„Паметният Втори Ватикански събор споменава изрично, че в древните литургии на Източните църкви, в тяхното богословие, духовност и канонична дисциплина „се съхраняват видими традиции, които са били наследени от апостолите чрез отците и които са част от Божественото откровение и са неделима част от наследството на Вселенската Църква”, отбеляза папа Франциск на 21 ноември сутринта, когато прие на аудиенция патриарсите и архиепископите от Източните църкви, заедно с кардиналите, архиепископите и епископите от Конгрегацията за Източните църкви. Конгрегацията, начело със своя префект Кардинал Леонардо Сандри, провежда тези дни своята пленарна асамблея, посветена на Учението на Втория Ватикански събор за християнския изток.

„Въз основа на оценката на изминалия досега път, ще се формулират основните насоки, чиято цел е да бъде подкрепена мисията, с която Съборът натовари братята и сестрите от Изток – да насърчават единството на всички християни, особено на източните християни. При изпълнението на тази задача те са били водени от Св. Дух, Който е подхранвал тяхната вяра в Христос, във Вселенската църква и в наследника на Св. Петър и ги е подкрепял в този нелек път, въпреки високата цена, която нерядко е включвала и мъченичеството. Цялата Църква ви е истински благодарна за това!”, възкликна папата. След това, следвайки своя предшественик, той посочи, че „в църковната общност законно съществуват специфични църкви, които спазват собствени традиции, но които са верни на примата на Престола на Петър, който стои начело на Вселенската общност, защитава законните различия между тях и прави така, че спецификите на тези църкви не само да не накърнява единството на цялото, но и да му служи. Съборът ни казва, че това разнообразие е нужно за единството”.

Папа Франциск отбеляза, че патриарсите и архиепископите са разменили с него мисли по положението, в което се намират днес различни Източни църкви, като са отбелязали „обновената жизненост на дълго подтисканите от комунистическите режими църкви, мисионерският динамизъм на наследниците на проповедта на Апостол Тома и твърдостта на тези, които живеят в Близкия изток, нерядко в среда на враждебност и конфликт, на явни и скрити преследвания”. Друг проблем е този на диаспората, който беше един от обсъжданите въпроси на пленарната асамблея и чиято важност нараства по всички континенти. Св. отец повтори необходимостта да се направи всичко необходимо за насърчаване на „пастирските грижи на териториите, където източните църкви са били установени отдавна, като същевременно се насърчава общението и братството с общностите от латински обред. С оглед на това, би било полезно да се насърчи активността на съществуващите институции за консултации между отделните църкви и Св. Престол”.

„Мислите ми са насочени особено силно към благословената земя, в която Христос е живял, загинал и възкръснал..., където светлината на вярата не само не е била затъмнена, но и свети ярко. „Светлината на изтока осветява Вселенската църква още от мига, в която пред нас се яви изгряващото слънце – Исус Христос, нашия Господ”. Затова и всеки католик дължи благодарност на църквите от този регион. Сред много добродетели, на които можем да научим от тях, са и тези за търпението и устойчивостта във всекидневните усилия в едни тревожни времена, както и на икуменическия им дух и междурелигиозния диалог. Географският, исторически и културен контекст, в който те живеят и са живели в продължение на векове, ги е превърнало в естествени посредници с редица други християнски изповедания и други религии.”

„Голяма тревога причинят условията, в които живеят християните, които в много страни от Близкия изток страдат от последиците на днешните сблъсъци и конфликти. В Сирия, Египет, Ирак и други части от Светите земи продължават да се леят сълзи. Епископът на Рим не може да бъде спокоен, докато продължава все още да има мъже и жени, от различни региони, чието достойнство е накърнено, които са лишени от основните неща, чието бъдеще е ограбено или които са принудени да живеят като бежанци”.

„Днес, заедно с пасторите на Източните църкви ние отправяме призив за уважение на тяхното право за достоен живот и свободно изповядване на вярата. Не можем да си представим Близкия изток без християните, които в продължение на две хиляди години са възвестявали името Христово, които са се интегрирали като граждани във всички области на социалния, културния и религиозен живот на народите, към които принадлежат. Важни въпроси пред нас поставят и страданието на най-младите и най-слабите, мълчанието на жертвите ... Затова и се обръщам към цялата Църква да изкаже своята подкрепа чрез молитва за постигането на помирение и мир. Молитвата разоръжава невежеството и създава основата за диалога, където има конфликт. Ако тя е искрена и постоянна, нашите гласове ще станат силни и ясни, а гласът ни ще бъде чут от лидерите на нациите.

Източник: Vatican Information Service

Снимка: АФП