Петдесет години след историческата среща между Павел VI и патриарх Атинагор, Папа Франциск и патриарх Вартоломей влязоха ръка за ръка в Йерусалим като се помолиха заедно пред камъка, където е било положено тялото на Исус. Техните смели думи и ясни жестове изглеждат като тържествено обещание за помирение. Подписана бе и съвместна декларация.
Папа Франциск и вселенският патриарх Вартоломей се срещнаха на 25 май в сърцето на християнството и ръка за ръка, влязоха в църквата на Божи гроб в Йерусалим. Многобройните братски прегръдки, които те си размениха, са знак, че двамата религиозни водачи искат да вървят по пътя на единството, макар и той да изглежда дълъг и труден, а препятствията отдалечават мира от белязания от конфликти Близки Изток все повече. Тази среща в Йерусалим не е случайна, тя е по случай 50-годишнината от историческата прегръдка между техните предшественици - Павел VI и вселенския патриарх Атинагор. Вследствие на този исторически момент, година по-късно се отменят взаимните анатеми, произнесени по време на настъпването на схизмата през 1054 г. От този момент започват интензивни и братски отношения между Константинополската патриаршия и Ватикана.
Съвместна декларация. Преди да стигнат до църквата на Божи гроб, Папа Франциск и патриарх Вартоломей проведоха дълга среща на четири очи в апостолическата легация в Йерусалим. В същата стая, където се е състояла прегръдката между Павел VI и вселенския патриарх Атинагор, двамата религиозни водачи подписаха съвместна декларация: „Днешният ден бележи нови стъпки по пътя на единството, искаме да потвърдим ангажимента, изразен от нашите предшественици, да продължаваме да вървим по пътя на единството”. Папата и патриархът заявяват, че „с нетърпение очакват деня, когато ще могат да участват заедно в евхаристичната трапеза”. „Към тази цел – продължава декларацията – са насочени нашите надежди, защото така бихме показали на света Божията любов, за да бъдем признати за истински ученици на Исуса Христа.”
Мир в Близкия Изток. Привечер Вартоломей и Франциск пристигат на Божи гроб. Двамата влизат от различни врати в преддверието на църквата. На входа, Папата прави път на Патриарха да мине пръв и му прошепва: „ внимавайте да не се хлъзнете на камъните”. Ръка за ръка, те стигат до камъка, където е било поставено Тялото на Исус и коленичат пред него в мълчалива молитва. Тишината обгръща църквата, където православни, католици, арменци и копти се обръщат към Бога, всеки със своя литургия, символи и традиции. Навън войната напомня за себе си, разказите на иракските и сирийски бежанци се смесват с историите за преследваните арабски християни в ивицата Газа. Тези земи имат отчаяна нужда от мир, защото цената на конфликтите често се плаща с кръвта на невинни хора. „Тук сме – заявява Йерусалимският православен патриарх Теофил III – не само заради единството на нашите Църкви, но и за мира в нашия регион, от който толкова се нуждаем, както и нашите братя и сестри в Сирия.
Нова форма на папството. Папата говори за „екумениъм на страданието, екуменизъм по кръв”. „Онези, които убиват християните поради омраза към вярата – заявява – не питат дали са православни или католици.” Изправени пред толкова важни предизвикателства, „единството между християните не е алтернативен избор, а спешна нужда за целия свят.” „Различията не трябва да ни плашат и да спират пътя ни – продължава Папата – трябва да вярваме, че както бе отместен камъкът от гроба, така могат да бъдат отместени и всички препятствия, които пречат на пълното общение помежду ни”. След това Франциск засяга болното място за диалога между католици и православни : ролята на папството: „Искам отново да изразя желанието, което имаха и моите предшественици, да продължа диалогът с всички братя в Христа и да се намери подходяща форма за упражняването на служението на Римския епископ, в съответствие с неговата мисия. Това служение трябва да отговаря на новата ситуация, за да може в съвременния контекст да бъде знак на любов и на общение, признато от всички.”
Мечтата на Павел VI и Атинагор. Вселенският патриарх Вартоломей припомня срещата, състояла се преди петдесет години като подчертава, че Павел VI и Атинагор са отхвърлили страха, царувал едно хилядолетие, който е държал на разстояние Западната и Източната Църква и дори понякога ги е изправял една срещу друга.” „Аз и Папа Франциск – продължи патриархът – сме тук, за да продължим заедно по пътя към пълното общение в любовта и истината”. След общите четива от Божието слово, провъзгласени на гръцки и латински, литургичните песни според двете традиции и размишленията, двамата религиозни лидери казаха заедно молитвата „Отче наш” на италиански. Мечтата на Павел VI и Атинагор обаче беше обща евхаристична трапеза, пълно общение между двете Църкви. „Всички християни са призвани да вървят по този път – каза вселенския патриарх Вартоломей – и да следват тази цел, независимо на коя Църква или вероизповедание принадлежат. Пътят може да бъде дълъг и труден, понякога ситуацията може да ни изглежда безнадеждна. Но това е единственият път, който води до изпълнението на волята на Господа – всички да бъдат едно цяло.”