Официалното посещение на папа Франциск във Филипините започна на 16 януари 2015 г. Сутринта папата имаше среща с президента Бениньо Акино, а след това направи обръщение в президентския дворец пред представителите на дипломатическия корпус и на други политически лидери на страната.

Обръщението на папата последва речта на президента на страната, в която той оцени високо дейността на папата и на архиепископа на Манила, но също така отправи и някои критики към дейността на Църквата във Филипините в определени исторически периоди.

В обръщението си епископът на Рим посочи, че визитата му има основно пастирски цели, че тя е израз на желанието му да изрази своята солидарност с жертвите на тайфуна „Йоланда“, както и в контекста на факта, че „Църквата в тази страна се подготвя да отбележи петстотин годишнината от първото възвестяване на Евангелието на Исус Христос по тези брегове“

„Християнското послание е оказало голямо влияние върху културата на Филипините“, отбеляза папата. „Надявам се тази годишнина да посочи жизнеността и потенциала на християнството да продължи да вдъхновява обществото.“

В обръщението си папата акцентира върху посланието си към политическите лидери да изкоренят корупцията. В този контекст той каза, че „великата библейската традиция вменява на всички народи задължението да се вслушат в гласа на бедните. Тя ни призовава да прекъснем връзките на несправедливост и потисничество, които стават причина за явни и дори скандални социални неравенства. Реформата на социалните структури, които са причина за бедността и изключването на бедните, изисква на първо място обръщането на съзнанието и сърцето“.

„Епископите на Филипините призоваха тази година да бъде „Година на бедните“. Надявам се този пророчески призив да се превърне в предизвикателство към всички, от всички обществени слоеве и да ги накара да отхвърлят всяка форма на корупция, които стават причина за отклоняването на ресурси от грижата за бедните и да поставят началото на съгласувани усилия, които да осигурят включването на всеки мъж, жена и дете в живота на общността.“


Право на живот

След това папата се обърна към темата за важността на семейството за обновяването на обществото, като посочи, че един от най-важните моменти по време на посещението му е срещата с младите хора и семейства.

„Семействата имат незаменима мисия в обществото. В семейството децата са обучавани на твърди ценности, високи идеали и искрена загриженост за другите. Но като всички Божии дарове, и семейството може да бъде разрушено. То има нужда от нашата подкрепа. Знаем колко трудно е днес за нашите демокрации да запазят и защитят основни човешки ценности като зачитане неприкосновеността на достойнството на всяка човешка личност, зачитането на правата на съвестта и религиозните свободи, както и спазването на неотменното право на живот, като се започне с живота на неродените и се стигне до удължаване на живота на възрастните. Затова семействата и местните общности трябва да бъдат насърчени и подпомогнати в усилията им да предадат на младежите ценностите, които могат да помогнат за постигането на култура на почтеност – която почита доброто, верността и солидарността като стабилна основа и морална спойка, които обедняват обществото“.

Папата също така оцени високо ролята на Филипините за развитието на сътрудничеството в Азия и се спря на „често пренебрегвания, но реален принос на филипинци от диаспората за живота и благоденствието на обществата, в които живеят."



Папата призова филипинските свещеници да се идентифицират с бедните

След това папата отслужи меса в катедралния храм на Непорочното зачатие в Манила пред видимо радостните хора, свещеници и монахини.

Папата призова свещеници и монасите от Филипините да бъде непоколебим в борбата срещу „дълбоко вкоренените неравенство и несправедливост, които помрачават образа на филипински обществото“, като подчерта, че бедните  се намират в сърцето на Евангелието.

„Всяко пастирско служение е родено от любовта“, отбеляза той. „Всеки посветен живот е знак за Христовата любов. Както казва св. Тереза всеки един от нас, в различите си призвания, е призован да носи любовта в сърцето на Църквата.“

Папата също така се спря на петстотин годишнината от евангелизацията на Филипините, като отбеляза своята „благодарност за наследството, оставено от толкова много епископи, свещеници и монаси от миналите поколения“.

Евангелието, продължи папата, „е също така призив за обръщане, за изследване на нашите съвести, като личности и като народ. Както епископите на Филипините правилно посочват, „Църквата на Филипините е призвана да признае и да се бори с  причините за дълбоко вкорененото неравенство и несправедливост, които загрозяват лицето на филипински общество и които явно противоречат на учението на Христос. Евангелието призовава всеки отделен християни да живее живот на честност, почтеност и грижа за общото благо. Но то също така призовава християнските общности да създадат „кръгове на почтеност“, мрежи за солидарност, които трябва да се разширяват, за да обхванат и променят обществото чрез своето пророческо свидетелство.“

На това място папата се отклони от предварително подготвения текст и продължи на английски, като възкликна: „Бедните, бедните са в центъра на Евангелието. В сърцето на Евангелието. Ако отнемем бедните от Евангелието, ние няма да можем да разберем пълното послание на Исус Христос.“

Папата заяви, че епископите, свещениците и монасите трябва да бъдат първите, които да се обърнат и отхвърлят „светската гледна точка“.

„Това означава да бъдем първите, които изследват своята съвест, които признаваме нашите слабости и грехове, и които поемаме по пътя на постоянното обръщане“, каза той, като отново подчерта: „Постоянно обръщане. Всекидневно обръщане“.

„Как бихме могли да възвестяваме новостта и освобождаващата сила на Кръста пред другите, ако самите ние не позволяваме на Словото Божие да разтърси собственото ни самодоволство, страхът ни от промяна, малките ни компромиси, нашата „духовна суета?“.

„За нас това означава да живеем живот, който отразява бедността на Христос, посветил живота си на послушанието на волята на Отца и на служението на другите“ каза папата, като предупреди за опасността от „материализма, който може да се настани в живота ни и да застраши нашето свидетелство“.

Епископът на Рим се обърна към младите свещеници и монаси с призив да „споделят радостта и ентусиазма на своята любов към Христос и Църквата с всички, но преди всичко със своите връстници“. Той спомена и мисията им „в обществото, което е изкушавано от обърканите представи за сексуалността, брака и семейството.“

„Както знаете, те са под все по-силната атака на могъщи сили, които застрашават Божия план за творението и представляват предателство към ценностите, които са вдъхновявала и формирали всичко най-добро във вашата култура“.




Среща с изоставени деца

След литургията в катедралата на Дева Мария на Непорочното зачатие в Манила, папа Франциск направи непланирано посещение в центъра за изоставени деца на Фондацията Анак – Тнк, основана през 1988 г. от йезуитски свещеник.

Там той се срещна с група от 300 деца, които поздравиха папата, много от които са били спасени от проституция и наркотици. Визитата е била в отговор на изпратените до папата от кардинал Луис Антонио Тале хиляди писма, написани от бездомни деца, които са изявили желание за среща с папата.



„Всяка заплаха за семейството е заплаха за самото общество“. На срещата със семействата в Манила папата предупреди за опасността от „идеологическа колонизация“

Следобедът на 16 януари папата пристигна на своя „папамобил“ в „Молът на Азия“, за среща със семействата, като по пътя беше поздравен от хиляди филипинци.

Папата беше приветстван от епископ Габриел Рейес, председател на Папската комисия за семействата, който се обърна към папата с думите: „Това е вашият дом. Ние сме вашите деца, а вие сте нашият отец“. Прелатът призова папата да насърчи семействата във вярата, особено тези, които страдат от бедността, наркотиците или са жертва на природни бедствия. Папата беше поздравен и от семейство от Манила, което е присъствало на визитата на св. Йоан Павел ІІ през 1995 г. за Световния ден на младежта.

Събитието започна със свидетелствата на три семейства, които говориха за три различни проблема, пред които са изправени много филипинци днес: бедност, имиграцията и неравенството. Всяко семейство сподели не само своя опит и преживените трудности, но и силата, която те са открили в Църквата.

„Християнско семейство не е идеалното семейство“, посочи един от тях. „Ние сме истинско голямо семейство с 11 братя и сестри, 40 внуци и 10 правнуци. Има моменти на недоразумения, недоволство, различни гледни точки. Но опитът ни от миналото ни доведе тук като християнско семейство, което живее в милосърдие и състрадание. Семейството ни е твърдо убедено, че ние ще устоим на предизвикателствата на живота, докато сме заедно и имаме подкрепата на своето семейство, на Исус, Мария и Йосиф.“

Папа Франциск започна обръщението си като се спря на ролята на свети Йосиф, който, макар и да е споменаван рядко в Библията, е описан на два пъти как си почива.

„В съня на Йосиф се явява Божията воля за него“, се обърна папата към семействата. „В този миг на покой в Господа, както ние се оттегляме от нашите всекидневни задължения и дейности, Бог ни говори и на нас. Той ни говори в четивата, които току-що чухме, в нашите молитви и свидетелство, в тишината на сърцата ни“.

Като се отклони от предварително подготвената реч, Светият Отец се спря на своята почит към св. Йосиф, като отбеляза, че той е бил „силен мъж на мълчанието.“

„На бюрото ми стои образа на спящия св. Йосиф. Докато спи той се грижи за Църквата. Когато изпитвам проблем или трудност, го записвам на лист хартия и го поставям под неговата статуя, за да го реши в съня си. По този начин се моля на св. Йосиф за решаването на този проблем“.

„За да чуете и приемете Божия призив, за да се превърнете в дом на Исус,“ каза той, „трябва да можете да намерите покой в Господа“.

„Трябва всеки ден да отделите време за молитва. Може да ме попитате: „Свети отче, искам да се моля, но имам толкова много работа за вършене! Трябва да се грижа за децата, имам задължения у дома, твърде уморен съм дори за да спя добре. Това може и да е вярно, но ако не се молим, няма да знаем най-важното нещо: Божията воля за нас. Тогава в цялата си дейност, в цялата си заетост, ще постигнем много малко.“



Идейна колонизация

Папата се спря и на множеството предизвикателства, пред които са изправени семействата, особено тези, които страдат от последиците от природните бедствия, икономическите проблеми и раздялата, вследствие на миграцията. Той се спря и на заплахите пред семейството в съвременното общество.

„Семейството е застрашено от засилващия се натиск от страна на тези, които се опитват да предефинират институцията на брака, от релативизма, културата на преходното, от липсата на отвореност към живота“, каза той.

След това папата предупреди за опасността от „идеологически колонизация“, която се опитва да разруши семействата. „Тя не следва мечтата, която ние споделяме с Бог в молитвата и мисията, с която Бог ни е натоварил. Тази заплаха идва отвън. Затова я наричам колонизация“, каза той.

Папата ги насърчи, като се обърна към семействата да не „не губят свободата да изпълнят тази мисия, с която Бог ни е натоварил“.

„Светът ни се нуждае от стабилни и силни семейства за преодоляването на тези заплахи! Филипините се нуждаят от свети и любящи семейства, които да защитят красотата на семейството в Божия план и които да бъдат опора и пример за другите семейства. Всяка заплаха за семейството е заплаха за самото общество.“

Светият отец призова присъстващите да защитят своите семейства и да бъдат пример за любов, опрощение и загриженост. Той също така ги призова да бъдат „светилища на уважението към живота.“

В заключение, папа Франциск призова присъстващите семейства да бъдат мисионерски ученици на Исус, да подкрепят бедните и страдащите и да ги убедят, че не са забравени от Бога.

„Не крийте своята вяра, не крийте Исус, възвестете на света Него и своето свидетелство за семеен живот“, възкликна папата в края на обръщението си.



Източник: www.zenit.org