Публикуваме пълния текст на посланието на Светия отец по повод 29-ия Световен ден на младежта през 2014 г., който ще се проведе под надслов: „Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно”.

 

 

„Скъпи млади приятели,
 

 

силен е споменът у мен от прекрасната среща, която проведохме в Рио да Жанейро по повод 28-ия Световен ден на младежта. Това беше едно величествено тържество на вярата и братството! Прекрасният народ на Бразилия ни приветства с отворения обятия, под статуята на Христос Изкупител, издигната на Корковадо над красивия бряг на плажа Копокабана. Там, на морския бряг, Исус отново отправи Своя призив към всеки един от нас да се превърнем в Негови мисионерски последователи. Нека приемем този призив за най-важното нещо в нашия живот и да споделим този дар с другите, хора отблизо и далеч, дори и от най-далечните географски и житейски периферии на нашия свят.
 

 

Следваща спирка в нашето междуконтинентално младежко поклонничество ще бъде в Краков през 2016 г. Като един от начините, който да ни подкрепя в нашето съвместно пътуване, през следващите три години бих искал заедно с вас да помислим върху блаженствата, за които се говори в Евангелието на Матей. Тази година ще поставим началото с размисъл върху първото блаженство: „Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно”. За 2015 г. предлагам да размислим над думите: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. А след това, през 2016 г., нашата тема да бъде: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”.
 

 

 

1.    Революционната сила на Блаженствата
 

 

Четенето и размисъла върху Блаженствата винаги е радостно преживяване! Исус ги оповестява в първата си важна проповед, която Той изказва на бреговете на Галилейско море. Там се е било събрало голямо множество от хора и Исус се качва на планината, заедно със Своите ученици. Затова тази проповед е известна като „Проповедта на планината”. В Библията планината е приемана за място, където Бог се открива. С тази проповед на планината Исус се открива като Божествен учител, новият Мойсей. Какво ни казва той? Той ни показва пътя към живота, пътя, по който Той самият е поел. Самият Исус е пътят, и той предлага този път като път към истинското щастие. През целия си живот, от своето раждане в яслите на Витлеем до смъртта си на кръста и Възкресението, Исус е въплъщение на блаженствата. В него се изпълняват всички обещания на Божието царство.

 

 

Когато оповестява блаженствата, Исус иска от нас да го последваме и да поемем заедно с Него по пътя на любовта, пътя, който единствен води към вечния живот. Това пътуване не е лесно, но за наша подкрепа Господ ни предлага Своята благодат и никога не ни изоставя. По време на това пътуване се сблъскваме с много предизвикателства – бедност, страдания, унижения, битки за справедливостта, преследвания, трудностите на всекидневното обръщане, опитите да останем верни на призива за святост и много други. Но ако отворим вратата за Исус и Му разрешим да стане част от нашия живот, ако споделим с Него нашите радости и скърби, ние ще изживеем спокойствието и радостта, които само Бог, който е безкрайната любов, може да ни даде.

 

 

Блаженствата на Исус са революционни. Те предлагат пример за щастие, който е точно обратното на това, за което обичайно се говори в медиите и за което мислят хората. За светския начин на мислене е скандално, че Бог е станал един от нас и е умрял на кръста! Според логиката на този свят, тези, които Исус обявява за блажени, са считани за безполезни, „губещи/лузъри”, защото тази логика възхвалява постоянно успеха на всяка цена, изобилието, арогантността на властта и личното утвърждаване, дори и за сметка на другите.
 

Млади приятели, Исус ни предизвиква да се отнесем сериозно към неговия подход към живота да решим кой е правилният път и кой път ни води към истинска радост. Това е великото предизвикателство на вярата. Исус не се плаши да запита своите ученици дали и не искат да си отидат. А Симон Петър има смелостта да отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,” Ако вие имате силата да кажете „да” на Исус, вашият живот също ще придобие смисъл и ще донесе много плод.

 

 

 

2.    Смелостта да бъдеш щастлив
 

 

Какво означава да бъдеш „блажен” (на гръцки μακαριος)? Да бъдеш блажен означава да бъдеш щастлив. Кажете: искате ли наистина да бъдете щастливи? В епоха, в която ние постоянно сме примамвани от празни и суетни илюзии за щастие, ние сме изложени на опасността да желаем по-малкото и да „мислим на дребно”, когато става дума за смисъла на живота. По-добре мислете за великото! Отворете вашите сърца! Както веднъж блаженият Пиерджорджо Фрасати е казал: „Да живееш без вяра, да нямаш какво да оставиш, да пропуснеш да се бориш постоянно за истината: това не е живот. Това е боричкане. Не трябва просто да се боричкаме, трябва наистина да живеем. (писмо до И. Бонини, 27 февруари 1925 г.). В проповедта си при беатификацията на Пиерджорджо Фрасати (20 май 1990 г.) Йоан Павел ІІ го нарече „човек на блаженствата” . (AAS 82 [1990], 1518).
 

 

Ако сте отворени за най-дълбоките стремежи на вашите сърца, ще разберете, че сте обзети от неизчерпаема жажда за щастие, което ще ви помогне да отхвърлите решенията на „ниска цена”, които ви се предлагат. Когато търсим само успеха, удоволствията и притежанието и ги превърнем в идоли, на моменти ще бъдем развеселени, ще изпитаме илюзорно чувство за задоволство, но в крайна сметка ще останем поробени, защото никога няма да сме доволни и винаги ще искаме още. Трагично е да наблюдаваш един млад човек, който „има всичко”, но е обзет от отегчение и слабост.

 

 

Св. Йоан, когато пише за младите хора, казва: „Вие сте силни и словото Божие изобилства във вас, и вие сте надмогнали злото”. Младите хора, които са избрали Христос са силни, те се хранят от Неговото слово и нямат нужда да „се тъпчат” с други неща? Имайте смелостта да плувате срещу течението. Имайте смелостта да бъдете истински щастливи! Отхвърлете ефимерното, откажете се от култура, която приема, че сте неспособни да поемете отговорност и да се изправите срещу големите предизвикателства на живота.

 

 

 

3.    Блажени са бедните духом...
 

 

В първото блаженство, темата за предстоящия Световен ден на младежта, се казва, че блажени са бедните духом, защото тяхно е Царството небесно. Във време, в което толкова много хора изпитват страдания в резултат на финансовата криза, може да изглежда странно да обвържем бедността с щастието. Защо бедността може да се счита за блаженство?

 

 

Първо, нека се опитаме да разберем смисъла на фразата „бедни духом”. Когато Божият Син стана човек, той избира пътя на бедността и принизяването. Или по думите на св. Павел в неговото послание до Филипяни, „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек”. Исус е Бог, Който се отказва от Своята слава. Тук виждаме изборът на Бог да бъде беден: Той беше богат, но осиромаша, за да ни обогати нас чрез своята бедност. Опитваме се да разберем тази тайна, когато съзерцаваме Божият Син да лежи в яслите и след това на кръста, където Неговото самоотричане достига своята кулминация.

 

 

Гръцкото прилагателното πτωχός (беден) няма чисто материален смисъл. То означава „просяк” и то трябва да бъде разбирано в контекста на юдейската концепция за анавим, „кротките и малки у Бога”. То предполага принизяване, чувство за ограниченост и екзистенциална бедност. Анавим търсят Бог и знаят, че могат да разчитат на Него.

 

Св. Тереза на Младенеца Исус ни казва, че чрез Своето въплъщение Исус слиза сред нас като беден просяк, който иска нашата любов. Катехизисът на Католическата църква ни казва, че „човек е просяк пред Бога” и че молитвата е среща на Божията жажда с нашата собствена жажда.

 

Св. Франциск от Асизи разбира съвършено тайната на Блаженството за бедните духом. Когато Исус му говори чрез прокажения и от разпятието, Франциск разпознава както Божественото величие, така и собствената си човешка нищета. В своята молитва, беднякът от Асизи прекарва часове, задавайки на Бог въпроса: „Кои си ти?”, Кой съм аз?” Той се отказва от охолен и безгрижен живот, за да се ожени за „Дамата бедност”, да подражава на Христос и да следва Евангелието до неговата буква. Франциск подражава на Христос в своята бедност и в любовта си към бедните – за него тези неща са неразделно свързани, те са двете страни на една и съща монета.

 

Може, тогава, да ме попитате: „Какво по-конкретно можем да извършим, за да превърнем бедността на духа в начин за живот, в истинска част от живота ни? Бих отговорил като кажа три неща.

 

 

Първо, опитайте се да бъдете свободни от материалните неща. Господ ни призовава да водим евангелски начин на живот, който се характеризира с трезвост и с отхвърляне на културата на консуматорството. Това означава да се интересуваме от същността и да се научим да живеем без всички тези ненужни вещи, които ни заобикалят. Нека се научим да стоим далеч от притежанието и от идолопоклонство към парите и безсмисленото харчене. Нека поставим Исус на първо място. Той може да ни освободи от поклонението пред идолите, които ни заробват. Доверете се на Бог, скъпи млади приятели! Той ни познава и ни обича, и никога не ни забравя. Също както се грижи за цветята на полето, така Той ще се погрижи и за нас да не сме лишени от нищо. Ако се наложи да преминем през финансово криза, трябва да сме готови да променим начина си на живот и да избягваме голямо разточителство. По същия начин, по който се нуждаем от смелостта да бъдем щастливи, така също имаме нужда и от смелостта да живеем просто.

 

 

Второ, ако искаме да живеем според блаженствата, всички ние имаме нужда да изживеем обрат в начина, по който гледаме на бедните. Трябва да се грижим за тях и да имаме чувствителност за тяхната духовна и материална нужда. На вас, младежите, поверявам задачата да възстановите солидарността в човешката култура. Изправени пред стари и нови форми на бедност – безработица, миграция и различни видове пристрастеност – ние сме длъжни да бъдем бдителни и внимателни, като не се поддаваме на изкушението на безразличието. Да не забравяме всички тези, които чувстват липса на любов, които са лишени от надежда за бъдещето и които са се отказали от живота заради обезсърчаване, разочарование или страх. Трябва да се научим да бъдем на страната на бедните, а не просто да се впускаме в риторика за бедните! Да излезем навън и да ги срещнем, да се вгледаме в очите им и да ги чуем. Бедните ни дават възможност да срещнем самия Христос, да се докоснем до страдащата плът.

 

 

Но също така, и това е третата ми мисъл, бедните не са просто хора, на които ние можем нещо да дадем. Те могат да ни научат на много неща. Колко много можем да научим от мъдростта на бедните! Помислете за този пример – преди няколкостотин години един светец, Бенедикт Йозеф Лабре, живеел по улиците на Рим от благодеянията, които получавал, и се превърнал в духовен учител на най-различни хора, включително благородници и прелати. По един много реалистичен начин бедните могат да бъдат наши учители. Те показват, че ценността на хората не се мери по тяхното притежание, по това колко пари имат в банката. Бедният човек, човекът, лишен от материална собственост, винаги запазва своето достойнство. Бедният може да ни научи на толкова много неща за смирението и доверието в Бог. В притчата за фарисея и митаря, Исус ни показва митаря като пример за подражание, заради смирението му и съзнанието, че е грешен. Вдовицата, отдала последните си два гроша на храма е пример за щедрост, като всички тези, които нямат почти нищо и отдават всичко, което имат.


 

 

4.    ...защото тяхно е царството небесно
 

 

Царството небесно заема централно място в Евангелието. Исус е въплътеното Царство, Той е Емануил, Богът с нас. А това Царство, Божието величие, пуска корени и израства в сърцето на хората. Царството е едновременно дар и обещание. То вече ни е било дарено в Исус, но предстои то да бъде осъществено в пълнота. Затова и всеки ден ние се молим на Отца: „Да дойде Твоето царство”.

 

 

Връзката между бедността и евангелизацията е много близка. Между надслова на последния Световен ден за младежта – „Идете, научете всички народи”, и надслова през тази година: „Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно”. Бог иска бедна църква, която вести евангелието на бедните. Когато Исус изпраща дванадесетте на мисия, Той им казва: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.” Евангелската бедност е основното условие за разпространението на Царството Божие. Най-прекрасния и спонтанен израз на радостта, която съм наблюдавал в моя живот, е радостта на бедните хора, които имат малко за какво да се хванат. В наше време евангелизацията може да бъде резултат само от разпространението на радостта.

 

 

Видяхме, че блаженството на бедните духом е основополагащо за нашето отношение към Бог, към материална неща и бедните. Благодарение на примера и думите на Исус, ние осъзнаваме колко силно нужда имаме от това да се обърнем, така че логиката на това да бъдем повече да надделее над логиката на това да имаме повече! Светците могат най-много да ни помогнат в опита да разберем най-дълбокия смисъл на блаженствата. Затова канонизацията на Йоан Павел ІІ, която ще бъде отслужена на Втората неделя на Великден, ще бъде едно много радостно събитие. Той ще бъде патронът на Световните дни на младежта, които той създаде и винаги подкрепяше. В сонма на светците той ще продължи да бъде отец и приятел за всички вас.

 

 

Тази година през месец април отбелязваме годишнина от поверяването на Кръста на изкуплението на младите. Символичният акт беше извършен от Йоан Павел ІІ в началото на великото младежко поклонничество, прекосило оттогава пет континента. Паметни остават думите на папата, изказани на Великден през 1984 г.: „Скъпи мои младежи, в заключение на тази свещена година, поверявам на вас символа на тази година – Христовият кръст! Носете го по целия свят като символ на любовта на Господа Исус към човечеството, и вестителствайте на всеки, че само в Христос, Който умря на ръста и възкръсна от мъртвите, може да бъде открито спасението и изкуплението.”

 

 

Скъпи приятели, Величит, Химнът на Мария, също бедна духом, е песента на всеки, които живее Блаженствата. Радостта от Евангелието изниква от сърцето, което в своята нищета, изживява радостта и изумлението от Божиите дела, също като сърцето на Нашата Дева, наричана „блажена” от всички поколения. Нека Мария, Майката на бедните и звездата на новата евангелизация ни помогне да живеем с Евангелието, да въплътим блаженствата в нашите животи, да имаме смелостта винаги да бъдем щастливи”


 

 

Източник: Vatican Information Service