Срещи в Анкара
От 28 до 30 ноември 2014 г. папа Франциск извърши шестото си Апостолическо пътуване от началото на своя понтификат. Посещението му в Турция имаше основно икуменически характер, подобно на визитите на неговите предшественици в Турция – страната заема важно място в географията на папските пътувания от времето на Анджело Ронкали, заемал поста апостолически делегат, а след това посетил страната като папа Йоан ХХІІІ. Турция е домакин и на петото апостолическо пътуване на папа Павел VІ през 1967 г., което е естествено следствие от поклонническото му пътуване в Светите земи и историческата му среща с вселенския патриарх Атинагор в Йерусалим. Традицията е продължена от папа Йоан Павел ІІ (посетил Турция през 1979 г., което е неговата четвърта апостолическа визита), както и от Бенедикт ХVІ, предприел в Турция своето пето апостолическо пътуване през 2006 г.
При пристигането си в Анкара на 28 ноември 2014 г. папа Франциск беше посрещнат от представители на гражданските и религиозните власти на страната. След това той посети президентския дворец Ак Сарай (Белия дворец), открит преди само два месеца, където се срещна с президента Реджеп Тийп Ердоган. Двамата проведоха кратка лична среща помежду си, а след това се проведе среща в президентския дворец, на която присъстваха президента и министър председателя на Турция и други представители на светските власти. Пред тях папа Франциск направи първото си официално обръщение, в което се спря на ролята на Турция и на конфликтите, които разкъсват Близкия изток.
„Радостен съм от възможността да посетя вашата страна, надарена с природна естествена красота и история, наситена с паметниците на древни цивилизации. Тя е естествен мост между два континента и различни култури. Тази земя е ценна за всеки християнин, тъй като в нея се намира родното място на св. Павел, основал поредица от християнски общности тук, както и заради провеждането на първите седем Вселенски събора. Известно е и мястото близо до Ефес, където според свещеното предание е бил „Домът на Мария“, мястото, където в продължение на няколко години е живяла майката на Исус … Но причината Турция да бъде толкова уважавана и ценена е свързана не само с нейното минало и древни паметници, но също и заради нейната днешна жизненост, заради трудолюбието и щедростта на своя народ, заради своята роля в концерта на народите.“
По отношение на конфликта в Близкия изток папата отбеляза: „Международната общност има моралното задължение да помогне на Турция в грижата за бежанците“. Като отбеляза, че Турция е пряко засегната от „тази трагична ситуация“, но „щедро е приветствала голям брой бежанци“ от съседните Сирия и Ирак, папата отправи призив към международната общност, като каза че тя не може да остане безразлична. „Потвърждавайки, че спирането на един справедлив агресор е законно, при спазване на изискванията на международното право, бих искал да повторя отново, че този проблем не може да бъде решен само чрез военен отговор“.
„По-конкретно Близкият изток отдавна е театър на братоубийствени войни, които взаимно се пораждат … , сякаш единствен възможен отговор на войната и насилието са новите войни и по-нататъшни актове на насилие“.
Спирайки се на тероризма в Сирия и Ирак, който не показва признаци за отслабване, папа Франциск попита: „Още колко дълго трябва Близкият изток да страда от липсата на мир?“ И подчерта: „Необходимо е да не допускаме отношението ни към международните конфликти да бъде такова, сякаш положението не може да бъде променено към по-добро. С подкрепата на Бог, ние можем и трябва смело да се стремим към осигуряването на мир. Подобна смелост ще доведе до справедливо, търпеливо и решително използване на всички възможни средства в преговорите за постигане на целите на мира и устойчивото развитие“.
„Фанатизмът и фундаментализмът, както и ирационалните страхове, които насърчават неразбирателствата и дискриминацията, трябва да бъдат спрени чрез солидарността на всички вярващи“, което може да стане чрез уповаването на три стожера: „уважение към човешкия живот и на религиозната свобода“, „посветеност на осигуряването на това, което е нужно за достойния живот на всяка личност“ и „грижи за околната среда“.
Необходим е диалог, който да задълбочава разбирането и оценката за нещата, които ни обединяват. От жизнено важно значение е „всички граждани - мюсюлмани, евреи и християни, да уважават задълженията и правата на другите“. „Гарантираната свобода на религията и свобода на изразяването на всяка отделна личност ще спомогне за развитието на приятелството и ще превърне тези хора в красноречив знак на мира“. Турция е натоварена с голяма отговорност, заради историята, географията и религиозното си влияние, завърши папата. „Изборите, които Турция прави и нейният пример са от голямо значение, и те могат да бъдат от съществено значение за насърчаване на срещата на цивилизациите и идентифицирането на пътищата за автентичен напредък“.
Религиозните лидери са задължени да отхвърлят нарушаването на правата
Втората среща на папата беше с религиозните лидери в страната, пред които той направи обръщение, в което подчерта важността от диалог между лидерите на различните религиозни общности: „Светът очаква от тези, които почитат Бог, да бъдат хора на мира, способни да живеят като братя и сестри, независимо от етническите, религиозните, културните или идеологическите различия“.
„Като религиозни лидери ние сме задължени да отхвърлим всяко нарушение на човешкото достойнство и човешките права… Човешкият живот е дар от Бога Творец и той има свещен характер. Затова всяко насилие, което търси религиозно оправдание, трябва да бъде осъдено най-строго, защото Всемогъщият е Бог на мира и живота.“
Светият отец обясни, че добрите отношения и диалогът между религиозните лидери е от голямо значение, тъй като по този начин те отправят послание, насочено към техните общности, и по този начин „показват, че взаимно уважение и приятелство са възможни, въпреки различията“.
„Подобно приятелство е още по-необходимо като имаме предвид времето на криза като днешната, която оказва разрушително въздействие върху някои народи по света“.
Особено трагично е положението в Близкия изток, преди всичко в Ирак и Сирия. „Всеки един страда от последиците от тези конфликти, а хуманитарната ситуация там е непоносима. Мисля за страданията на толкова много деца, майки, възрастни, на останалите без дом, които са превърнати в бежанци и в обект на насилие. „Признанието на святостта на всеки един човешки живот е основата за съвместните инициативи за солидарността, състраданието, и ефективната помощ, насочена към тези, които са най-силно засегнати“.
Източник: www.zenit.org
Снимки: News.va