Новини

НИКОГА ВЕЧЕ РОБИ, А БРАТЯ И СЕСТРИ

НИКОГА ВЕЧЕ РОБИ, А БРАТЯ И СЕСТРИ

Послание на папа Франциск за Световния ден на мира

48-ия Световен ден на мира се отбелязва на 1 януари 2015 г. под надслов: „Никога вече роби, а братя и сестри”. В посланието на папа Франциск по този повод се казва:

„В началото на новата година, която ние приветстваме като милостив Божи дар за цялото човечество, бих искал да изпратя най-сърдечните си поздрави за мир до всички хора, всички народи и нации по света, до държавните и правителствени ръководители, както и до религиозните водачи. Наред с това, отправям молитва за слагане на край на воините, конфликтите и големите страдания, причинени от хората, за край на епидемиите и опустошенията, причинявани от природни бедствия. Отправям молитва и за това всички хора с добра воля, водени от нашето общо призвание за сътрудничество с Бог, да работят за хармонията и мира по света, за това да имаме сили да устояваме на изкушението да действаме по начин, който е под достойнството на нашата хуманност.

1.Миналата година в посланието си за мир, говорих за „желанието за пълноценен живот, част от който е жаждата за братство, която ни увлича към близост с другите и ни позволява да виждаме в тях не противници или врагове, а братя и сестри, които трябва да бъдат прегърнати и приети”. Тъй като по природа ние сме свързани същества, чиято цел е постигане на пълноценност по пътя на междуличностните връзки, вдъхновени от справедливостта и любовта, за нашето развитие като хора от фундаментално значение е достойнството, свободата и автономността да бъдат признати и уважавани. Но по трагичен начин, животът на общностите е все по-дълбоко накърняван от експлоатацията на хората, а нашето призвание е да насърчаваме междуличностните връзки, които се отличават с уважение, справедливост и любов. Трагичният феномен, който води до погазване на основните права на другите и до подтискане на тяхната свобода и достойнство, приема много форми. Ще ги опиша накратко, за да успеем, в светлината на Божието слово, да приемаме всички хора по света „никога вече като роби, а като братя и сестри”.




ВСЛУШВАНЕ В БОЖИЯ ПЛАН ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО


2. Темата, която избрах за тазгодишното послание, е от посланието на св. Павел до Филимон, в което апостолът моли своя съработник да приветства Онисим, бивш роб на Филимон, а сега християнин, и следователно, според Павел, достоен да бъде приет за брат. Апостолът на езичниците пише „Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги, не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен” След като става християнин, Онисим е приет за брат от Филимон. Обръщането в Христа, началото на живота в Христос, живян от Неговите ученици представлява ново раждане, основа за братството като фундаментална връзка на семеен живот и основата на живота в обществото.

В Книга Битие четем, че Бог създава мъжа и жената и ги благославя да се плодят и множат. Той сътворява Адам и Ева като родители, които, в отговор на Божията заповед да се плодят и множат, стават родители на първите братя, на Каин и Авел. Каин и Авел са братя, те излизат от една и съща утроба. Те се ползват от същия произход, природа и достойнство като техните родители, сътворени по образ и подобие на Бог.

Но братството означава наред с това и различия между братята и сестрите, дори когато по рождението си те са обвързани от еднаква природа и достойнство. Следователно като братя и сестри всички хора са свързани с другите, от които се различават, но с които споделят общ произход, природа и достойнство. Така братството се състои от мрежа на връзки, които са от същностно значение за изграждането на човешкото семейство, сътворено от Бог.

По трагичен начин, между Сътворението на първите хора, описано в Книга „Битие“ и новото раждане в Христос, в което вярващите стават братя и сестри „та Той да бъде първороден между многото братя“, се появява негативната реалност на греха, която води до пропукване на братството между хората и обезобразява красотата и благородството на нашите събратя и сестри от човешкото семейство. Каин не само не понася Авел, той го убива от завист и така става автор на първото братоубийство. „Убийството на Авел от Каин е трагично свидетелство за радикалното отхвърляне от него на призванието към братство. Тази история е свидетелство за трудната битка, към която са призвани всички мъже и жени, за да могат да живеят като едно, като всеки се грижи за другите”.

Същото се отнася за Ной и неговите деца. Неуважението на Хам към баща му Ной става причина Ной да прокълне своя непокорен син и да благослови останалите, които го почитат. Това създава неравенство между братята, родени от една утроба.
 
В разказа за появата на човешкото семейство, грехът на отдалечаването от Бог, от бащата и от братята, е образ на отказа от общение. Така се ражда културата на поробването с всички последици от това, които се пренасят от поколение на поколение – отхвърлянето на другите, лошото отношение към тях, нарушаването на тяхното достойнство и фундаментални права, както и институционализираното неравенство. Оттук следва и необходимостта от постоянно обръщане към завета, даден от саможертвата на Исус на кръста, в увереност, че „дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие … чрез Иисуса Христа, нашия Господ“. Исус, обичният Син, идва за да открои любовта на Отеца към хората. Който вести Евангелието и приема призванието да бъде „брат, сестра и майка“ на Исус, става осиновен син на Отца.

Човек не става християнин, дете на Отца и брат или сестра в Христа в резултат на насилствена Божествена заповед, без да упражни собствената си свобода – с една дума, без да живее свободно обърнат към Христос. За да стане дете на Бога е нужно обръщането – „покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“. Всички, които отговорят в живота си с вяра на проповедта на Петър, влизат в братство на първата християнска общност – евреи и гърци, роби и свободни. Различният произход и социален статут не отнемат от достойнството на който и да било, не го изключват от принадлежността към Божия народ. По този начин християнската общност е място на общност, живяно в любов, споделяна между братя и сестри.

Всичко това показва как добрата вест на Исус Христос, в Когото Бог „всичко ново“ твори, е способна да изкупи човешките отношения, включително и тези между роби и господари, като осветява това, което е общото между тях – усвоеното синовство и отношенията на братство в Христа. Самият Исус се обръща към своите ученици: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.”




МНОГОТО ЛИЦА НА РОБСТВОТО ВЧЕРА И ДНЕС


3. От незапомнени времена различните общества познават феномена на подчинението на човек от човека. В човешката история е имало период, в които институцията на робството и била приета и регулирана от закона. Това законодателство е диктувало кой се ражда свободен и кой – в робство, както и условията, по които един човек, роден като свободен, може да загуби свободата си или да си я върне. С други думи, самият закон приемал, че някои хора може да бъдат смятани за собственост на други хора, с които те да разполагат като своя собственост. Робът може да бъде купуван и продаван, да се дава или придобива, сякаш е стока за търговия.


Днес, в резултат на издигането на нашето съзнание, робството, приемано като престъпление срещу човечеството, е официално забранено по целия свят. Правото на всяка личност да не може да бъде държана в състояние на робство или подчинението е признато като задължително от международния закон.


Но, макар и международната общност да е приела редица споразумения насочени към слагане на край на робството във всичките му форми, и е предприело различни стратегии за борба с този проблем, днес има милиони хора – деца, жени и мъже на различна възраст – лишавани от свободата си и насилвани да живеят в условия, близки до робските.


Мисля за многото мъже и жени, малолетни, принудени да работят в различни сектори, официално или неофициално, по домове или заети в селското стопанство, в производството или мините, в страни, където трудовите регулации не са съобразени с международните норми и минимални стандарти, или, също толкова незаконно, в страни, където липсва законова защита на правата на работниците.


Мисля си също за условията на живот на многото мигранти, които в своите драматични одисеи са изложени на глад, лишени са от свобода и от своята собственост, които са подложени на физическо или сексуално насилие. По конкретно, мисля за тези от тях, които след като пристигнат до своята цел след тежко пътуване, белязано от страх и несигурност, са затваряни в понякога нечовешки условия. Мисля за тези от тях, които по различни социални, политически или икономически причини, са насилвани да живеят скрито. Мислите ми се обръщат и към тези, които, за да бъдат признати от закона, приемат да се трудят в тежки условия, особено в случаите, в които държавните закони създават или допускат структурна зависимост на работниците - мигранти от техните работодатели, както в случаите, когато легалния статут на тяхното жителство е поставено в зависимост от трудовите им договори. Да, говоря за „робски труд“.


Мисля и за хора, принудени да проституират, много от които са малолетни и принуждавани да бъдат сексуални роби. Мисля и за тези жени, които са принуждавани да се женят, които са обект на договорени женитби, за тези, които са предавани на роднините на техните починали съпруги, лишени от всякакви права, включително и от това да не дадат съгласието си.


Не мога да пропусна и тези хора, възрастни или малолетни, станали обект на трафик на хора за продажба на органи, за набиране на наемници, за просия, за друга незаконна дейности, като производството или търговията с наркотици, за непочтените форми на трансгранично осиновяване.


Накрая, мисля и за тези, отвличани и държани затворени от терористични групи, принудени да им се подчиняват и да стават техни бойци, и преди всичко за случаите на млади момичета и жени, ползвани като сексуални робини. Много от тях изчезват, други са преподавани неколкократно, измъчвани, унижавани и убивани.




НЯКОИ ПО-ДЪЛБОКИ ПРИЧИНИ ЗА РОБСТВОТО


4. Днес, както в миналото, робството се основава на тази концепция за човешката личност, която позволява другите хора да бъдат третирани като обекти. Винаги когато грехът разваля човешкото сърце и ни отдалечава от Твореца и нашите ближни, те вече не са приемани за съществува с еднакво достойнство, за братя и сестри, които споделят обща човечност, а по-скоро като обекти. Независимо дали чрез натиск или измама, чрез физически или психологически натиск, човешките личности, сътворени по образ и подобие на Бог са лишавани от тяхната свобода, продавани са и са свеждани до това да бъдат собственост на други. Те са третирани като средства за постигане на други цели.

Наред с тази по-дълбока причина – отричането на човечността на другите – съществуват и други причини, които обясняват съвременните форми на робството. Сред тях, на първо място е бедността, липсата на развитие и изключването, особено когато тези условия са съчетани с липсата на достъп до образование и почти никакви възможности за работа. Нерядко жертвите на трафика на хора и на робството са хора, които търсят начин да излязат от положението на крайна бедност, примамени от фалшиви обещания за работа, които често завършват в ръцете на криминалните мрежи, които организират трафика на хора. Тези мрежи умело се възползват от модерните средства на комуникация като начин за подмамване на мъже и жени в различни части на света.

Друга причина за робството е корупцията сред хората, готови на всичко в името на постигане на своите финансови цели. Робският труд и трафикът на хора често стават възможни с помощта на посредници, независимо дали те са служители на органите, натоварени със спазването на закона, държавни служители или представители на граждански или военни институции. „Това се случва, когато парите, а не хората, са поставени в центъра на икономическата система. Да, човекът, сътворен по образа на Бог, упълномощен да бъде пазител на цялото творение, трябва да стои в центъра на всяка социална или човешка система. Когато личността е изместена от мамона, става подмяна на ценностите“.

Други причини за робството са въоръжените конфликти, насилието, криминалната дейност и тероризма. Много хора са отвличани, за да бъдат продавани, наемани са като войници, експлоатирани са сексуално, а други са принудени да емигрират и да оставят всичко зад себе си – своята страна, дом, собственост, дори членовете на своето семейство. Принудени са да търсят алтернатива на тези ужасни условия, дори с риск личното си достойнството и живота си; рискуват да станат част от този порочен кръг, който ги прави част от бедността, корупцията и от техните срамни последици.




СЪВМЕСТНО ПОСВЕЩЕНИЕ ЗА СЛАГАНЕ НА КРАЙ НА РОБСТВОТО


5. Когато стане дума за реалността на трафика на хора, нелегалният трафик на мигранти и другите признати или непризнати форми на робството, човек често остава с впечатлението, че те стават възможни в контекста на общо безразличие.
 
Тъжно, но това до голяма степен е вярно. Бих искал обаче да отбележа огромните и често мълчаливи усилия, полагани от множество религиозни конгрегации, особено женски конгрегации, за да дадат подкрепа на жертвите. Тези институции работят в много трудни обстоятелства, понякога в условията на насилие, докато полагат своите усилия, за да разкъсат невидимите вериги, свързващи жертвите с трафикантите и експлоататорите. Тези вериги се състоят от поредица от брънки, всяка от които се състои от умели психологически схеми, които правят жертвите зависими от техните експлоататори. Това става възможно чрез изнудване или заплахи срещу тях или срещу обичани от тях хора, но и чрез отделни действия, като конфискация на документите им за самоличност и физическо насилие. Религиозните конгрегации полагат своите усилия в три главни области: предлагането на подкрепа на жертвите, усилия за тяхното психологическо и образователно възстановяване, полагане на усилия за повторната им интеграция в обществото, в което те живеят или от което те идват.

Тази трудна задача, която изисква смелост, търпение и постоянство, трябва да бъде оценена високо от Църквата и общество. Но сама по себе си тя не е достатъчна, за да сложи край на експлоатацията на човешките личности. Необходимо е също така посвещение на институционално равнище в три основни области: превенция, защита на жертвите и законово преследване на извършителите. Това се налага в още по-голяма степен, тъй като тези криминални организации използват глобални мрежи за реализирането на целите си, затова и усилията за тяхното елиминиране изисква общи и наистина глобални усилия от страна на различни сектори на обществото.

Държавите трябва да направят така, че тяхното законодателство действително да уважава достойнството на човешката личност в областите на миграцията, заетостта, осиновяването, движението на капитали и продажбата на стоки, произведени с робски труд. Има нужда от справедливи закони, фокусирани върху човешката личност, които поддържат фундаменталните права и възстановява тези права, когато те са нарушени. Тези закони трябва да дават възможност за възстановяването на жертвите, да осигуряват личната им сигурност, да включат ефективни средства за прилагането на тези закони, като не оставят място за корупция или безнаказаност. Необходимо е да бъде призната ролята на жените в обществото, не на последно място и чрез съвместни инициативи в секторите на културата и социалните комуникации.

Междуправителствените организации, спазвайки принципа на субсидиарността, са призвани да координират инициативите за борба с транснационалните мрежи на организирана престъпност, които извършват трафик на хора и нелегален трафик на мигранти. Необходимо е сътрудничество на редица равнища, като то включва национални и международни институции, организации от гражданското общество и от света на финансите.

Бизнесът е задължен да осигури достойни условия за труд и адекватни заплати за техните работници, наред с това те трябва да бъдат бдителни за това веригите за разпределение на стоките да не разчитат на подчинението или трафика на хора. Наред със социалната отговорност на бизнеса, съществува и социалната отговорност на консуматорите. Всеки човек трябва да бъде наясно с това, че „купуването винаги е морален – а не само икономически – акт“.

Организациите на гражданското общество, от своя страна, трябва да подбуждат съвестта и да насърчават извършването на необходимите стъпки в битката за изкореняването на културата на поробването.

През последните години Светият престол, изпълнен със съзнание за болката на жертвите от трафика и вслушващ се в гласа на религиозните конгрегации, които подкрепят жертвите по пътя им към свободата, активизира призивите си към международната общност за сътрудничество и взаимодействие между различните организации за слагане на край на този бич. Организирани бяха срещи, чието цел беше да бъде привлечено вниманието към феномена на трафика на хора и облекчаване на сътрудничеството между различните агенции, включително експерти от университетите и международните организации, полицейски експерти от страните на произход на мигрантите, от транзитните държави и от крайните дестинации, както и с  представители на църковните групи, които работят с жертвите. Надявам се през следващите години тези усилия да продължат да се разширяват.
 



ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА БРАТСТВОТО, А НЕ РОБСТВО НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО


6. При своето „възвестяване на истината на Христовата любов в обществото“, Църквата постоянно взима участие в милосърдни дейности, вдъхновена от истината за човешката личност. Тя трябва да показва пътя към обръщането, за да можем да променим начина, по който гледаме на нашите ближни, за да припознаваме във всяка други личност своя брат или сестра от нашето човешко семейство, да признаем неговото или нейното вътрешно достойнство в истината и свободата. Това се вижда от историята на Жозефина Бакита, светица, роден в региона на Дарфур в Судан, отвлечена от трафиканти на хора и продадена на брутални господари, когато е била деветгодишна. След това – в резултат на изживения болезнен опит – тя се превръща в „свободна дъщеря на Бог“ и водена от своята вяра, тя започва да води живот, посветен на вярата и на служението на другите, особено най-онеправданите и безпомощните. Тази светица, живяла на границата на ХХ век, и днес продължава да свидетелства за надеждата на много жертви на робството, тя може да укрепи усилията на всички, които са се посветили на борбата срещу „тази отворена рана в тялото на съвременното общество, бич върху Христовото тяло.“.

В светлината на всичко това, приканвам всеки, в съгласие със своята роля и отговорност, да практикуват актове на братство към тези, държани в състояние на робство. Нека запитаме себе си, като отделни хора и като общности, дали се чувстваме предизвикани, когато в живота си се срещаме или работим с личности, които могат да бъдат жертви на трафика на хора, дали не се изкушаваме да купуваме стоки, които е възможно да са произведени в резултат на експлоатацията на други хора. Някои от нас, поради безразличие или финансови причини, или защото сме заети с нашите всекидневни грижи, си затваряме очите пред всичко това. Но други, решават да направят нещо, да се присъединят към граждански асоциации или да практикуват малки, всекидневни жестове – които носят толкова много благо – като това да предложат мила дума, усмивка или подкрепа. Това не ни струва нищо, но може да даде надежда, да отвори врати, да промени живота на други хора, които живеят скрито; тези жестове могат да променят и нашето отношение към тази реалност.

Трябва да признаем, че сме изправени пред глобален феномен, който надхвърля компетенцията на всяка общност или страна. За да може този феномен да бъде премахнат, трябва да бъдат мобилизирани сравними по размер на самия този феномен сили. Затова призовавам силно всички хора с добра воля, към всички хора отблизо и далеч, включително и към най-високите нива на гражданските власти, които са свидетели на бича на съвременното робство, да не бъдат сътрудници на злото, да не се отвръщат от страданията на нашите братя и сестри, на нашите ближни, лишени от тяхната свобода и достойнство. Вместо това, нека имаме смелостта да докоснем страдащата плът на Христос, която се разкрива в лицето на тези безбройни хора, които той нарича „най-малки Мои братя“.

Знаем, че Бог ще попита всеки един от нас: Какво стори за твоя брат? Глобализацията на безразличието, която днес утежнява живота на мнозина от нашите братя и сестри, изисква от нас да изградим нова световна солидарност и братството, която да бъде способна да им даде надежда и да им помогне да напредват със смелост сред проблемите на нашето време и да открие пред тях нови хоризонти, които Бог поставя в нашите ръце“.


 

Източник: Vatican Information Service