Новини

ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА

ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА
„24 души (жени и деца) бяха убити вчера от енорията на нашите братя капуцини, мисионери в Централноафриканска Република. МОЛЕТЕ СЕ ЗА ТЯХ!!!“
 
 
Публикуваме  свидетелството отците Капуцини в България за техни събратя Капуцини, които служат като мисионери в Централноафриканска Република и които са в голяма опасност заедно с хората, на които служат.

 
Призивът на Католическата църква в България е с гореща молитва и увереност в силата на Божията благодат да просим помощ за този регион на света!


---

Свидетелството на братята Капуцини от  Ngaoundaye - град разположен на 20 км. от Чад и Камерун:

 
От рано сутринта хората започнаха да идват при нас. В тази мисия ние имахме около 100 души. Около 13:00 ч. научихме, че Seleka (местна групировка свързани с мюсюлмани) атакува нашата мисия в Bocaranga.

 
Незабавно след новините, нашият настоятел свика среща. Изпратихме хора от нашата мисия на различни места - не беше безопасно при нас. Започнахме да крием пари, компютри, телефони, най-търсените от бандите неща.

 
В 16:00 ч. всичко започна. Видях въоръжени мъже от Seleka на мотоциклети, които по-рано патрулираха из нашия град, търсейки анти-Балака (християнски групи, които се бяха противопоставили на Seleka). Не ги откриваха и започнаха тяхната „работа”. Първо отидоха при монахините (които живеят на около 600 метра от нас); когато ги видях предложих на моя настоятел: „Да вървим”. Приготвихме се и тръгнахме… оказа се, че между екипа има мъже от Seleka, които ние познавахме, които бяха идвали при нас за кафе, кока кола…, които бяха идвали по-рано да говорят за мир. Твърдяха, че те са различни и искат мир - но сега имаше спор, не разговор. Ние трябваше, според тях да дадем всичко на тях.

 
Отидохме в двора на монахините – един от тях излезе, зареди оръжието си и нареди да замръзнем, опитвайки се да обърне главата си да не го познаем. Бръкна  в джоба ми – аз имах телефон в него – зареди  своя „Калашников и след момент на чакане, ни попитаха за пари и коли. Един местен човек беше техен водач, който перфектно знаеше нашите мисии и нещата, които имахме и скоро всичко стана ясно.

 
Трима въоръжени мъже от Seleka ни отведоха до мисия ни. Парите взеха парите. Нашият настоятел донесе малко спестени пари и даде всичко, което имахме – 43, 000 CFA (около 100 евро). Те не изглеждаха щастливи. През цялото това време стояхме и чакахме в нашия двор пред оръжие насочено към нас. Поискаха автомобилите. По време на тези разговори, някой ми се обади - телефонът ми беше в джоба - те чуха звъненето на телефона и трябваше да им го дам… Не можах да го изключа.

 
Отивахме към нашите коли - водени от четирима въоръжени мъже от Seleka като затворници. На около 300 метра от нас ние имаме дърводелница и бяхме скрихме колите там. По пътя ние бяхме подтиквани да вървим по-бързо. Дойдохме до вратата - взех ключовете, не можех да намеря ключа за ключалката - трудно беше, ръцете ми трепереха, така че един от Seleka презареди оръжието си… Отключихме, взеха две коли и нашия събрат Брат Роланд, който аь кара с тях като шофьор.

 
По време на предишен разговор те казаха на нашите Африкански монаси: ”Така или иначе ще ви убием”. В крайна сметка взеха колите, компютри, телефони, пари и потеглиха с нашия монах брат Капуцин, така че ние се тревожихме какво ще се случи - дали ще го убият.

 
Включих интернет (един от компютрите скрихме достатъчно добре) – това беше всичко което имах;  потърсих веднага Bouar, нашата съседна капуцинска мисия и оттам нашият брат Jacek Debski за да му разкажа за цялата ситуация. Две монахини и Евелина – доброволка в мисията – ме помолиха да се изповядат. Отидохме до параклиса, молехме се и изведнъж чухме гласа на брат Роланд – каква радост. Seleka го бяха освободили, беше вървял 7 км. пеш и се прибра вкъщи около 21:00 ч.

 
Следващият ден в 13:00 ч. получихме съобщение, че Seleka се отправя към нас. Затекох се бързо към стаята си, погледнах през прозореца, видях колата и няколко войника от Seleka в нея. Имахме една минута да избягаме. С малка раница на гърба побягнахме към градината, която води към селото и от там в храстите, в джунглата. Чухме изстрели - оказа се, че стрелят в нашата посока.

 
В нашата мисия бяха останали само един монах италианец – о. Francesco и двама местни монаси. Мъжете от Selekа им казаха да отидат в трапезарията и започнаха да плячкосват стаите ни. Стреляха с оръжия в ключалките на стаите, в които не можеха да влязат. Две стаи на нашите братя Африканци бяха напълно ограбени, също нашият килер за провизии и някои електронни съоръжения. След втория грабеж бяхме изтощени. Бяхме решили, че ще напуснем мисията. Следващата нощ в културния център, и следващата…. до днешния ден, опаковахме, защото може да се наложи да бягаме.

 
Вчера говорих с нашия събрат капуцин, който работи в Baibokoum, в Чад. Помолих го да се справи с връщането на колите, които бяха взети от Seleka. Вечерта се свързах с него по Skype и му предадох всичко. Те веднага се обадиха на граничните служители и се оказа, че колите са там и ние ще можем да си ги вземем. На следващия ден отидоха на границата да вземат колите и видяха повече от 15 откраднати коли от различни мисии, включително нашите, но една от тях вече тръгнала за Doba. Докато бях там на място, видях как мъжете от Seleka и военните от Чад си поделят „трофеи”… ”тази кола е запазена за министъра, онази за кмета…” и т.н. Това са фактите и думите, които нашите братя от мисията в Чад видяха и чуха…


Много е тъжно ,че ЧАД прие тези криминално проявени в неговата страна. Те се връщаха вкъщи с „трофеите” взети от бедните хора на Централноафриканска република. Нека всички журналисти и съпричастни хора, които искат да подкрепят тази експлоатирана повече от 20 години нация, моля да помогнат да стане публично достояние какво се случва в една от най-бедните страни в света.
 
 
Отец Бенедикт, капуцин мисионер