Скъпи съпосветени и скъпи посветени!
 

Пиша ви като Наследник на Петър, на когото Господ повери дълга да утвърждава своите братя във вярата. (виж  Лк 22, 32), и ви пиша като ваш брат, посветен на Бог, както вас.
 

Да благодарим заедно на Отца, който ни призова да следваме Исус в пълно съответствие с Неговото Евангелие и в служба на Църквата, който изля в сърцата ни Светия Дух, дава ни радост и ни направи свидетели пред целия свят за Неговата Любов и Неговото Милосърдие.  
 

Откликвайки на чувствата на мнозина от вас и на Конгрегацията на Институтите за посветен живот и Обществата за апостолски живот във връзка с 50 годишния юбилей на догматичната Конституция Lumen gentium  на Църквата, която в VІ глава третира монасите, както и Декрета Perfectae caritatis  за обновяването на религиозния живот, реших да открия една Година на Посветения живот. Тя ще започне на  30 ноември, Първата Неделя на Адвента и ще приключи с празника за Представянето на Исус в храма на 2 февруари 2016 година.
 

След като изслушах Конгрегацията на Институтите за посветен живот и Обществата за апостолски живот аз набелязах като цели за тази Година, същите, които Йоан Павел ІІ беше предложил на Църквата в началото на третото хилядолетие, като вземам предвид в известен смисъл, това което беше посочил в Пост-синодалния си призив  Vita consecrata : « Вие нямате само да помните и разказвате една славна история, но вие трябва и да  изградите една славна история! Гледайте към бъдещето, където Духът ви изпраща, за да направи още велики неща с вас» (т. 110).

 

I – Целите за Годината за Посветен Живот
 

1. Първата цел е да гледаме на миналото с признателност.  Всеки от нашите Институти има богата харизматична история. В  началото му присъства това действие на Бог, който чрез Своя Дух призовава някои хора да следват отблизо Христос, да тълкуват Евангелието в една  специална форма за живот, да четат с очите на вярата знаците на времената,  за да отговорят творчески на нуждите на Църквата. Ранният опит след това нараства и се развива, присъединявайки нови членове в други географски и културни контексти, давайки живот на нови начини, представяйки в действие каризмата на новите инициативи и изрази за апостолска милосърдна любов. Това е като семето, което става дърво, като разпростира своите клони.  
През тази Година, ще бъде подходящо всяко харизматично семейство да си спомни за своето начало и своето историческо развитие, за да благодари на Бог, който поднесе на Църквата толкова много дарове, които я правят красива и подготвена за всяко добро дело (виж Lumen gentium, т. 12).
Да разкажете своята собствена история е необходимо, за да запазите жива своята идентичност, така също да утвърдите единството в семейството и чувството на принадлежност за неговите членове. Не се касае да правите археология, или да провокирате ненужни носталгии, но по-скоро да изминете отново пътя на миналите поколения, за да вземете от тях вдъхновяваща искра, идеали, проекти, морални ценности, които са ги движели, като започнете от Основателите и Основателките и първите общности. Това също е начин да осъзнаем как харизмата е живяла в цялата история, колко креативна е била, с какви трудности се е сблъскала и как ги е преодоляла.  Може да открием несъответствия, плод на човешките слабости, понякога дори и забрава за някои основни аспекти на харизмата.  Всичко е поучително и в същото време става призив за обръщане. Да разкажете своята история това е да възхвалите Бог и да Му благодарите за всичките Му дарове.
Ние Му благодарим по специален начин за тези последни  50 години, след Втория Ватикански Събор, който представлява ‘вихрушка ’  под действието на Светия Дух за цялата Църква. Благодарение на него посветения живот започна един плодотворен път за обновяване, който със своите светлини и сенки, беше време за благодат, белязано от присъствието на Духа.
Нека тази Година за Посветен Живот да бъде повод, за да изповядаме със смирение и упование в Божията Любов (виж 1 Йн 4, 8) своята собствена немощ и да живеем като израз на милосърдната любов на Господ; да бъде също така повод, за да извикаме силно на света, като свидетелстваме с радост за светостта и жизнеността, които  присъстват при голям брой от тези, които са призвани да следват Христос в посветения живот.
 

2. Тази Година ни призовава освен това да живеем настоящето с жар. Признателната памет за миналото ни подтиква към внимателно изслушване на това, което казва Духът на Църквата днес, за да приложим на практика по един задълбочен начин съставните аспекти на нашия посветен живот.
Още в началото на първото монашество, чак до “новите общности” днес всяка форма на посветен живот е родена по призива на Духа да се следва Христос, както учи Евангелието (виж Perfectae caritatis, т. 2). За Основателите и Основателките като абсолютно правило беше Евангелието, всяко друго правило искаше да бъде само израз на Евангелието и инструмент, за да го живеят в пълнота. Техният идеал беше Христос, да се придържаме към Него изцяло, за да можем да кажем заедно със Свети Павел: «За мен, да живея това е Христос» (Фил 1, 21) ; званията имат смисъл само, ако приложат в действие тяхната състрадателна любов.
Въпросът, който ние сме призвани да си зададем през тази Година е да узнаем дали и ние също сме се оставили да ни призове Евангелието и как; дали то наистина е наръчник -vademecum  за нашия всекидневен живот и за избора, който сме призвани да направим. То е взискателно и изисква да бъде изживяно основно и искрено. Не е достатъчно само да го четем (дори четенето и учението да са изключително важни), не е достатъчно само да се размишлява по него (и ние го правим с радост всеки ден). Исус иска от нас да го приложим на практика и да съживим Неговите думи.
Ние трябва също да се запитаме: Дали Исус наистина е нашата първа и единствена любов, както ние Го предлагаме, когато полагаме своите обети ? И само ако е така ние можем и трябва да обичаме в истина и милосърдие всеки човек, когото срещнем по пътя си, понеже ние ще сме научили от Него какво е любов и как да обичаме: ние ще умеем да обичаме, защото ще имаме самото Негово сърце.
Нашите Основатели и Основателки изпитаха в тях същото състрадание, което изпълваше Исус, когато видеше хората като пръснати овце, без пастир. Както Исус воден от това състрадание даде думата Си, изцели болните, даде им да ядат хляб, поднесе им Своя Собствен живот, така Основателите също се посветиха в служба на хората, при които Духът ги изпращаше по най-разнообразни начини: чрез застъпничество, проповед на Евангелието, катехеза, учение, в служба на бедните и на болните … Въображението на милосърдната любов не познаваше граници и е в състояние да отвори многобройни пътища, за да носят полъха на Евангелието в най-различни култури и социални слоеве.
Годината за Посветен Живот ни пита за верността към мисията, която ни е поверена. Нашите служби, нашите дела, нашите присъствия, отговарят ли на това, което Духът поиска от Основателите, адаптирани ли са с целите, които си поставят обществото и Църквата днес? Има ли нещо, което ние трябва да променим? Със същия плам ли се отнасяме към нашите хора, все така ли сме близко  до тях, за да споделяме радости и скърби, за да разберем наистина техните нужди и да можем да поднесем нашия принос, за да отговорим на тях? «Същите щедрост и всеотдайност, които мотивираха Основателите – Свети Йоан Павел ІІ искаше вече да водят вас, техните духовни чеда, за да поддържате живи техните харизми, които са със същата сила на Духа, който ги вдъхнови, да продължавате да се обогатявате и да се адаптирате, без да губите автентичния им характер, за да бъдат в служба на Църквата и да доведат до пълнота изграждането на Неговото Царство »[1].
В напомнянето на паметта за произхода се очерта един допълнителен компонент на проекта за посветен живот. Основателите и Основателките бяха очаровани от единството на Дванадесетте около Исус, чрез общението, което характеризираше първата общност в Йерусалим. Давайки живот на тяхната собствена общност, всеки от тях поиска да възпроизведе тези евангелски модели, да бъдат едно сърце и една душа, да се радват на присъствието на Господ.   (виж Perfectae Caritatis, т. 15).
Да живеете с жар настоящето означава да станете “експерти за общение”, «свидетели и дейци за този “проект на общение” който се намира на върха на човешката история според Бога.»[2]. В едно общество на конфронтация, с трудно съжителство между различните култури, с презрение към най-слабите, общество на неравенства, ние сме призвани да поднесем конкретен модел за общност, който чрез зачитане на достойнството на всеки човек и споделяне на дара, на който всеки е носител, ще позволи да се живее в братски взаимоотношения.   
Тогава бъдете жени и мъже на общението, идете смело на срещите, където има различия и напрежения и бъдете доверен знак за присъствието на Духа, който влива плам в сърцата на всички та всички да бъдат едно (виж  Йн 17, 21). Изживейте  мистиката на срещата: «способността да чувате и да изслушвате другите. Способността да търсите заедно път, начин»[3], ще ви остави просветлени чрез връзката на Любов, която е между трите божествени лица (виж 1 Йн  4, 8), с този модел за всяка междуличностна връзка.
3. Да прегърнем бъдещето с надежда  искам да бъде третата цел за тази Година. Ние познаваме трудностите, които среща посветения живот под най-различни форми: намаляване броя на званията и остаряване на посветените лица, преди всичко в западния свят, икономически проблеми в следствие на световната финансова криза, предизвикателствата на интернационалността и глобализацията, напрежението на релативизма, изолацията и социалната незначимост… Именно в тази несигурност ние споделяме с много от нашите съвременници, как да се приложи в действие нашата надежда, плод на вярата в Господ от историята, която продължава да ни повтаря: « Не бой се… защото Аз съм с теб » (Йер 1, 8).
Надеждата, за която говорим не се крепи върху цифри, нито върху дела, а върху този, в Когото  се уповаваме (виж 2 Тим 1, 12), и за Когото «нищо не е невъзможно» (Лк 1, 37). Това е надеждата, която не разочарова и която ще позволи на посветения живот да продължи да пише голяма история за в бъдеще, към което ние трябва да обърнем поглед, осъзнавайки че към него ни подтиква Светия Дух, за да продължи да прави с нас велики неща.  
Не отстъпвайте пред изкушението на броя и на ефикасността, още по-малко на това да разчитате на своите собствени сили. Превземайте хоризонтите на вашия живот и от сега  бдете зорко. Заедно с Бенедикт XVI аз ви напомням: «Не се обединявайте с пророците на злото, които проповядват края на света или безсмислието на посветения живот в Църквата в наши дни; но се облечете по-скоро в Исус Христос и се облечете в оръжията на светлината както ни насърчава Свети Павел  (виж  Рим 13, 11-14) – като останете будни и бдителни»[4]. Да продължим и поемем отново своя път с увереност в Господ.
Аз се обръщам най-вече към вас младите. Вие сте настоящето, понеже вие вече активно живеете в лоното на вашите Институти, поднасяйки определен принос със свежестта  и щедростта на вашия избор.  Но същевременно вие сте и бъдеще, защото скоро ще бъдете повикани да поемете в ръце ръководството на анимацията, формацията, службата и мисията. Тази година вие ще бъдете главните действащи лица в диалога с поколението преди вас. В братско общение вие ще можете да се обогатите с неговия опит и мъдрост, а същевременно вие ще можете да му предложите от новия идеал, който знае как още в самото начало да придаде устрем и  свежест на вашия ентусиазъм, за да разработите заедно нови начини да се живее Евангелието с все по-адаптирани и взискателни отговори за свидетелството и известяването.      
Щастлив съм да знам, че вие млади хора от различни институти, ще имате възможност да се събирате помежду си. Нека Срещата да стане обикновен път за общението за  взаимна подкрепа и единство
 

II – Очакванията  за Годината на Посветен Живот
 

Какво очаквам аз специално, от тази Година на благодат за посветен живот?
1. Нека винаги да бъде истина това, което казах един ден: « Там, където има монаси има радост». Нека ние да бъдем призовани да експериментираме и да покажем, че Бог е способен да изпълни  сърцата ни и да ни направи блажени, без да е нужно да търсим другаде нашето щастие; нека истинското братство да е живо в нашите общности и да подхранва нашата радост; нека нашият цялостен дар в служба на Църквата, семействата, младите и възрастните хора, на бедните, да ни реализира като личности и да даде пълнота на нашия живот.   
Нека не се виждат сред нас тъжни лица, на недоволни и неудовлетворени хора, «понеже една тъжна последица е едно тъжно усложнение». Ние също като всички мъже и жени си имаме трудности: будни нощи и разочарования, болести, спад на силите, дължащ се на старостта. Именно в това ние би трябвало да намерим «съвършената радост», да се научим да разпознаваме лика на Христос, който се прави подобен на нас и така като изпитаме радостта да знаем, че ние сме подобни на Него, който от любов към нас не се отказа да понесе Кръста.
В едно общество, което се характеризира с култа към ефективност, в преследването на здраве, успехи и което изолира бедните и изключва "губещите", ние можем да свидетелстваме чрез нашия живот, истината на думите от Светото Писание: "когато съм немощен, тогава съм най-силен" (2 Кор 12:10).
Ние можем добре да приложим към посветения живот това, което аз написах в Апостолическото си Писмо  Evangelii gaudium, цитирайки проповед на Бенедикт ХVІ : « Църквата не израства чрез прозелитизъм, а чрез атракция.» (т. 14). Да посветеният живот не израства, ако ние организираме хубави кампании за звания, но ако младите хора, с които се срещаме се почувстват привлечени от нас, като ни виждат, че сме щастливи мъже и жени! При това ефективността на апостолската дейност не зависи от активността нито от силата на нейните средства. Вашият живот трябва да говори сам за себе си, един живот, от който блести радостта и красотата да живееш Евангелието като следваш Христос.
Напомням ви това, което казах за църковните Движения по време на последното Бдение за Петдесятница: «Стойността на Църквата основно е в това да живее Евангелието и да свидетелства за нашата вяра.  Църквата е солта на земята, светлината на света, тя е призвана да направи да  присъства в обществото кваса за Царството Божие, и тя го прави преди всичко чрез своето свидетелство, свидетелство с майчинска любов, солидарност и споделяне. » (18 май 2013).
 

2. Аз очаквам «вие да събудите света», понеже това, което определя посветения живот е пророчеството. Както казах на Генералните Супериори «евангелската  основа  не се отнася само за свещенослужителите: тя е поискана за всички. Но свещенослужителите следват Господ по специален начин, пророчески начин». Ето предимството, което сега се търси: « да бъдат пророци, които свидетелстват как Исус живя на тази земя… Никога един свещенослужител не трябва да се отказва от пророчеството. » (29 ноември 2013).
Пророкът получава от Бог способността да упражнява контрол над историята, в която живее и да тълкува събитията: той е като часовой, който бди през нощта и знае кога пристига зората (виж Ис 21, 11-12). Той познава Бог и познава хората, мъже, жени, своите братя и сестри. Пророкът е способен на разграничение и също така да посочи злото на греха и несправедливостта, защото е свободен; той не трябва да отговоря пред друг господар, освен пред Бог, той няма други интереси освен тези на Бог. Пророкът обикновено е на страната на бедните, и беззащитните, защото самия Бог е на тяхна страна.
Аз очаквам вие да не поддържате « утопии», но да съумеете да създадете «други места», където да се живее евангелската логика на дара на братството, на приемането на разнообразието, на взаимната любов. Манастири, общности, духовни центрове, приемни селища, училища, болници, фамилни къщи, и всички тези места, които милосърдната любов и харизматичното творчество са породили –всички те да бъдат родени отново с нов творчески подход, за да станат  завинаги квас за едно общество, вдъхновено от Евангелието, « града върху планината»,  който казва истината и силата на думите на Исус.
Понякога както се случва на Илия и Йона, може да се прокрадне изкушението да избягаш, да  се измъкнеш от задачата на пророчеството, понеже тя е много взискателна, защото сме изтощени или пък разочаровани от резултатите. Но пророкът знае, че той никога не е сам. И на нас,  както на Йеремия, Бог казва с увереност: « Не бой се …защото Аз съм с тебе, за да те защитя» (Йер 1,8).
 

3. Монасите и монахините, както и всички други хора с посветен живот са призвани да бъдат  «експерти в общението». Очаквам следователно «духовността на общението», посочена от Свети Йоан Павел ІІ да стане реалност, и вие да бъдете на първа линия, за да поемете «голямото предизвикателство, което се намира пред нас» в новото хилядолетие: «направете от църквата дом и училище за общение»[5]. Аз съм уверен, че през тази Година вие ще работите сериозно, та идеалът на братството следван от Основателите и Основателките да израства  на всички нива като концентрични кръгове.
Общението се упражнява преди всичко вътре в общността, респективно в Института за посветен живот. В тази връзка ви каня да препрочитате моите чести изказвания, в които аз не преставам да повтарям, че критиките, клюките, ревността, завистта  и  противопоставянето са нагласи, които нямат право да обитават нашите домове. Но  така нареченият път на милосърдната любов, който се отваря пред нас е почти безкраен, понеже се касае да следва приемането, взаимното уважение, да се прилага общението с материални и духовни блага, братското мъмрене, уважаване на най-слабите личности в обществото… Това е « ‘мистиката ’ да живеем заедно», която прави от нашия живот «свято поклонение»[6]. Ние трябва да се запитаме също така за отношенията между хората с различни култури, като констатираме, че нашите общности стават все по-интернационални. Как да предоставим на всеки да се изрази, за да бъде приет с неговите специфични дарби и да стане напълно съотговорен?
Аз очаквам още да нараства общението между членовете на различните Институти.  Тази Година не би ли могла да бъде повод да се излезе по-смело от рамките на собствения Институт, за да разработим заедно на местно и глобално ниво общи проекти за  формация, евангелизация, и социални инициативи? По този начин ще може да бъде поднесено по-ефективно  едно реално пророческо свидетелство. Общението и срещата между различни харизми и звания е пътят на надеждата. Никой не изгражда бъдещето като се изолира и разчита само на своите собствени сили, но като признава в истината едно общение, което започва винаги със среща, диалог, изслушване, взаимно подпомагане и което ни предпазва от заболяването на самореференциалността   (самодостатъчността).
В същото време, посветеният живот е призван да продължи едно искрено взаимодействие между всички звания в Църквата, като се тръгне от свещениците и миряните, за да се « развие духовността на общението, първо вътре в самите тях, а после и в църковната общност, както и отвъд нейните рамки»[7].
 

4. Аз очаквам още от вас, това което искам от всички членове на Църквата: да излезете от самите себе си и да стигнете до екзистенциалните периферии. «Идете по целия свят» това бяха последните думи, които Исус отправи към близките си и които продължава да отправя и днес към всички нас (виж Мк 16,15). Цялото човечество ги очаква: хората, които са изгубили всякаква надежда, семейства в затруднение, изоставени деца, младежи, за които предварително е изгубено всяко бъдеще, болни и самотни стари хора, богати хора, заситени с блага, но с празни сърца, мъже и жени в търсене на смисъла на живота, жадни за божественото …
Не се вглъбявайте в самите себе си, не се оставяйте да ви задушат малките домашни спорове, не ставайте пленници на вашите проблеми. Те ще се разрешат, ако вие излезете навън, за да помогнете на другите да решат своите проблеми и да им известявате благата вест. Вие ще откриете живота,  давайки живот, надеждата дарявайки надежда, а любовта като обичате.  
Аз очаквам от вас конкретни жестове за приемане на бежанците, за приближаване до най-бедните, за творчество в катехезата, в известяването на Евангелието, в посвещаването на живота за молитва. Следователно аз желая олекотяване на структурите и използването отново на големите къщи в полза на делата отговарящи на съвременните изисквания за евангелизация и милосърдна любов, както и адаптиране на дейностите към новите потребности.


 

5. Очаквам всяка форма на посветен живот да се запита какво днес искат Бог и съвременното човечество.
Манастирите и групите за насоки в съзерцанието биха могли да се срещат или да се свържат по най-разнообразни начини, за да обменят опит за живота за молитва, върху това как да израснат в общението с цялата Църква, как да подкрепят преследваните християни, как да приемат и придружат тези, които търсят по-интензивен духовен живот или които се нуждаят от морална или материална подкрепа.     
Благотворителните Институти посветени на обучението и издигането на културата, тези които се занимават с известяване на Евангелието или които развиват специални пасторални дейности, както и светските Институти с широко присъствие в социалните структури ще могат да го правят при това.   Въображението на Духа породи начини на живот и ги направи толкова разнообразни, че ние не можем лесно да ги каталогизираме нито да ги впишем в предварително готови схеми. Затова не ми е възможно да се спра на всяка отделна форма на харизма. При това никой тази Година не би трябвало да избегне един сериозен анализ касаещ неговото присъствие в живота на Църквата, както и начина, по който да отговори на продължителните нови искания, които се издигат около нас, на вика на бедните.   
Именно с това внимание към нуждите на света и в смирението на поривите на Духа, тази Година за Посветен Живот ще се преобрази в истински Керос (Kairòs), време на Бог, което е богато на благодати и преобразования.
 

III – Хоризонтите на Годината за Посветен Живот
 

1. С настоящото писмо освен към посветените личности, аз се обръщам и към миряните, които заедно с тях споделят идеали, дух и мисия. Някои религиозни Институти имат древна традиция в това отношение, а други разполагат с по-нов опит. Всъщност винаги около всяко религиозно семейство, както и за Обществата с апостолски живот, а дори и светски Институти, присъства едно по-голямо семейство  ‘‘харизматичното семейство ’’, което включва много Институти, които си признават една и съща харизма, и преди всичко християни миряни, които се чувстват призвани в тяхното собствено светско положение да вземат участие в същата харизматична реалност.  
Аз ви насърчавам и вас миряните да живеете тази Година за Посветен Живот като една благодат, която може да ви направи по-съзнателни за получения дар. Празнувайте я заедно с цялото ‘‘семейство ’’, за да пораснете и отговорите заедно на  призивите на Духа в съвременното общество.  При определени поводи, когато посветените лица от различни Институти ще се срещнат през тази Година, направете така, че и вие да присъствате, и вие също като  израз на единния Божи дар, за да се запознаете с опита на другите харизматични семейства, както и с други групи миряни, за да се обогатите и подкрепите взаимно.
 

2. Годината за Посветен Живот не се отнася само до посветените хора, но до цялата Църква. Аз се обръщам така към  целия християнски народ, за да се осъзнае още повече дара, който представлява присъствието на толкова посветени личности, наследници на великите светци, които написаха историята на християнството. Какво би била Църквата без свети Бенедикт и свети Василий, без свети Августин и свети Бернард,  без свети Франциск и свети Доминик, без свети Игнатий дьо Лойола и света Тереза Авилска, без света Анхел Меричи и свети Винсент дьо Пол? Списъкът би бил почти безкраен, чак до свети Йоан Боско и Блажената Тереза от Калкута. Блаженият Павел VІ заявяваше: « Без този конкретен знак, милосърдната любов на цялата Църква рискуваше да изстине, спасителния парадокс на Евангелието да обере ‘‘солта’ на вярата и да се размие в един свят по пътя на секуларизацията. » (Evangelica testificatio, т. 3).
Впрочем каня всички християнски общности да изживеят тази Година, преди всичко, за да благодарят на Господ и да направят възпоменание за получените дарове, които ние все още получаваме чрез светостта на Основателите и Основателките и чрез верността на толкова много хора посветени на тяхната собствена харизма. Аз ви каня всички да се съберете около посветените хора да се зарадвате заедно с тях, да споделите техните трудности, да им съдействате, в рамките на възможното, за продължаване на тяхното Служение и тяхното дело, които са същите като тези на цялата Църква. Накарайте ги да почувстват обичта и топлината на целия християнски народ.
Благославям Господ за щастливото съвпадение на Годината за Посветен Живот със Синода на семейството. Семейство и посветен живот са две звания, носещи богатство и благодат за всички, място за хуманизиране в изграждането на жизненоважни отношения, места за евангелизация. В които можем да си помагаме едни на други.  
 

3. С това писмо си позволявам да се обърна към посветените хора и членовете на братствата и общностите, принадлежащи към Църквата с различно и католическо вероизповедание. Монашеството е наследство на неразделната Църква, все така  живо както в православните Църкви така и в Католическата Църква.  От това наследство както и от останалите последващи експерименти от времето, когато Западната църква беше все още единна, се вдъхновяват подобни инициативи възникнали в средите на Църковните Общности на Реформацията, които продължават по-късно да пораждат в лоното си други форми на братски общности за Служение.
Конгрегацията на Институтите за посветен живот и Обществата за апостолски живот планираха инициативи, за да се срещнат членовете, принадлежащи на различни опити за посветен и братски живот от различните Църкви. Аз горещо насърчавам тези срещи, за да израсне взаимното опознаване, уважение и взаимно сътрудничество, така че Екуменизмът в посветения живот да бъде в помощ на по-широкия обхват на движението към единство между всички Църкви.   
 

4. Ние не можем освен това да забравим, че феноменът на монашеството и другите изрази на религиозно братство присъства във всички най-големи религии. Дори не липсват задълбочени опити за между монашески диалог между Католическата църква и някои големи традиционни вероизповедания. Аз желая Годината за Посветен Живот да бъде повод да се оцени постигнатия напредък, за да се направят съпричастни хората с посветен живот в тази област, за да попипат какви допълнителни стъпки трябва да се направят за взаимно и по-задълбочено опознаване, и за сътрудничество в многобройните общи области за Служението и човешкия живот.
Да вървим заедно е винаги едно обогатяване, което може да отвори нови пътища за отношения между народи и култури, които в тези времена изглеждат изпълнени със затруднения.
 

5. И накрая, аз се обръщам по специален начин към братята си в епископата. Нека тази Година е възможност да приветстваме сърдечно и с радост посветения живот, като духовен капитал, който да е от полза за благото на цялото Тяло Христово (виж Lumen Gentium, т. 43), а не само на религиозните семейства. «Посветеният Живот  е дар  за църквата, той е роден в Църквата, израства  в Църквата, и се ориентира изцяло към Църквата». [8] Ето защо, като дар за Църквата, той не е изолирана или пределна реалност, но й принадлежи изцяло. Той е в основата на Църквата като решаващ елемент от нейната мисия, тъй като той изразява интимния характер на християнското призвание и напрежението на цялата Църква Невяста към единение с Младоженеца; така че той «принадлежи ...  със сигурност на нейния живот и нейната святост» (пак там, т. 44).
В този контекст, аз ви приканвам, Пастири на отделните църкви, към една специална грижа, за да популяризирате във вашите общности различни, исторически или пък нови харизми, подкрепяйки, анимирайки, помагайки на разграничението, като застанете  с нежност и любов близо до ситуациите на страдание и слабост,  в които могат да се окажат някои посветени лица, особено да просвещавате Божия народ чрез учението си върху стойността на посветения живот, така че да направите да заблести красотата и светостта в Църквата.
Аз поверявам на Мария Девата на изслушването и съзерцанието, първата ученичка на своя любим Син, тази Година за Посветен Живот. Именно Тя, възлюбената на Отца е облечена във всички дарби на благодат, които ние считаме за ненадминат модел на ученичество в Божията Любов и в служба за ближния.
Благодарейки отсега, заедно с всички вас за даровете на благодат и светлина, с които Господ ще поиска да ни обогати, аз ви придружавам всички с моята Апостолска Благословия.

Ватикана,  21 ноември 2014, Празник на Представянето на Блажена Дева Мария.

Папа Франциск


________________________________________
[1] Апостолическо Писмо Пътищата на Евангелието, към монасите и монахините от Латинска Америка  по повод Vтото столетие на евангелизацията на Новия Свят – 29 юни 1990, DC n° 2013, p. 834-844, n. 26.
[2] Конгрегация за Институтите за Посветен Живот и Общества с Апостолски живот, Монасите и човешкото насърчаване, 12 август1980, n. 24 : L’Osservatore Romano, Suppl. 12 nov. 1980, pp. I-VIII.
[3] Реч към Ректорите и студентите на Папските Колежи в Рим, 12 май 2014.
[4] Проповед за празника за Представяне на Исус в Храма, 2 февруари 2013.
[5] Апостолическо Писмо  Novo millennio ineunte, 6 януари 2001, n. 43.
[6] Апостолически Призив . Evangelii gaudium, 24 ноември 2013, n. 87.
[7] Йоан Павел ІІ,  Постсинодален апостолически призив  Vita consacrata, 25 март 1996, n.51.
[8] Н.В.П. Монсиньор Берголио, изказване пред Синода за Посветен Живот, мисия в Църквата и по света, 16та    Генерална Конгрегация, 13 октомври 1994.