На 9 май 2014 г. папа Франциск прие на аудиенция Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и ръководителите на основните агенции, фондове, програми и специализирани организации на ООН, които бяха в Рим за провеждането на тяхната редовна среща, свиквана на всеки две години.
В обръщението си към тях папата благодари на официалните лица, отговорни за функционирането на международната система „за големите усилия, които полагат в подкрепа на мира, уважението към човешкото достойнство, защитата на хората и особено на най-бедните и уязвимите, както и в полза на хармоничното икономическо и социално развитие.” Той ги поздрави за резултатите, постигнати от Целите на хилядолетието, особено в областта на образованието и ограничаването на бедността, като същевременно обърна внимание, че „не трябва да се забравя, че народите по света заслужават и очакват още по-големи резултати”, защото „значителна част от човечеството не споделя благата от прогреса и фактически е принизено до второкласен статут”.
Затова и целите на бъдещето устойчиво развитие трябва „да бъдат формулирани и налагани със смелост и размах, за да могат да окажат реално въздействие върху структурните причини на бедността и глада, за да бъдат постигнати съществени резултати в защитата на околната среда, за осигуряването на достойна и ползотворна работа за всички, за осигуряване на необходимата защита на семейството, което има съществена роля за устойчивото човешко и социално развитие. По-конкретно това означава изправянето срещу всички форми на несправедливостта и противопоставянето на „икономиката на изключването”, „културата на отхвърлянето” и „културата на смъртта”, които за съжаление днес има опасност пасивно да бъдат наложени.”
Светият отец обясни, че духът, който трябва да стои „в началото и в края на всяка форма на политическа и социална дейност” може да бъде открит „в срещата между Исус Христос и богатия митар Закхей, в резултат на която Закхей взима радикалното решение да се отдаде на споделянето и справедливостта, след като съвестта му е била пробудена от погледа на Исус. Погледът, често смирен, на тази част от човешкото семейство, която е отхвърлена и пренебрегната, трябва да пробуди съвестта на политическите и икономически деятели и да ги изведе към щедри и смели решения за постигането на непосредствени резултати, подобно на решението, взето от Закхей... Днес, по-конкретно, съзнанието за достойнството на всеки от нашите братя и сестри, чийто живот е свещен и нерушим от зачатието до естествената смърт, трябва да ни накара да споделяме с пълна свобода благата, които Божието провидение ни е дало, не само материалните блага, но и интелектуалните и духовните блага, за да можем да отдадем щедро и с радост всичко, което по-рано несправедливо сме отказали на другите.”
Историята за срещата на Исус и Закхей ни учи, че отвъд и над икономическата и социална система, и теория, винаги стои необходимостта от насърчаването на щедрата, ефективна и практична откритост към нуждите на другите”, продължи той. „Исус не иска от Закхей да смени работата си, не осъжда неговата финансова дейност; той просто го вдъхновява да постави всичко – напълно свободно, но и без чакане и съпротива - в служба на другите. Затова и аз не се колебая да кажа, подобно на моите предшественици, че справедливото икономическо и социално развитие може да бъде постигнато единствено чрез обединяването на научните и техническите постижения с пълноценното отдаване на солидарността, придружена от щедрия дух на безкористност на всяко равнище. Принос за това справедливо развитие може да бъде както международната дейност, насочена към пълноценното човешко развитие на всички народи по света, така и правилното преразпределяне на икономическите блага от държавата, включително и сътрудничество между частния сектор и гражданското общество.
„Съответно”, заключи Светият отец, „като насърчавам вашите усилия по координирането на дейността на международните агенции, поставени в служба на цялото човечество, ви призовавам да работите за насърчаването на същинска етическа мобилизация по целия свят, която, независимо от всички различия в религиозните или политическите убеждения, ще разпространи и наложи на практика споделения идеал за братство и солидарност, особено по отношение на най-бедните и пренебрегнатите”.
Източник: Vatican Information Service