На 15 октомври 2013 г. папата посети Държавния секретариат във връзка с края на мандата на кардинал Тарчизио Бертоне като държавен секретар, позиция, която ще бъде заета от Архиепископ Пиетро Паролин, бивш папски нунций във Венецуела. Архиепископ Паролин ще встъпи в длъжност след няколко седмици заради операция, която не му позволи да присъства на церемонията.

„В този момент”, отбеляза папата, „бих искал да изразя пред вас дълбоката си благодарност и признателност”. Обръщайки се към кардинал Бертоне, той продължи: „Във Вас виждам преди всичко син на Дон Боско. Всички ние сме белязани от нашата история. Мислейки за вашата дългогодишна служба на Църквата, като учител, след това като диоцезен епископ и после служител в Курията, включително и като Държавен секретар, смятам, че това обединява всички тези длъжности е свещеническото призвание..., помогнало ви да изпълнявате своите задължения...,изпълнен с любов към Църквата, с щедрост и с характерната за салезианите черта, обединяваща духа на искрено смирение с голямата свобода за инициатива и лично новаторство.”

Папата подчерта и още една страна от служението на кардинал Бертоне: „безусловната вярност и абсолютна лоялност на Петър, което беше отличителна характеристика на вашия мандат като Държавен секретар, както по отношение на Бенедикт ХVІ, така и по отношение на мен през последните месеци. Имах възможността в множество случаи да се убедя в това и затова съм ви дълбоко благодарен.”

„Накрая, искам да ви благодаря и за силата, и търпението, с които посрещахте трудните моменти – а такива имаше много”, добави папа Франциск. „Скъпи кардинал Бертоне, в този момент мисля, че въпреки всички тези трудности, Мария продължава да ни подава ръка и ще продължи да го прави и в бъдеще. Всички ние вярваме, че вие ще продължите да се радвате на съкровищата, характерни за вашето призвание: на присъствието на Исус в Евхаристията, на подкрепата на Нашата дева, и на приятелството на папата.

„Тук бихме искали също така да отправим, макар и в негово отсъствие, най-топло приветствие към новия Държавен секретар. Той познава добре семейството на Държавния секретариат, след като в продължение на много години е работил там с отдаденост и компетентност, и с характерната за него отличителна способност за диалог и преговори. В известен смисъл за него това ще бъде завръщане у дома.”

Папата завърши, като се обърна с молба към служителите на Държавния секретариат да се молят за него, след което кардинал Бертоне направи кратко обръщение, връщайки се към седемте години, прекарани в служба на Св. Престол, отначало с папа Бенедикт ХVІ, чийто понтификат описа като „прозрение за това как Църквата разбира себе си в дълбочина като общност, способна в същото време да води диалог със света, обръщайки се с доктринална чистота и висока мисъл към сърцето и разума на всеки.” Според Кардинал Бертоне, Бенедикт ХVІ „беше реформатор на съвестта и на духовенството. Характерни за неговия понтификат бяха големите пастирски проекти. ... Той страдаше много от болестите, проникнали в Църквата, което го накара да създаде законодателство, което решително да се пребори със срамни феномени като педофилията сред духовенството, както и да инициира нови правила по икономическите и административните въпроси.”

„В папа Франциск днес виждам не толкова революция, колкото приемственост с папа Бенедикт ХVІ, с отличителните разлики в акцентите и някои аспекти от личния живот. ... Вслушването, нежността, милосърдието и доверието са отличителни ваши черти, които видях... Не мога да завърша, без да подчертая два символични израза на тази приемственост – дарът на спонтанния и вдъхновен съвет и общата почит към Мария. Няма по-добър образ на двамата папи от снимките, запечатали тяхната молитва пред статуята на Нашата дева от Фатима – папа Бенедикт в молитва във Фатима в Годината на свещениците през 2010 г., и папа Франциск в молитва пред същия образ в Рим в Годината на вярата, поставяйки цялата Църква в състояние на покаяние и прочистване”.

Кардиналът завърши като изрази надеждата си новият държавен секретар да успее да „развърже възлите, които пречат на Христовата Църква да бъде сърцето на света - дългоочакван и постоянно призоваван хоризонт”.

Източник: Vatican Information Service