Новини

В ЦЪРКВАТА НЯМА МЯСТО ЗА НАСИЛНИЦИ

В ЦЪРКВАТА НЯМА МЯСТО ЗА НАСИЛНИЦИ

На 7 юли 2014 г. папа Франциск отслужи меса в параклиса на Санта Марта, в присъствието на духовници и шест жертви на сексуално насилия. По време на месата папата произнесе следната проповед:

 

„Сцената, в която Петър вижда Исус след ужасния Му разпит...Петър, който среща погледа на Исус и започва да плаче ... Това е сцената, която си спомням, когато ви погледна и се замисля за големият брой мъже и жени, момчета и момичета. Усещам погледа на Исус и се моля да получа благодатта да плача, за благодатта да плаче и Църквата, за да въздаде правда за своите синове и дъщери, предали своята мисия, насилвали невинни хора. Благодарен съм ви днес, че сте пропътували този път, за да бъдете тук.

 

В сърцето си чувствам дълбока болка и страдание. Скривано толкова дълго време, прикривано със съучастие, което не може да бъде обяснено, докато някои не е осъзнал, че Исус го гледа и се е опитал да задържи погледа си върху Него. Малцината, започнали да плачат, пробудиха нашата съвест за това престъпление и голям грях. Това, което ми причинява страдание и болка е фактът, че свещениците и епископите, извършвали сексуално насилие над малолетни, са се възползвали от тяхната невинност и са нарушили собственото си свещеническо призвание. Това е нещо повече от осъдително действие. Това е светотаствен акт, защото тези момчета и момичета са били поверени на харизмата на свещениците, които е трябвало да ги поведат към Бог. И тези хора са пожертвали, тези деца, на идола на собствената си похотливост. Развалили са Божият образ, по чието подобие сме сътворени. В годините на детството, както знаем всички, младите сърца са открити и изпълнени с доверие, те притежават собствен начин за разбиране на тайната на Божията любов и са способни да израстат във вярата. Днес сърцето на Църквата вижда в очите на Исус тези момчета и момичета и иска да плаче; тя моли за благодатта, за да може да плаче заради тези отвратителни действия на насилие, оставили белези за цял живот.

 

Знам, че тези рани са източник на дълбока и често нелечима емоционална и духовна болка, дори на отчаяние. Мнозина от тези, пострадали от това насилие, са намерили утеха в пристрастяването. Други са преживели трудности в личните си отношения, с  родителите, съпругите и децата. Особено дълбоко е било страданието в семействата, тъй като вредата, нанесена от насилието, се отразило на тези техни житейски връзки.

 

Имало е хора, които е трябвало да се сблъскат с ужасната трагедия, причинена от самоубийството на обичания човек. Смъртта на тези толкова обични Божии чеда тежи както на моето сърце и съвест, така и на цялата Църквата. Изказвам най-дълбокото си съчувствие и любов към тези семейства. Исус, измъчван и разпитван с такава омраза, е отведен на друго място и ни гледа. Гледа един от своите мъчители, този, който се е отрекъл от Него, и го кара да се разплаче. Нека заедно измолим тази благодат, заедно с тази, която ще ни даде възможност да се поправим.

 

Грехът на насилието от страна на духовници над малолетни има токсичен ефект върху вярата и надеждата в Бог. Някои от вас са успели твърдо да останат във вярата, но за други изживяването на предателството и изоставянето е довело до отслабването на вярата в Бог. Вашето присъствие тук говори за чудото на надеждата, която надмогва най-дълбоката тъма. Със сигурност това, че днес имаме възможността да се срещнем, заедно да почитаме Бог, да се погледнем един друг в очите и да потърсим благодатта на помирението, е знак за Божията милост

 

Пред Бог и Неговият народ изказвам дълбоката си мъка за греховете и непростимите престъпления на извършеното от духовници сексуално насилие, на което сте били подложени. И смирено моля за прошка.

 

Моля за вашата прошка също и заради греховете, извършени от ръководителите на църквата, които не са се вслушали в съобщенията за насилие, предадени от семействата на жертвите и от самите жертви. Това е причинило още по-голямо страдание на тези, които са били обект на насилие и по този начин са били застрашени и други малолетни.

 

От друга страна, смелостта, която вие другите проявихте като изказвахте и непрестанно повтаряхте истината, е служение на любовта, защото по този начин вие осветихте тежкия мрак, надвиснал над живота на Църквата. В църковното служение няма място за насилниците и аз посвещавам себе си на това да не допускам насилието над малолетни от когото и да било, независимо дали той духовник или не. Всички епископи трябва да носят това свое лично служение с най-голямо усърдие, за да осигурят защита на малолетните, и те ще бъдат държани отговорни за това.

 

Това, което Исус казва за тези, които носят съблазни, се отнася за всички нас: воденичен камък и в морето.

 

По същата причина ще продължим да бъдем особено внимателни в подготовката на свещениците. Разчитам на членовете на Папската комисия за защита на малолетните да работят за защитата на всички малолетни, независимо от тяхната религия, защото децата са малките цветя, отглеждани с любов от Бог.

 

Моля и за вашата подкрепа, за да успеем във Вселенската църква да разработим по-добри политики и процедури за защита на малолетните, за подготовката на църковните служители и за въвеждането на практика на тези политики и процедури. Трябва да направим всичко по силите ни, за да бъдем уверени, че в Църквата няма място за тези грехове.

 

Скъпи братя и сестри, всички ни сме членове на Божието семейство и сме призвани да живеем живот, основан върху милостта. Нашият спасител Господ Исус Христос е висшият пример за това – невинен Той поема върху себе си нашите греховете на кръста. Помирението е самата същност на нашето обща идентичност като следовници на Исус Христос. Като се обърнем отново към Него, подкрепени от нашата Пресвята майка, страдаща в основата на кръста, нека потърсим благодатта на помирението с целия народ Божи. Изпълненото с обич посредничество на Нашата дева на милостта е неизчерпаем извор за това изцеление.

 

Вие и всички останали, които сте били обекти на насилие от духовници, сте обичани от Църквата. Моля са остатъците от този мрак, до който сте се докоснали, да бъдат разсеяни от прегръдката на детето Исус, а страданието, което ви е било причинено, да отстъпи пред обновената вяра и радост.

 

Благодаря ви за тази среща. И ви моля да се молите за мен, за да могат очите ми винаги ясно да виждат пътя на милостивата любов и за да ми даде Бог силата да устоявам по този път за доброто на всички деца и младежи. След един несправедлив процес, след тежко изпитание, Исус поглежда в очите на Петър и Петър започва да плаче. Молим се Той да ни погледне и да се оставим на Неговия взор, за да се разплачем и Той да ни дари благодатта да се засрамим, за да можем както Петър, четиридесет дни по-късно, да можем да отговорим: „Господи, Ти знаеш, че Те обичам”, и да го чуем да ни казва: „Паси моите овци” – и аз бих добавил – „И не пускай вълка сред стадото”.

 

 

Източник: Vatican Information Service