Епископ Лазар Младенов е роден в град Банско на 11.06.1854 г. Баща му, поп Димитър, бил свещеник, но също и учител. Поп Димитър държал връзка с Драган Цанков и пращал дописки на в. „България”. От бащиното си училище бъдещият епископ отишъл във френското училище на отците Лазаристи в Солун, а после и във френския колеж в Цариград. Духовното си висше образование завършва в Париж във висшата духовна академия на отците Лазаристи в Париж. Ръкоположен в първи духовен чин от тогавашния архиепископ на Париж. През 1878 г. е изпратен да преподава в Цариградския колеж „Свети Бенедикт”. Ръкоположен е за свещеник и се премества в Солун за да служи на съединените българи. Назначен е за апостолически наместник за българите-католици в Македония на 12 юни 1883 г., а ръкоположен епископ Саталски на 06.08.1883 г. от Н. В. Пр. Нил Изворов, Михаил Петков и Венеамин Евседиадис. Епископ Младенов със свои средства и с добити от неговата енергия и инициативност помощи уредил в епархията си много училища, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 г. инициативността му довела до полагане на основния камък на българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. Насърчил и няколко пъти устно одобрил устава на Обществото на сестрите Евхаристинки, а на 06.10.1891 г. писмено одобрява: „Похвалната главна цел на това Общество: „...да спечели душите за единството на Христовата църква, чрез опознаването любовта на нашият Бог Исус Христос, скрит в тайнството на любовта си.”
 

Ръкополагал свещеници, освещавал черкви и ръководил мъдро стадото си. През 1894 г. поради конфликт с отците Лазаристи се стигнало до напускането му на епископската катедра и отзоваването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 г. В началото на декември 1894 г. Лазар Младенов се обърнал с молба към Св. Синод в София да бъде приет в православието. Молбата била одобрена с постановление от 8 декември с. г. Разкаян встъпил отново в католичеството, а през 1896 г. Л. Младенов заминал за Рим. 

Първоначално имал служба на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века бил назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека, директор на която по онова време бил бъдещият папа Пий XI. За 18 години на този пост написал и книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, останала неиздадена. Починал по време на войната през 1917 г.