великото Благо, в което всяко друго благо получава своето пълна стойност и значение: семейните връзки, другите отношения, работата, културните и икономическите блага и прочие… Християнинът се дистанцира от всичко и преоткрива всичко в логиката на Евангелието, логиката на любовта и служението.

За да обясни това изискване, Исус използва две притчи: едната – за кулата, която трябва да бъде построена, и другата – за царя, който отива на война. Във втората притча се казва така: «Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първо дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двайсет хиляди? Инак, докато онзи е още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир» (Лк 14, 31-32). Тук не желае да обсъжда темата за войната, това е само притча. Все пак обаче сега, когато настойчиво се молим за мир, това Слово на Господ живо ни засяга, и всъщност ни казва: има по-дълбока война, която трябва да водим всички ние! Това е твърдото и смело решение да отхвърлим злото и неговото изкушение, и да изберем доброто, бидейки готови да платим за това лично: ето какво означава да вървиш след Исус, ето какво означава да си вземеш кръста! Тази дълбока война срещу злото! За какво би послужило това да водиш война, толкова войни, ако не си в състояние да водиш тази дълбока война срещу злото? Не служи за нищо! Безполезно… Тази война срещу злото, между другото, ни дава възможност да кажем «не» на братоубийствената ненавист и лъжите, на които служи; да кажем «не» на насилието във всички негови форми; да кажем «не» на разпространението на оръжие и неговата незаконна търговия. Колко много войни! Колко войни! И винаги остава съмнението: тази война там, или онази – тук, защото навсякъде се водят войни, – наистина ли е война заради някакъв проблем, или е търговска война, за да се продават нелегално оръжия? Именно срещу такива врагове трябва да се сражаваме, да се обединим, без да преследваме други интереси, освен интересите на мира и общото благо.

Скъпи братя, днес също така възпоменаваме Рождението на Дева Мария – един особенно скъп празник за Източните Църкви. И всички ние, сега, можем да изпратим един топъл поздрав на всички братя, сестри, епископи, монаси и монахини от Източните Църкви – Православни и Католически: един топъл поздрав! Исус е слънцето, а Мария е зората, която предвести Неговия изгрев. Вчера вечерта се молихме, поверявайки на Нейното застъпничество нашата молитва за мир в света, по-специално в Сирия и целия Близък Изток. Нека сега Я призовем като Царица на Мира.

Царице на Мира, моли се за нас!

Царице на Мира, моли се за нас!»

След молитвата "Ангел Господен", преди да поздрави събралите се поклонници на площад "Св. Петър", папата каза още:

"Бих искал да благодаря на всички онези, които по различни начини, са се присъединили в молитвата-бдение и поста снощи. Благодаря на множеството хора, които са поднесли и своите страдания. Благодаря на гражданските власти, както и на членовете на други християнски общности и на други религии, на мъжете и жените с добра воля, които по този повод вчера са прекарали моменти на молитва, пост и размисъл.

Ангажиментът обаче продължава, ние вървим напред с молитва и миролюбиви дела! Моля, да продължим да се молим за незабавно прекратяване на насилието и опустошението в Сирия и да работим с подновен ангажимент за справедливо решение на братоубийствения конфликт. Да се молим още за другите страни от Близкия изток, особено Ливан, да намери желаната стабилност и да продължава да бъде модел на съжителство; в Ирак, сектантското насилие да отстъпи пред помирението; мирния процес между израелците и палестинците, да се разпространява с решение и смелост. Да се молим за Египет, така че всички египтяни, мюсюлмани и християни, да се ангажират заедно за изграждането на общество за доброто на цялото население.

Постигането на мира е дълъг процес и изисква търпение и постоянство! Нека да вървим напред с молитва!"