Опрощаването на греховете и т. нар. „власт на ключовете” - библейският символ за мисията, с която Исус натоварва апостолите, бяха централните теми в катехизиса на папата по време на общата аудиенция на площад Св. Петър на 20 ноември 2013 г.

„Деецът на опрощението на греховете е Свети Дух”, каза папа Франциск, като поясни, че при първото си явяване пред апостолите възкръсналия Христос духва към тях и им казва: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” Исус, телесно преобразен, е вече нов човек, който принася пасхалните дарове – плодовете на смъртта и възкресението – мирът, радостта, опрощението на греховете, мисията, но преди всичко Св. Дух, източник на всичко друго. Духването на Исус ... насочва към предаването на живота, на новия живот, възстановен от опрощението. Но преди този жест... Исус показва белезите от раните по ръцете и ребрата си – тези белези са цената за спасението. Св. Дух ни донася Божието опрощение, минавайки през раните на Исус”.

От своя страна, Църквата е „пазителят на тази сила. Бог, в своята безгранична милост, опрощава всички хора, но Той изисква от тях да принадлежат на Христос и на Неговата църква, получавайки опрощението от служителите на общността.... По този начин, Исус ни призовава да изживяваме църковното и общностно измерение на помирението. ... Църквата ни съпровожда през целия ни живот по пътя към обръщането. Църквата не е „собственик” на властта на ключовете, а раб на служението на милостта”.

„Много хора днес вероятно не разбират църковното измерение на опрощението, заради доминиращите индивидуализъм и субективизъм”, отбеляза папата. „Разбира се, Бог лично опрощава всеки разкаял се грешник, но християнинът е свързан с Христос, а Христос е единен с Църквата. За нас, християните, това е допълнителен дар, но и допълнителна отговорност – да приемаме със смирение църковното служение. Трябва да ценим този дар... Когато отивам при моя брат свещеник и казвам, „Отче, направих това...”, а той отвръща: „Прощавам ти, Бог ти прощава”. Тогава съм уверен, че Бог ми е простил”.

В заключение папата предложи размислите си за свещеника като инструмент за опрощението на греховете. „Свещеникът – човек като нас, които също се нуждае от милост, се превръща в истински инструмент на милостта, като ни принася безкрайната любов на Бог Отец... Понякога чуваме хора да заявяват, че държат да се изповядат директно пред Бог... Да, както вече казах, Бог чува всеки, но в тайнството на изповедта и покаянието той изпраща свещеника да принесе опрощението, сигурността на опрощението, в името на Църквата.”

Служението, което свещеникът извършва като Божи служител за опрощението на греховете изисква „сърцето му да бъде в мир, за да не се отнася зле с вярващите и по-скоро да бъде скромен, добродетелен и милостив, да знае как да посее надеждата в сърцата и преди всичко – да е наясно, че всеки брат или сестра, които търсят тайнството на изповедта и покаянието търсят опрощение и правят това по същия начин, по който много хора търсят Исус, за да може Той да ги излекува. Когато един свещеник няма това разположение на духа е по-добре, докато това се промени, той да не отслужва това Тайнство. Каещите се вярващи имат правото да откриват в свещениците служителите на Божието милосърдие.”

„Нека не забравяме, че Бог никога не се уморява да ни прощава, а чрез служението на свещеника той ни държи в своята прегръдка, която ни възстановява и ни помага да се изправим и да продължим обновени по нашия път”, завърши Св. отец.

Източник: Vatican Information Service