На 11 юли 2014 г. Папският съвет за пастирската грижа за мигрантите и пътуващите оповести своето послание за Световния ден на туризма през 2014 г. Организиран от Световната организация по туризма, тази година денят се провежда под надслов: „Туризъм и развитие на общността”. Посланието е подписано от кардинал Антонио Мария Велио и епископ Калатипарамбил, съответно президент и секретар на дикастерията.
Текстът, който се публикува тук с незначителни съкращения, акцентира върху връзката между развитието на общността и концепцията за цялостно развитие, залегнало в социалната концепция на Църквата и подчертава, че хората са пазители, а не собственици, на творението. То се спира на програмите за устойчив и етически туризъм в слабо развитите региони и подчертава ролята, която местните общности имат за съхранението и представянето на тяхното природно и културно наследство, както и на човешкото и икономическо обогатяване, за което отговорният туризъм може да допринесе, като същевременно насърчава ценности като взаимното уважение и толерантност.
„1. Както всяка година, Световният ден на туризма е честван на 7 септември.(…) С ясно съзнание за социално-икономическата важност на туризма днес, Светият престол би искал да обърне внимание на този феномен от своята гледна точка, особено от гледна точка на евангелизацията. (...)
Концепцията за „развитие на общността” е тясно свързана с по-голямата концепция, залегнала в социалното учение на Църквата, за „пълноценно човешко развитие”. В контекста на втория термин ние разбираме и интерпретираме смисъла на първия. Показателни в това отношение са думите на папа Павел VІ. В своята енциклика Populorum Progressio той обръща внимание, че„развитието, за което настояваме, не може да бъде ограничено само до икономически ръст. За да бъде автентично, то трябва да има солидна основа и да поощрява развитието на всеки човек и на цялостния човек.”
Как туризмът може да допринесе за това развитие? За да бъде постигнато пълноценно човешко развитие и по този начин развитие на общността, развитието в областта на туризма трябва да бъде насочено към постигането на балансиран и устойчив прогрес, насочен към постигането на напредък в три области – икономическата, социалната и околната среда. Под „околна среда” разбираме както екологичната, така и културната среда.
2. Туризмът е ключов фактор за икономическото развитие. (...) В момента по света се наблюдава увеличаване на броя на дестинациите, като всяка точка от земята има потенциал да се превърне в туристическа дестинация. Следователно туризмът е една от най-ценните и устойчиви възможности за намаляване на бедността в най-изостаналите региони. Развиван по правилен начин, той може да се превърне в ценен инструмент за прогрес, откриване на нови работни места, развитие на инфраструктурата и икономически ръст.
Както беше подчертано от папа Франциск, ние съзнаваме, че „човешкото достойнство е свързано с труда” и по тази причина от нас се очаква да се обърнем към проблема с безработицата със „средствата на творчеството и солидарността”. В тази връзка туризмът изглежда като един от секторите, способен най-лесно да генерира „креативна” заетост. От тези нови работни места могат да бъдат облагодетелствани най-пренебрегваните групи, между които жените, младежите и определени етнически малцинства.
Задължително е икономическите облаги от туризма да достигнат до всички сектори от местното общество и да окажат пряко въздействие върху семействата, като в същото време се възползват от наличните човешките ресурси. От съществена важност е тези ползи да се основават на етически критерии, основани на уважението към хората, както на общностно, така и на лично равнище, и на избягването на „чистата икономическа концепция за общество, което търси егоистична полза, без значение на социалната справедливост”. Никой не може да гради своя просперитет за сметка на другите.
Ползите от туризма, които насърчава „развитието на общността”, не могат да бъдат ограничени само до икономиката: съществуват и други измерения, които са също толкова или още по-важни. Сред тях са културното многообразие, възможността за среща между хората, създаването на „свързани блага”, поощряване на взаимното уважение и толерантност, сътрудничеството между обществените и частните групи, укрепването на социалната тъкан и гражданското общество, подобрението на социалните условия на общността, стимулирането на устойчивото икономическото и социално развитие и насърчаването на образованието на младите хора, както и много други.
3. Местните общности трябва да бъдат главният двигател в развитието на туризма. Те трябва да направят това с активната подкрепа на правителството, социалните партньори и гражданските организации. Важно е да бъдат създадени координация и структури, които насърчават диалога, подготвят споразумения, сътрудничат си в идентифицирането на общите цели и на решения, основани на съгласието. Развитието на туризма не представлява правенето на нещо „за” за общността, а по-скоро „с” общността.
Освен това туристическите дестинации са не просто красив пейзаж и удобна инфраструктура, преди всичко останало те са местната общност със собствената й физическа околна среда и култура. (...)
Местната общност трябва да се почувства призована да опазва природното и културно наследство, като го цени, гордее се с него, уважава го и го обогатява, за да може да сподели това наследство с туристите и да го предава на следващите поколения.
Наред с това християните от тази общност трябва да имат възможността да споделят своето изкуство, традиции, история, морални и духовни ценности, но преди всичко да споделят вярата, която лежи в основата на всички тези достижения и им придава смисъл.
4. Църквата, загрижена за човечеството, е готова да сътрудничи в напредъка по този път към пълноценно човешко и общностно развитие, като предложи своите християнски перспективи за развитието, както и своя „изключителен принос – глобалната перспектива за човека и човешките реалности”.
Благодарение на нашата вяра, ние можем да допринесем с нашето отношение към личността, чувството за общност и братство, солидарност, търсене на справедливост, призивът хората да пазители (а не собственици) на Творението, за да можем, водени от Св. Дух, да продължим сътрудничеството в изпълнението на Христовото дело (...)
Със задоволство отбелязваме, че Църквата е признала потенциала на туристическата индустрия в много части на света и е реализирала прости, но ефективни проекти.
Съществува все по-голям брой християнски асоциации, които организират отговорен туризъм към по-слабо развитите региони по света, както и такива, които насърчават т. нар. „солидарност на доброволчески туризъм”, който дава възможност на хората да използват своето ваканционно време в полза и за защита на развиващите се страни.
Могат да бъдат споменати и програмите за устойчив и балансиран туризъм в слабо развитите региони, поощрявани от Епископските конференции, диоцези или религиозни конгрегации, които подкрепят местните общности, като им осигуряват възможност за размисъл, подкрепят образованието и обучението, помагат им със съвети и сътрудничат с тях в разработването на проекти и насърчават диалога с властите и останалите обществени групи. Този опит доведе до създаването на туризъм, управляван от местните общности, чрез партньорство и специализиран микро-туризъм (…)
Перспективите пред тези пастирски възможности се увеличават, особено с оглед нарастването на интереса към туризма като „изживяване”. Този тип туристи искат да установят контакт с местните хора и да получат възможност да се почувстват част от общността, взимайки участие в нейния всекидневен живот, като по този начин поощряват ценностите на контакта и диалога.
Участието на Църквата в развитието на туризма води до създаването на многобройни проекти, основани върху разнообразния опит, усилията, ентусиазма и креативността на множество свещеници, монаси и миряни, които са се посветили на социално-икономическото, културното и духовно развитие на местната общност, като по този начин помагат на тези общности да гледат към бъдещето.
Като признава, че нейната основна мисия е евангелизацията, Църквата предлага своя скромен принос в търсенето на отговора на конкретните нужди на хората, особено на най-нуждаещите се. Това тя прави водена от убеждението, че „ние евангелизираме и когато се опитваме да се обърнем към различните предизвикателствата, които възникват”.
Източник: Vatican Information Service