Новини

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ ПРЕЗ 2014 Г.: ПРИЗИВ ЗА ЕВАНГЕЛСКА БЕДНОСТ

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ ПРЕЗ 2014 Г.: ПРИЗИВ ЗА ЕВАНГЕЛСКА БЕДНОСТ


„Той осиромаша, за да се обогатите Вие чрез Неговата сиромашия” е озаглавено Посланието на папа Франциск за Великия пост през 2014 г. Заглавието е заето от Второто послание на Св. Павел до Коринтяни, в което апостолът насърчава вярващите да покажат своята щедрост и да помогнат на своите братя в Йерусалим, изживявали труден момент. В документът, датиран на 26 декември - празника на св. първомъченик Стефан и оповестен на 4 февруари 2014 г., папата представя размислите си за съвременните измерения на призива на Св. Павел към евангелска бедност. Ето пълния текст на посланието:

 

           

„Скъпи братя и сестри,

С наближаването на Великия пост, бих искал да изложа някои мисли, които могат да бъдат от полза в нашето духовно пътешествие и обръщане като личности и като общност. Тези мисли са вдъхновени от думите на Св. Павел: „Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.” С тези думи апостолът се обръща към християните в Коринт, за да ги призове да окажат щедра подкрепа на нуждаещите се вярващи в Йерусалим. Как звучат днес тези думи на св. Павел към християните? Какъв е днешният смисъл на този призив за бедност, за живот в евангелска бедност?

 

 

 

Христовата благодат

 

На първо място, те ни показват как действа Бог. Той не разкрива Себе Си в светска власт и богатство, а в слабост и бедност.: „Той, бидейки богат, осиромаша заради вас”. Христос, Вечният Син Божи, единосъщен с Отца в силата и славата, избира да осиромашее; Той слиза сред нас и се доближава до всеки един от нас; Той изоставя Своята слава и се опразва, за да бъде във всичко същия като нас. Богът станал човек – това е една велика тайна! Причината за всичко това е Неговата любов, любов, която е благодатна, щедра, изпълнена с желание за близост, любов, която не се поколебава да жертва Себе си в името на този, когото обича. Милосърдната любов означава готовност за споделяне на всичко с този, който е обичан. Любовта ни прави подобни, тя изравнява, руши стените и преодолява пространствата. Това е, което Бог прави от нас. И наистина, Исус „е извършил делото си с човешки ръце, мислел е с човешки ум, действал е с човешка воля, обичал е с човешко сърце. Роден от Дева Мария, Той действително стана един от нас, във всичко подобен на нас освен в греха”.

 

 

Като осиромашава, Исус възприема бедността не заради Себе си, а – по думите на св. Павел „та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия”. Това не е игра на думи или ключова фраза. Тези думи обобщават Божията логика, логиката на любовта, логиката на Въплъщението и на Кръста. Бог не предлага нашето спасение да дойде от небето, както тези, които дават подаяния от своето богатство в израз на алтруизъм или благочестие. Христовата любов е различна! Когато Исус влиза във водата на река Йордан, за да бъде кръстен от Йоан Кръстител, той извършва това не защото се нуждае от покаяние или обръщане; прави го, за да бъде сред хората, които се нуждаят от опрощение, сред нас грешниците и за да поеме върху Себе си бремето на нашите грехове. Така Той избира да ни утеши, да ни спаси, да ни освободи от нашата злочестина. Изумителни са думите на апостола, който ни казва, че ние сме били освободени не от богатствата на Христос, а от Неговата бедност. Но св. Павел познава „неизследимото богатство Христово”, знае, че Той е поставен за „наследник на всичко”.

 

 

Каква е тогава тази бедност, чрез която Христос ни освобождава и ни обогатява? Това е Неговият начин да ни обича, да ни бъде ближен, както Добрият самарянин се чувства ближен до човека, който открива полумъртъв на пътя. Това, което ни носи истинска свобода, истинско спасение и истинско щастие е състраданието, нежността и солидарността на Неговата любов. Бедността на Христос, която ни обогатява, е неговото въплъщение и поемането на нашите слабости и грехове като израз на безкрайната Божия милост за нас. Бедността на Христос е най-великото от всички съкровища: богатството на Исус се състои в безкрайното упование в Бог Отец, в постоянното доверие в Него, в желанието Му винаги да прави това, което иска Неговият Отец и да Му отдава дължимата слава. Исус е богат по същия начин, по който е богато едно дете, което се чувства обичано и което обича своите родители, без нито за миг да се съмнява в тяхната любов и нежност. Богатството на Исус се основава на Неговото битие като Син, на неговата уникална връзка с Отца, това е Неговата върховната привилегия на Месия, който е беден. Когато Исус иска от нас да поемем игото Му, което е благо, Той иска от нас да бъдем обогатени от „Неговата бедност, която е богатство” и от „Неговото богатство, което е бедност”, да споделим Неговият Синовен и братски Дух, да станем синове дъщери в Сина, братя и сестри в първородния брат.

 

 

Казано е, че единствената истинска мъка се състои в това да не си светец (Л. Блоа); но също така можем да кажем, че единственият вид бедност се състои в това да не можем да живеем като деца на Бог и братя и сестри на Христа.

 

 

Нашето свидетелство

 

Можем да помислим, че този „път” на бедността е пътят на Исус, докато ние, които идваме след Него, можем да спасим света с достъпните човешки средства. Но това не е така. Във всяко време и на всяко място Бог продължава да спасява човечеството и света чрез Христовата бедност, Който осиромашава в тайнствата, в своето слово и в Своята Църква, която е народ на бедните. Богатството на Бог се предава не чрез нашето богатство, а неотлъчно и изключително чрез нашата лична и общностна бедност, съживена от Духа на Христос.

 

 

Подражавайки на нашия Господар, ние християните сме призвани да се възправим срещу нищетата на нашите братя и сестри, да се докоснем до нея, да я направим наше достояние и да предприемем практически стъпки, за да облекчим. Нищетата не е същото като бедността, нищетата е бедност без вяра, без подкрепа, без надежда. Съществуват три вида такава нищета – материална, морална и духовна. Материалната нищета е това, която обичайно наричаме бедност, от нея страдат тези, които живеят в условия, които противоречат на човешкото достойнство – хора, лишени от основни права и нужди като храна, вода, хигиена, работа, от възможността да се развиват и израстват духовно. В отговор на тази нищета, Църквата предлага своята подкрепа, своята диакония, за да посрещне тези нужди и превърже раните, които загрозяват лицето на човечеството. В бедните и отритнатите ние виждаме лицето на Христос, а като обичаме и помагаме на бедните, ние обичаме и служим на Христос. Усилията ни са също така насочени към слагането на край на насилието над човешкото достойнство, на дискриминацията и агресията, тъй като много често това са причините за тази нищета. Когато властта, луксозния живот и парите се превърнат в идоли, те стават по-важни от необходимостта за честно разпределение на богатството. Тогава нашата съвест трябва да се обърне към справедливостта, равенството, простотата и споделянето.

 

 

Не по-малко тежка е моралната нищета, която се състои в робството на греха и порока. Колко болка изживяват семействата, в които един от техните членове – често младеж – е роб на алкохола, наркотиците, хазарта или порнографията! Колко много хора не могат повече да открият смисъла в живота или перспективите за бъдещето, колко много са загубилите надежда! И колко много са изпаднали в тази нищета заради несправедливите социални условия, безработицата, която отнема тяхното достойнство на човек, който може да се изхранва сам и заради липсата на равен достъп до образование и здравеопазване. В тези случаи, моралната нищета може да бъде приета като водеща до самоубийство. Този вид нищета, която води и до финансово падение, е неразделно свързана с духовната нищета, която ние изживяваме, когато се отвърнем от Бог и отхвърлим Неговата любов. Ако мислим, че нямаме нужда от Бог, достигнал до нас чрез Христос, ако вярваме, че можем всичко да постигнем сами, сме обречени на провал. Само Бог може истински да ни спаси и освободи.

 

 

Евангелието е истинската противоотрова срещу духовното опустошение: където и да отидем като християни ние сме призвани да възвестяваме освободителната вест, че опрощението на извършените грехове е възможно, че Бог е по-велик от нашата греховност, че Той ни обича свободно във всички времена и че ние сме сътворени за общение и живот вечен. Господ иска от нас да бъдем радостни вестители на това послание на милостта и надеждата! Вълнуваща е радостта от разпространяването на тази блага вест, от споделянето на това съкровище, което ни е поверено, от утешаването на разбитите сърца и от принасянето на надежда за нашите братя и сестри, които живеят в тъмнина. Това означава да следваме и подражаваме на Исус, който търси бедните и грешните както изпълненият с обич пастир търси своите загубени овци. В единство с Исус, ние смело можем да открием нови пътища за евангелизацията и човешкото развитие.

 

 

Скъпи братя и сестри, нека през тези Велики пости Църквата да бъде готова да свидетелства пред всички, които изживяват материална, морална и духовна нищета, Евангелското послание на милостивата любов на нашия Отец Бог, който е готов да прегърне всеки един в Христос. Можем да извършим това като подражаваме на Христа, който осиромаша и ни обогати чрез Неговата бедност. Постът е подходящо време за самоотричане и ще бъде полезно ако си зададем въпроса какво можем да дадем, за да помогнем и обогатим другите чрез нашата бедност. Нека не забравяме, че истинската бедност ранява: самоотрицанието няма да бъде истинско, без това измерение на покаянието. Не вярвам на милосърдие, което не струва нищо и не ранява.

 

 

Нека Св. Дух, чрез който „бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.” да подкрепя нашата решителност и укрепи нашата загриженост и отговорност за нищетата сред хората, за да можем да бъдем милостиви и да действаме с милост. С тази надежда се моля всеки отделен вярващ и всяка църковна общност да предприеме плодоносно пътуване във времето на Великия пост. Обръщам се към всички вас с молба да се молите за мен. Бог да ви благослови и Дева Мария да ви пази.”

 

 

Източник: Vatican Information service