На 13 октомври 2014 г. във Ватикана беше представен „докладът след дискусията” на Извънредния Генерален синод за семейството. Докладът беше представен от Кардинал Петър Ердьо, Главен докладчик на Синода, а в него се обобщават основните насоки в дискусиите в рамките на конгрегациите през изминалата седмица, като въз основа на този доклад ще бъде изготвен и заключителният документ на Синода.
Докладът съдържа три основни акцента – вслушване в социокултурния контекст, в който днес се намира семейството; новите пастирски подходи към проблема; вглеждане в Христос и Неговото Евангелие като основа за обсъждане на темата семейството.
В началото докладът отбелязва, че семейството е „решителен и ценен” „източник на радост и изпитания, на дълбоки емоции и връзки, които понякога са наранявани”, то е „школа за човечност”, поради което на първо място трябва да бъде разглеждано в неговата цялост”. Като основни причини, водещи до влошаване на положението на семейството са посочени преувеличеният индивидуализъм, „тежкото изпитание” на самотата, „нарцистичната емоционалност”, свързана с „крехкостта” на чувствата, „кошмарът на несигурността” за работното място, както и войната, тероризма и миграцията. И в това отношение, според доклада, Църквата е призвана да принесе „надежда и смисъл” в живота на модерното човечество, като даде възможност за опознаване на „доктрината на вярата”, вършейки това „с милосърдие”.
Вглеждането в Христос „потвърждава ненарушимостта на съюза между мъжа и жената”, но заедно с това ни дава възможност да „тълкуваме брачния съюз в неговата приемственост и нови аспекти”. По отношение на двойките с развалени бракове, обясни кардинал Ердьо, трябва да бъде следван принципът на „постепенност”, който да съдържа „перспектива за приемане”, като се отчитат „несъвършените форми” на брачната реалност. „Следователно е необходимо да бъде направено духовно разграничение по отношение на съжителството, гражданските бракове, разведените и второбрачни хора, като задачата на Църквата е да разпознае в тях тези семена на Словото, които са се разпрострели извън нейните видими и тайнствени граници... Църквата се обръща към тези, които взимат участие в нейния живот по непълен и несъвършен начин, като оценява положителните ценности, носени от тях, по-високо, отколкото техните граници и недостатъци”.
Следователно налице е необходимост от „ново измерение на пастирската грижа за семейството”, която да подкрепи семената в процеса на тяхното съзряване, като например по отношение на гражданските бракове, отличаващи се със своята стабилност, дълбоки чувства и отговорност за потомството и които могат да изведат до тайнствена връзка. Често съжителството и фактическите съюзи са резултат не толкова на отхвърляне на църковните ценности, колкото отговор на практически нужди, като очакване на стабилна работа. Църквата, която е истински „Дом на Отца”, „факел, носен сред хората”, продължи кардиналът, трябва да съпровожда „с внимание и грижа своите най-крехки синове и дъщери, които страдат от наранената или загубена любов”, като възвърне тяхното доверие и надежда.
В третата част „докладът след дискусията” се обръща към „най-спешните пастирски въпроси”, чието приложение е поверено на отделните поместни църкви, в пълно общение с папата. Първо, целта на „възвестяването на Евангелието за семейството” е „не да осъжда, а да лекува човешката крехкост”. Това възвестяване изисква също така и участието вярващия – „Евангелизацията е споделена отговорност между всички Божии чеда, всяко според неговото собствено служение и харизма. Без щастливото свидетелство на двойките и семействата, това възвестяване, дори и да е правилно, има опасност да бъде разбрано погрешно или да бъде потопено в океана от думи, характерно за нашето общество. Католическите семейства сами по себе си са призвани да бъдат активни субекти на всички пастирски подходи към семейството.
Евангелието на семейството е „радост”, продължи кардинал Ердьо, поради което е нужен „мисионерски разговор”, който да не се ограничава само в рамките на възвестяването, което е „просто теоретично и без връзка с реалните проблеми на хората”. Наред с това е необходимо да се работи с езика – „Разговорът, преди всичко, трябва да бъде воден на език, който да превърне този разговор в същински и изпълнен със смисъл.. ... Това не означава просто да се налагат групи от правила, а на преден план да бъдат изтъкнати ценности, които отговорят на търсенията и нуждите включително на хората от най-секуларизираните държави”.
От съществена важност е и подходящата подготовка за християнския брак, който не трябва да бъде разглеждан като културна традиция или социално задължение, а по-скоро като „призвание”. Целта е този въпрос да бъде изследван в дълбочина, без „усложняване на образователният цикъл”, като обучението не се ограничава само до „общите ориентири”, а се извършва чрез „подготовката на презвитерите и другите пастирски посредници” и с участието на самите семейства, чието свидетелство трябва да стои на първо място. Подкрепата от страна на църквата трябва да продължи и след брака, в този „важен и деликатен” период, в който семействата съзряват в разбирането си за тайнството, за неговото значение и предизвикателства, които следват от него.
В същото време в доклада се отбелязва, че трябва да бъдат насърчени и подкрепяни миряните, които се занимават с култура, политика и обществена дейност, за да бъдат отхвърлени факторите, които препятстват автентичния семеен живот и водят до дискриминация, бедност, изключване и насилие.
По отношение на въпроса за разделените двойки, разведените хора, както и второбрачните, Кардинал Ердьо подчерта, че „мъдрият подход е да се мисли не за едно -единствено решение, което да се основава на принципа „всичко или нищо”, а за това, че диалогът трябва да продължи в поместните църкви, „с уважение и любов” към всяко наранено семейство, с мисъл за тези, които страдат несправедливо от напускането на техния съпруг, като се избягват дискриминацията и се пазят децата: „Необходимо е в конструктивен и изпълнен с вяра дух да бъдат осмислени последиците от разделението или развода върху децата, които не трябва да се превръщат в „обекти”, за които се води борба, поради което трябва да бъдат открити най-подходящите средства, чрез които да бъде преодоляна травмата от разпадането на семейството, за да могат те да израснат във възможно най-ведрата среда”.
По отношение на създаването на процедури за признаване на анулиране на брака, Главният докладчик на Синода съобщи за направените по време на Синода предложения: премахване на изискването за двойно потвърждаване на присъдата, установяване на административен канал на диоцезно равнище, въвеждането на общ процес в случаи на явна нищожност, както и за възможността „да бъде обърнато внимание на вярата на тези, които ще сключват брак, в смисъл на валидността на тайнството на брака”. Кардиналът подчерта, че за това е необходимо подходящо подготвено духовенство и миряни, както и увеличаване на отговорността на местните епископи.
По отношение на достъпа до тайнството на Евхаристията за разведените и второбрачните, докладът описва предложенията, направени на Синода - поддържане на досегашната дисциплина; допускане на по-голяма откритост в определени случаи, които не могат да бъдат разрешени без задълбочаване на несправедливостта и страданието; възможното „въвеждане” на покаен подход, според който тайнството може да бъде прието след като е предшествано от път на покаянието – под отговорността на диоцезния епископ – и с ясно разбиране в полза на децата. Това не може да бъде всеобща възможност, а резултат от разглеждането на всеки случай поотделно, следвайки принципа на постепеността, който взима под внимание разликата между състоянието на грях, състоянието на благодат и съответните обстоятелства.
Въпросът за „духовното общение” е бил поставен на разглеждане, но е останал открит, поради необходимостта от по-задълбочено богословско изследване и обмисляне на въпроса за смесените бракове, както и заради „сериозните проблеми”, свързани с различната брачна дисциплина в Православните църкви.
По отношение на хомосексуалните беше казано, че те притежават „дарове и качества, които да предложат на Християнската общност” и за това Църквата трябва да бъде за тях „гостоприемен дом”. Църквата потвърждава, че еднополовите съюзи не стоят на „същата основа” като бракът между мъжа и жената и се изказва против искането на международни организации финансовата помощ за пасторите да бъде обвързана с въвеждане на регулации, вдъхновени от джендър-идеологията. Същевременно „без да се отричат моралните проблеми, свързани с хомосексуалните съюзи, трябва да бъде подчертано съществуването на случаи, в които взаимната помощ, достигаща до саможертва, е източник на важна подкрепа в живота на партньорите. Наред с това, Църквата обръща особено внимание на децата, които живеят в двойки от един и същ пол, и подчертава необходимостта правата на малолетните винаги да бъдат поставяни на първо място”.
В последната си част Докладът се връща към темата, въведена от Павел VІ в Енциклика Humanae Vitae, като се фокусира върху въпроса за откритостта към живота, дефинирана като „вътрешно изискване за взаимната любов”. Това е причина за необходимостта от развитието на „реалистичен език”, който да обясни „красотата и истината” в откриването към дара на детето, благодарение също и на „подходящото учение за естествените методи за контрол на раждаемостта”, за „хармонично и съзнателно” общуване между съпрузите във всичките му измерения. Наред с това, централно място заема образованието, в което Църквата играе важна роля за подкрепа на семейството, за да може да ги поддържа в техните избори и отговорности.
Кардинал Ердьо подчерта, че диалогът в Синода е бил проведен в дух на „голяма свобода и взаимно изслушване”, като припомни, че представените предложения не представляват вече взети решения, както и че дискусията ще бъде продължена с Редовния синод, който отново ще бъде посветен на темата за семейството и ще се проведе през октомври 2015 г.
Пълния текст на Relatio post disceptationem се намира на адрес: http://press.vatican.va/content/salastampa/en/bollettino/pubblico/2014/10/13/0751/03037.html
Източник: Vatican Information service