„Комуникацията в служба на автентичната култура на срещата” е заглавието на посланието на папа Франциск за 48-ия Световен ден на социалните комуникации, единственият Световен ден, учреден от Втория Ватикански събор, който се чества в неделята преди Петдесетница (което се пада на 1 юни 2014 г.). Посланието е датирано на 24 януари, в памет на Св. Франциск Салски, патрон на хората, които работят в областта на съобщенията. Ето пълнят текст на посланието:

 

 

 

„Скъпи братя и сестри,

Живеем в свят, който става все „по-малък” и в който изглежда все по-лесно за всички нас да бъдем близки един с друг. Развитието на транспортните и комуникационните технологии ни правят все по-взаимно зависими. И въпреки това разделенията, които понякога са твърде големи, продължават да терзаят нашето човешко семейство. На глобално равнище виждаме скандално голямата пропаст между изобилието на богатите и пълната нищета на бедните. Достатъчно е само да се разходим по улиците на градовете, за да видим контраста между хората, които живеят на улицата и пълните със светлини витрини на магазините. Толкова сме свикнали с тази гледка, че тя вече не ни тревожи. В нашия свят съществуват многобройни форми на изключване, маргинализация и бедност, без да споменаваме конфликтите, породени от съчетанието на икономически, политически, идеологически и за съжаление – дори религиозни причини. 

 

 

В свят като този, медиите могат да ни помогнат да се почувстваме по-близки един до друг, като създадат чувство за единство на човешкото семейство, което от своя страна може да вдъхнови чувството за солидарност и за предприемане на сериозни опити за осигуряване на по-достоен живот за всички. Добрите комуникации ни помагат да се сближим, да се опознаваме по-добре, и в крайна сметка – да израстваме в единството. Стените, които ни разделят, могат да бъдат разрушени само ако сме готови да се вслушаме и да се поучим един от друг. Трябва да разрешим нашите различия по пътя на диалога, който ни дава възможност да израстваме във взаимното разбирателство и уважение. Културата на срещата изисква да сме готови не само да дадем, но и да получим. Медиите могат да ни бъдат от голяма полза за това, особено днес, когато мрежите за комуникация между хората постигат такъв изумителен напредък. Интернет, например, ни предоставя огромни възможности за срещи и солидарност. Това е нещо наистина добро, това е дар от Бога. 

 

 

 

Това не означава да отричаме проблемите. Скоростта, с която информацията се предава, превъзхожда способностите ни за размисъл и съждение и това не ни помага да постигнем по-балансирани и подходящи форми на лично изразяване. Разнообразието на взаимно изключващи се мнения може да бъде полезно, но наред с това то кара хората да се барикадират зад тези източници на информация, които само потвърждават собствените им желания и идеи, политически или икономически интереси. Светът на комуникациите може да ни помогне или да разширим нашите познания или да изгубим връзките между нас. Стремежът към дигитална свързаност може да доведе до изолацията ни от нашите ближни, от хората, които са ни най-близки. Да не подценяваме и опасността хората, които по някаква причина са лишени от достъпа до социални медии, да бъдат изключени. 

 

  

 

Макар тези проблеми да се реални, те не могат да оправдаят отричането на социалните медии, всъщност те по-скоро ни припомнят, че комуникациите са човешко, а не технологично постижение. Кое в тази дигитална среда може да ни помогне да израстваме в хуманността и взаимното разбирателство? Така например се нуждаем от това да възстановим чувството за размисъл и спокойствие. Това изисква да отделим време и да бъдем способни да останем тихи и да се вслушаме. Нужно е също така да бъдем търпеливи, ако искаме да разберем тези, които са различни от нас. Хората могат да се изразят пълноценно, когато знаят, че не само са търпени, но и са истински приети. Ако сме истински склонни да се вслушаме в другите, ще се научим да гледаме на света с различни очи и ще започнем да оценяваме богатството на човешкия опит, изразен в различните култури и традиции. Ще се научим да оценяваме още повече важните ценности, вдъхновени от християнството, като разбирането за човешката личност, природата на брака и семейството, правилното разграничаване на сферите на религията и политиката, принципите на солидарност и взаимопомощ, и още много други.

 

 

 

Може ли комуникацията да бъде в служба на автентичната култура на срещата? Какво означава за нас, като следовници на Господа, да срещнем другите в светлината на Евангелието? Въпреки собствената ни ограниченост и греховност, как можем да се сближим един с друг? Тези въпроси са обобщени от въпроса, който веднъж един законник – човек, който също се занимава с комуникации – задава на Исус: „Кой е моят ближен?” (Лк. 10:29). Този въпрос ни дава възможност да разберем комуникацията като вид „близост”. Можем да перифразираме този въпрос по следния начин: Как можем да бъдем „ближни” при използването на комуникационните медии в новата среда, създадена от дигиталните технологии? Отговорът, според мен, се крие в Притчата за Добрия самарянин, която също е притча за общуването. Тези, които общуват си стават ближни. Добрият Самарянин не само става близък на човека, когото намира полумъртъв на пътя, той поема отговорност за него. Исус променя изцяло нашето разбиране – важно е не само можеш да видиш другия като подобен на теб самия, важна е способността ти самият да станеш подобен на другия. Комуникацията е за това да ни накара да осъзнаем, че всички сме човешки създания, деца на Бог. И предпочитам да виждам тази сила на комуникацията като „близост”.

 

 

Винаги, когато комуникацията е насочена предимно към насърчаването на консумацията или манипулацията на другите, сме изправени пред насилие, подобно на това, от което е пострадал човекът от притчата, пребит от разбойници и изоставен на пътя. Левитът и свещеникът не го приемат за ближен, а за непознат, който трябва да бъде отминат. Отговорът им е обусловен от правилото за ритуална чистота в онази епоха. Днес има опасност определени медии по същия начин да дадат такива отговори, които да ни накарат да не обърнем внимание на нашия ближен. 

 

 

Не е достатъчно да бъдем просто „свързани” спътници по дигиталните магистрали, свързаността трябва да прерасне в истинска среща. Не можем да живеем отделно, затворени в себе си. Имаме нужда да обичаме и да бъдем обичани. Имаме нужда от нежност. Медийните стратегии не носят красота, доброта и истина в комуникацията. Светът на медията трябва да бъде загрижен и за човечеството; не за мрежата от жици, а за мрежата от хора. Безпристрастността на медиите е само привидна: само тези, които могат да надмогнат себе си в тяхната комуникацията могат да се превърнат в истинска отправна точка за другите. Личният ангажимент е основата, върху която се гради доверието към комуникатора. По този начин християнското свидетелство, благодарение на интернет, може да достигне до перифериите на човешкото съществуване. 

 

 Както често съм казвал, ако трябва да бъде направен избор между наранена Църква, която е слязла по улиците и Църква, затворена в себе си, със сигурност предпочитам първата. Тези „улици” са светът, в който хората живеят и където могат да бъдат достигнати – ефективно и емоционално. Дигиталната магистрала е една такава улица, изпълнена с хора, които често са наранени, мъже и жени, които търсят спасението или надеждата. Посредством интернет, християнското послание може да достигне „до край земя” (Деян. 1:8). Да държим дверите на нашите църкви отворени, означава също така да ги държим отворени и за дигиталната среда, така че хората, независимо от тяхното житейско положение, да могат да пристъпят навътре и по този начин Евангелието да може да достигне до всеки. Призвани сме да покажем, че църквата е дом за всички. Способни ли сме да предадем образа на тази Църква? Комуникацията е средство за постигане на мисионерското призвание на цялата Църква, днес социалните мрежи са един от начините за осъществяването на този призив да бъде открита красотата на вярата, красотата от срещата с Христос. В областта на комуникацията също, ние се нуждаем от църква, способна да донесе топлина на страдащите сърца. 

 

 

Действеното християнско свидетелство не означава хората да бъдат засипвани с религиозни послания, то означава да се стремим да бъдем открити за другите „като търпеливо и изпълнени с уважение се обръщаме към техните въпроси и съмнения, докато те напредват в тяхното търсене на истината и смисъла на човешкото съществуване” (Бенедикт ХVІ, Послание на 47-ия Световен ден на комуникациите, 2013 г.). Да си припомним историята за учениците по пътя за Емаус. Нужно е да можем да водим диалог с мъжете и жените на днешния ден, да разбираме техните очаквания, съмнения и надежди, за да им възвестим Евангелието, самият Исус Христос, въплътения Бог, умрял и възкръснал, за да ни освободи от греха и смъртта. Изправени сме пред предизвикателството да бъдем задълбочени хора, чувствителни към случващото се около нас и духовно бдителни. Да сме способни на диалог означава да вярваме, че „другия” има нещо ценно да ни каже, да сме способни да се зарадваме на неговата или нейната гледна точка и перспектива. Влизането в диалог не означава отричане на собствените ни идеи и традиции, нито настояването, че те са единствените валидни и абсолютни. 

 

 

Нека вдъхновение за нас да бъде Добрият самарянин, излекувал раните на наранения човек, като му сипал елей и вино. Нека нашата комуникация бъде елея, който облекчава болката и виното, което радва сърцето. Нека светлината, която носим на другите да не бъде породена от козметични или специални ефекти, а от нашето същество, изпълнено с обич и милост към „ближните”, към тези, които са наранени и са паднали встрани от пътя. Нека смело приветстваме гражданите на дигиталния свят. Църквата трябва да се грижи и да присъства в света на комуникациите, за да може да води диалог с хората днес и да им помага да срещнат Христос. Революцията, която се случва в комуникационните медии и в информационните технологии представлява голямо и изумително предизвикателство, нека съумеем да отвърнем на това предизвикателство с обновена енергия и въображение, търсейки да споделим с другите Божията красота.”

 

Източник: Vatican Information Service