В рамките на посещението си в Албания папа Франциск проведе среща с лидерите на религиозните и християнски деноминации в страната. Срещата се състоя в Католическия университет, създаден през 2004 г. и управляван от фондация, свързана с “Конгрегацията на синовете на непорочното зачатие” на Тирана.

 

На срещата присъстваха представители на шестте най-големи религиозни общности в страната – мюсюлмани, бекташи, католици, православни, евангелисти и юдеи. Папата изрази радостта си от тази среща и отбеляза, че тяхното присъствие е знак за диалога и сътрудничеството в името на общественото благо.

 

Папа Франциск започна обръщението си като отбеляза, че за съжаление Албания е била “свидетел на трагедията, която може да бъде причинена от насилственото премахване на Бог от личния и общностен живот”. Той продължи: „Когато се прави опит в името на една идеология Бог да бъде отстранен от обществото, това води до издигането на идоли, а хората започнат да губят своя път, достойнството им е отнето, а правата им са нарушени. Вие знаете добре до какви страдания води отричането на свободата на съвестта и на религиозната свобода и какви рани нанася това на човечеството, което по този начин е лишавано от своите надежда и идеали”.

 

Все пак, промените в страната след 1990 г. доведоха до положителни резултати и до създаването на условия за същинска религиозна свобода, което даде възможност на общностите „да обновят своите традиции, които никога не бяха заличени, въпреки жестокото преследване”. Религиозната свобода даде възможност на всеки да даде, според собствените си религиозни убеждения, „своя позитивен принос за морала, а следователно и за икономическото възстановяване на страната”.

 

Той добави, като цитира думите на св. Йоан Павел ІІ: „Истинската религиозна свобода не се поддава на изкушението за нетолерантност и сектантство, а насърчава отношенията на уважение и конструктивен диалог... Това означава, че всички форми, които използват религията по превратен начин, трябва да бъдат отхвърлени като фалшиви, защото те са недостойни за Бог и за човечеството. Автентичната религия е източник на мир, а не на насилие. Никой не трябва да извършва насилие в името на Бог. Да убиваш в името на Бог е голямо светотатство. Да убиваш в името на Бог е нечовешко.”  

 

„От тази гледна точка, религиозната свобода не е право, което може да бъде защитено само със средствата на съществуването законодателство, макар че законите също са необходими”, отбеляза той. „По-скоро религиозната свобода е споделено пространство, атмосфера на уважение и сътрудничество, което трябва да бъде съградено с участието на всички, и дори на тези, които нямат религиозни убеждения”. Той продължи като се спря на две насоки, които могат да бъдат особено полезни за насърчаването на тази фундаментална свобода.

 

„Първата е да се отнасяме към всеки човек, дори и към тези с различни религиозни традиции, не като противници, още по-малко като врагове, а като братя и сестри. Когато един човек е сигурен в своята вяра, той не изпитва нужда да се налага или оказва натиск на другите, защото е убеден, че истината има собствена привлекателна сила. ... Всяка религиозна традиция вътре в себе си трябва да може да вземе под внимание съществуването на другите.”

 

Втората е „посвещението на общото благо. Винаги принадлежността към определена религиозна традиция води до посвещаване с убеждение, щедрост и загриженост на благото на цялото общество, без да се прави разлика, а това води до израстването на автентична и зряла религиозна свобода, която създава не само пространство, в което всеки да има правото да защити своята автономия, но също така създава възможности обогатяване на човешкото семейство.

 

Да се огледаме около себе си – около нас има толкова бедни и хора в нужда, толкова много общества, които търсят начини за укрепване на социалната справедливост и за намиране на път към икономическо развитие”, възкликна Св. отец. „Колко силна е необходимостта на човешкото сърце да бъде концентрирано върху най-дълбокия смисъл на живота и вкоренено в преоткриването на надеждата! Мъже и жени, вдъхновени от ценностите на своите религиозни традиции, могат да дадат своя важен и дори уникален принос. Това е истинска плодородна почва, която дава голям плод, включително и в областта на междурелигиозният диалог”.

 

„Но бих искал да спомена и още една постоянно съществуваща опасност – тази на релативизма, на убеждението, че „всичко е относително”. По отношение на него трябва винаги да спазваме един основен принцип – не е възможно да влезеш в диалог без да изразиш собствената си идентичност. Диалогът не може да съществува без идентичност. Това превръща диалога в безцелен, в диалога на вятъра. Всеки един има и остава верен на своята религиозна идентичност. Но Господ знае как да води историята. Всеки един от нас тръгва от собствената си идентичност, без да иска да има друга, защото това е безполезно ... и това е релативизъм. Общото между нас е житейският път и желанието с добра воля, основани на собствената си идентичност, да работим за благото на нашите братя и сестри. Всеки един от нас свидетелства за своята идентичност пред другите и така води диалог с тях. А след това диалогът може да продължи върху богословски въпроси, но най-важното и най-красивото е да ходим заедно, без да предаваме собствена си идентичност, без да я крием и без да бъдем лицемерни.

 

Папа Франциск завърши своето обръщение като насърчи религиозните лидери да поддържат и развиват „традицията на добри отношения сред различните религиозни общности в Албания и да бъдат единни в служението на обичната си родина.


 

Източник: Vatican Information Service