Новини

ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МОЛИТВА ЗА ЗВАНИЯ

ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МОЛИТВА ЗА ЗВАНИЯ ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МОЛИТВА ЗА ЗВАНИЯ
На 16 януари 2014 г. Ватиканът оповести посланието на Светия отец до епископите, свещениците, монасите и вярващите по целия свят по повод 51-ия Световен ден на молитва за званията, който ще се състои на 11 май под мотото:

Званията: Свидетелство на истината.” 


 
„Скъпи братя и сестри,
 
 
1. В Евангелието се казва: „ ходеше Иисус по всички градове и села... Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.” (Мат. 9:35-38). Тези слова звучат изненадващо, защото всички знаем, че нивата първо трябва да се изоре, засее и обработи, за да може след това, в подходящия момент, да има голяма жетва. Вместо това Исус казва: „жетвата е голяма”. Кой тогава е извършил всичко необходимо, за да има тази жетва? Отговорът е един: Бог. Очевидно нивата, за която говори Исус, е човечеството, това сме ние. И трудът, който „дава много плод”, е Божията благодат, общението с Него (срв. Йоан 15:5). Следователно молитвата, която Исус иска Църквата да отправи, се отнася за необходимостта от умножаването на работниците, които служат на Царството. Св. Павел, един от тези „Божии съработници”, се посвещава без умора на това да вестителства Евангелието и Църквата. Апостолът, със съзнанието на човек, изпитал лично тайнствена сила на спасителната Божия воля, и с разбирането, че всяко звание води началото си от благодатта, напомня на християните в Коринт: „вие пък сте Божия нива”” (1 Кор. 3:9). И ето защо ние първо сме учудени от голямата жътва, която единствен Бог може да отреди, след това сме изпълнени с благодарност за любовта, която винаги ни предхожда; а накрая славим делото, което е било извършено, за което е било необходимо нашето свободно съгласие с Него и за Него. 

 
2. Много пъти ние се молим с думите от Псалмопевеца: „Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови - Негов народ и овци от Неговото паство. (Пс. 99:3); или „Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние. (Пс. 134:4). Ние сме Божие „достояние”, но не в смисъла на собственост, която ни превръща в роби, а в смисъла на силна връзка, която ни единява с Бог и помежду ни, в съгласие с вечния завет: „защото Той е благ, защото е вечна милостта Му” (Пс. 134). В разказа за призоваването на пророк Йеремия, Бог напомня, че той постоянно бди над нас, за да се изпълни Неговото слово. Там е предаден образът на клонче от миндалово дърво, което разцъфтява първо и така възвестява началото на пролетта (срв. Йер. 1:11-12). 
Всичко от Него идва и е дар от Него: светът, животът, смъртта, настоящето, бъдещето, но, както ни уверява Апостолът: „вие пък сте Христови, а Христос - Божий. (1 Кор. 3:23). Това обяснява и принадлежността ни към Бог: това става чрез уникалната и лична връзка с Исус, който ни спохожда с кръщението, за да бъдем преродени за новия живот. Исус ни зове постоянно чрез словото Си да Му се доверим, да го любим „ от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила” (Мк. 12:33). Следователно всяко звание, колкото и разнообразни да са пътищата, по които ни води, винаги изисква да надмогнем себе си, да ориентираме живота си към Христос и Неговото Евангелие. Независимо дали като брачни или в различните видове религиозно посвещение, или в свещеническия живот, ние трябва да постигнем начин на мислене и действие, който не противоречи на Божията воля. Това е „път навън, който ни извежда към славенето на Господа и към служението Нему и на нашите братя и сестри” („Обръщение към Международния съюз на генералните настоятели, 8 май 2913 г.). Призвани сме да светим Бога в сърцата си (срв. 1 Пет. 3:15), да допуснем да бъдем докоснати от импулсите на благодатта, която се съдържа в семето на словото, което трябва да израсте в нас, за да се превърне в конкретно служение в полза на нашия ближен. Не трябва да се плашим: Бог следи за Своето дело със страст и сила на всеки етап от нашия живот. Той никога не ни изоставя! Неговият план за нас е запечатан в Него, но Той иска това да се случи с наше съгласие и сътрудничество.

 
3. Днес също Исус живее и ни води по житейските пътища, за да се доближи до всички, започвайки с последните, за да ни излекува от нашите немощи и болести. Обръщам се към тези, които са предразположени да чуят Христовия глас, който звънти в Църквата и да разберат кое е тяхното призвание. Приканвам ви да се вслушате и да последвате Христос, да допуснете да бъде вътрешно преобразени от Неговите слова, които са „духът, който животвори” (Йоан 6:62). Мария, Майката на Исус и на всички нас, също казва: „Каквото ви каже, сторете. (Йоан 2:5). За вас ще бъде от полза да участвате в съвместното пътуване на общността, способно да освободи най-добрите енергии във вас и около вас. Званието е плод, който зрее в добре обработената нива на взаимната любов, която в контекста на автентичния църковен живот се превръща във взаимното служение. Никое звание не се ражда от себе си и не живее в себе си. Званието се излива от сърцето на Бог и разцъфтява в плодородната почва на вярващите, в изживяването на братската любов. Нали Исус казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.” Йоан 13:35).

 
4. Скъпи братя и сестри, този „висок стандарт за посветен живот” (срв. Йоан Павел ІІ, Апостолическо послание Novo Millennio Ineunte, 31) включва в себе си готовността да се върви срещу течението и да се преодоляват препятствия, вътре и извън нас. Сам Исус ни предупреждава, че семето на Божието слово често е сграбчвано от лукавия, преградено е от изпитания, задушено е от всекидневни грижи и изкушения. (срв. Мат. 13:19-22). Всички тези трудности могат да ни обезкуражат и да се опитат да ни върнат обратно към по-удобните пътища. Но истинската радост на тези, които са призвани, се състои във вярата и изживяването, че Той, Господ, е верен, че заедно с Него можем да вървим, да бъдем ученици и свидетели на Божията любов, да открием сърцата си за велики идеали и велики дела. „Ние християните не сме избрани от Господ за дребни дела; стремете се към големите принципи. Поставете се в служба на благородни идеали!” (Проповед на Светата Меса при удостояването с тайнството на  конфирмацията, 28 април 2013 г.). Призовавам вас - епископите, свещениците, монасите, християнските общности и семействата, да ориентирате своето пастирско планиране за званията в тази посока, така че да придружавате младите хора по пътищата на светостта, които – тъй като са лични – изискват същинско „обучение в святостта”, което да бъде пригодено към нуждите на всеки. Това обучение трябва да обединява възможностите, които предоставят както традиционните методи за индивидуална и групова подкрепа, така и по-новите форми на подкрепа, които предлагат асоциациите и движенията, признати от Църквата (Novo Millennio Ineunte, 31)

Нека поставим сърцата си на разположение, за да могат те да станат „добрата почва” по пътя на слушането, приемането и изживяването на словото, за да могат те да принесат плод. Колкото повече се единяваме с Исус по пътя на молитвата, Свещеното Писание, Евхаристията, Тайнствата, принасяни и изживявани в Църквата по братски начин, толкова повече ще израстваме в радостта от сътрудничество с Бог в служение на Царството на милостта и истината, на справедливостта и мира. И тогава реколтата ще бъде изобилна, в съответствие с благодатта, която ние смирено сме приели в нашия живот. Като ви желая това и се обръщам към вас с молба да се молите за мен, сърдечно ви изпращам моя Апостолически благослов”.

 
  
 
Източник: Vatican Information Service