Kатехистична беседа на Папа Франциск от общата аудиенция на площад Св. Петър от 6 ноември 2013 г.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

Миналата сряда говорих за общението на светците, разглеждано като общение между свети хора, т.е. между нас вярващите. Днес бих желал да се задълбоча над друг аспект на тази реалност. Спомняте си, че имаше два аспекта: единият – общението, единението помежду ни и другият – общението на светините, на духовните блага. Двата аспекта са тясно свързани помежду си, като всъщност общението между християните израства посредством участието в духовните блага. По-конкретно имам предвид Тайнствата, харизмите и любовта. Ние израстваме в единството и общението чрез Тайнствата, харизмите, които Светият Дух е дал на всеки, и любовта.

Преди всичко е общението на Тайнствата. Тайнствата изразяват и чрез тях се осъществява едно ефективно и дълбоко общение помежду ни, още повече че в тях ние срещаме Христос Спасител, а посредством Него – нашите братя във вярата. Тайнствата не са някакви изяви, не са просто някакви ритуали, а са силата на Христос; Исус Христос присъства в Тайнствата. Когато отслужваме Евхаристията, Исус е жив, Той е Този, Който ни събира, Който прави от нас общност, Който ни дава възможност да обожаваме Отца. Всеки от нас всъщност, чрез Кръщението, Миропомазанието и Евхаристията, е част от тялото Христово и е в единение с цялата общност на вярващите. Всъщност, ако от една страна, Църквата е тази, която „прави” Тайнствата, от друга страна – Тайнствата са тези, които „правят” Църквата, които я изграждат, които раждат нови чеда, като ги присъединяват към светия Божи народ и консолидират тяхното членство.

Всяка среща с Христос, Който в Тайнствата ни дава спасението, ни приканва да „вървим” и споделяме помежду си едно спасение, което сме могли да видим, почувстваме, срещнем и приемем, и което е наистина истинско, защото е любов. По този начин, Тайнствата ни насърчават да бъдем мисионери и апостолският ангажимент да носим Евангелието във всяка среда, дори и в най-враждебната, представлява най-автентичният плод на един прилежен сакраментален живот, част от който е участието в спасителната инициатива на Бог, Който желае да даде на всички спасението. Благодатта на Тайнствата подхранва в нас една силна и щастлива вяра, една вяра, която умее да се удивлява от Божиите „чудеса”, както и умее да не се поддава на идолите на света. Затова е важно да бъдем в общение, важно е децата да бъдат бързо кръстени, да бъдат миропомазани, защото Тайнствата са присъствието на Исус Христос в нас – едно присъствие, което ни помага. Важно е, когато се чувстваме грешни, да се обърнем към тайнството Покаяние. Някой може да каже: „Но аз се страхувам, защото свещеникът ще ме набие”. Не, няма да те бие свещеникът; ти знаеш ли Кого ще срещнеш в тайнството Покаяние? Ще срещнеш Исус, Който ще ти прости! Исус те очаква там; и това е едно Тайнство, което прави така, че да расте цялата Църква.

Втори аспект на общението на светините е общението на харизмите. Светият Дух разпределя между вярващите множество от дарове и духовни благодати; това богатство, нека го наречем „фантастично”, на даровете на Светия Дух е насочено към изграждане на Църквата. Харизмите – една малко трудна дума – са дарове, които Светият Дух ни дава, способности, възможности… Дарове, дадени, не за да бъдат скрити, а за да участват и другите. Не са дарени в полза на този, който ги получава, а за да се ползват от Божия народ. Ако една харизма, един дар от тези, напротив, служи за себеутвърждаване на нас самите, можем да се съмняваме, че става дума за истинска харизма или че тя е правилно живяна. Харизмите са специални благодати, дадени на някого, за да прави добро на много други. Това са способности, вдъхновения и вътрешни подбуди, които са скрити в съзнанието и в опита на определени хора, призвани да ги използват в служба на общността. По-специално, тези духовни дарове са особено необходими за светостта на Църквата и за нейната мисия. Всички ние сме призвани да ги уважаваме в нас самите и в другите, и да ги приемаме като полезни стимули за присъствието и плодотворната дейност на Църквата. Св. Павел наставлявал: „Духа не угасвайте” (1 Сол 5, 19). Нека не угасваме Духа, Който ни дава тези дарове, тези способности, тези добродетели – всички те са толкова прекрасни и правят така, че Църквата да расте.

Какво трябва да бъде нашето възприятие по отношение на тези дарове на Светия Дух? Разбираме ли, че Светият Дух е свободен да ги дарява на когото пожелае? Осъзнаваме ли, че те са духовна помощ, посредством която Господ подкрепя нашата вяра и укрепва мисията ни в света?

И стигаме до третия аспект на общението на светините, а именно – общението на любовта, единството помежду ни, което идва от милосърдието и любовта. Езичниците, гледайки първите християни, казвали: „Как само се обичат, как само се обичат! Не се мразят, не сплетничат един срещу друг!”. Това е любовта, любовта на Бог, която Светият Дух посява в сърцето. Харизмите са важни в живота на християнската общност, но те винаги са средства за израстване в милосърдието, в любовта, която Св. Павел поставя над всички харизми (срв. 1 Кор 13, 1-13). Всъщност, без любов дори най-необикновените дарове са безполезни. Нека предположим, че някой изцерява хората, че той има това качество, тази добродетел – да лекува хората. Но има ли любов в сърцето му? Милосърдие? Ако да – тогава напред. Но ако не, той е безполезен за Църквата. Без любов, никакви дарове не са нужни на Църквата, защото там, където няма любов, е пустота, която се запълва от егоизма. И аз ви питам: ако всички ние сме егоисти, само егоисти, то ще можем ли да живеем в общност, в мир? Можем ли да живеем в мир, ако всеки от нас е егоист? Можем или не? (Вярващите отговарят: „Не”). Не, невъзможно е! За това е нужна любов, която да ни обединява, и милосърдие. Най-малкият от нашите жестове на любов се оказва в полза на всички!

Ето защо, да живеем в единството на Църквата и в общението на любовта означава да не преследваме собствения си интерес, а да състрадаваме на братята, както и да се радваме с тях (срв. 1 Кор 12, 26), да сме готови да носим бремето на тези, които са слаби и бедни. Тази братска солидарност не е някакъв риторичен образ, не е игра на думи, а е съставна част от общението между християните. Ако ние живеем тази солидарност, то ние сме сме знак в света, «тайнство» на Божията любов. Ние сме знак един за друг и за всички! Става дума не само за някаква дребна благотворителност, която можем да си оказваме един на друг – става дума за нещо много по-дълбоко – за общност, която ни прави способни да влезем в радостта и болката на другите и искренно да се присъединяваме към тях. А ние често сме сухи, равнодушни, странящи, и вместо да сме носители на братството, ние сеем лошо настроение, сеем хлад, сеем егоизъм. А с лошо настроение, студенина и егоизъм Църквата не може да расте; Църквата расте само чрез любовта, която идва от Светия Дух. Господ ни призовава да се отворим за общение с Него – в Тайнствата, в харизмите и в любовта, за да живеем достойно нашето християнско призвание!

А сега ще си позволя да ви помоля за един жест на милосърдие: бъдете спокойни, не става дума за събиране на пожертвования! Преди да дойда на площада, навестих едно момиченце на годинка и половина, с много тежко заболяване. Нейните мама и татко се молят и просят от Господ здраве за това хубаво момиченце. Казва се Ноеми. Бедното дете се усмихваше! Нека сторим един акт на любов. Ние не я познаваме, но тя е едно кръстено момиченце, една от нас, християнче. Нека сторим акт на любов за нея и в тишина да помолим Господ да й помогне в този момент и да й даде здраве. В миг на тишина, и след това да измолим „Радвай се”… Благодаря за този акт на милосърдие“.

Източник: © www.vatican.va
Превод: © www.catholic-news.bg