На 14 февруари 2015 г. в 11 часа във Ватиканската базилика папа Франциск отслужи редовна публична консистория, на която въздигна двадесет нови кардинали, като им възложи кардиналската шапка и пръстен и им посвети титулна дяконска църква.
На службата присъства и почетния папа Бенедикт XVI, когото папа Франциск прегърна на влизане в базиликата. Той бе посрещнат и от кардинал Доминик Мамберти, префект на Върховния трибунал на Апостолическата сигнатура, който като пръв от новите кардинали се обърна от тяхно име към папата с думи на благодарност.
В проповедта си пред новите кардинали, папата избра за основа химна на любовта от Първото послание към апостол Павел до Коринтяните, подчерта, че в своето служение те винаги трябва да се водят от любовта.
„Кардиналското достойнство със сигурност е голяма чест, но не изисква почести. Това става ясно още от произхода на думата – кардинал произхожда от cardo – панта. Тази дума не насочва към украса или аксесоар, както щеше да бъде ако титлата беше почетна. По-скоро думата насочва към опорна точка, която е от съществено значение за живота на общността. Вие сте „панти“, вкоренени в Църквата на Рим, която „предстоятелства всеобщото общение на любовта“.
Ръководството в Църквата изхожда от любовта, упражнява се в любовта и отредено към любовта. Тук Църквата на Рим също е пример за следване. По същия начин, по който тя предстоятелства любовта, така и всяка конкретна църква, всяка в собствената си област, трябва да предстоятелства любовта. По тази причина намирам „химнът на любовта“ от Първото послание на Свети Павел до коринтяните за подходящ надслов за това богослужение и за вашето служение, особено за тези от вас, които днес встъпват в Колегията на Кардиналите. Всички ние, на първо място аз, заедно с всеки един от вас, трябва да се оставим да бъдем водени от вдъхновените думи на апостол Павел, особено от този пасаж, в който той посочва знаците на любовта. Нека нашата Майка Мария ни помогне да ги чуем. Тя, която принесе на света Исус, въплътената любов, пътят, който е „още по-превъзходен“, нека тя ни помогне да приемем Неговото Слово и винаги да напредваме по този Път. Нека тя ни помогне със своето смирение и майчината нежност, защото любовта, като дар от Бога, израства там, където има смирение и нежност.
Св. Павел ни казва, че любовта е преди всичко, „дълготъпрелива, пълна с благост“. Колкото по-голяма е нашата отговорност в служението на Църквата, толкова по-открити трябва да са нашите сърца към сърцето на Христос. „Дълготърпеливост“ и „издръжливост“ в известен смисъл са синоними на католичността. Това означава да си способен да обичаш без ограничения, но и да оставаш верен в конкретните ситуации и в своите действия. Това означава да обичаш великото, без да пренебрегваш малкото; да обичаш малките неща в хоризонта на големите, защото „non coerceri a maximo, contineri tamen на minimo divinum est“. Да знаем как да обичаме чрез делата на любовта. „Благостта“, доброжелателността, означава твърдо и упорито да желаем доброто на другите, дори и на тези, които са настроени неприятелски към нас.
Апостолът продължава като казва, че любовта „не завижда, не се превъзнася, не се гордее“. Това е чудо на любовта, тъй като ние, хората, всички ние, на всеки етап от живота ни, сме склонни към ревност и гордост, тъй като природата ни е наранена от греха. Архиереите на Църквата също не са имунизирани от това изкушение. Но точно заради това, скъпи братя, божествената сила на любовта, която преобръща сърцата, трябва да бъде още по-видима у нас, така че вече не вие да живеете, а Христос, който живее у вас. Исус е любов до докрай.
След това св. Павел казва, че любовта „не безчинствува, не дири своето“. Тези две характеристики показват, че тези, които пребъдват в любовта не са егоцентрични. Егоцентричността неизбежно води до неуважение и много често дори без да се забележи това, тъй като „уважението“ е именно способността за признаване на другите, за приемане на тяхното достойнство, тяхното положение, техните нужди. Егоцентричната личност неизбежно дири своето и този човек намира това за нормално, дори необходимо. Тези „интереси“ могат да бъдат прикрити дори зад благовидни предлози, но в основата на всички тях стои „личния интерес“. Докато любовта ни кара да се отдръпнем от този център, за да се посветим на истинския център, който е само Христос. Тогава и само тогава можем да станем хора, които уважават и се грижат за доброто на другите.
Любовта, казва св. Павел „не се сърди, зло не мисли“. Пасторите, близки до своя народ имат множество причини да се сърдят, да усещат гняв. Има опасност дори да бъдем още по-раздразнителен в отношенията с нашите събратя, за което имаме още по-малко оправдания. Дори тук и особено тук, любовта ни прави свободни. Тя ни предпазва от опасността да действаме импулсивно, да кажем или направим нещо погрешно; преди всичко любовта ни предпазва от смъртната опасност от насъбрания гняв, от този тлеещ гняв, който ни кара да сме недоволни от грешките, от които сме пострадали. Не. Това е недопустимо за един църковен човек. Дори ако моментния изблик е простим, това не се отнася за ненавистта. Бог да ни пази от това!
„Любовта – добавя св. Павел – на неправда се не радва, а се радва на истина“. Тези, призвани към служение в управление на Църквата трябва да имат силно развито чувство за справедливост, което да направи всяка несправедливост неприемлива, дори и такава, която може да принесе полза на човека или на Църквата. В същото време, той трябва да „се радва на истина“. Каква красива фраза! Божият човек е пленник на истината, той я открива в словото и плътта на Исус Христос, неизтощимият източник на нашата радост. Нека Божият народ винаги виждат в нас непримирими борци с несправедливостта и радостни служители на истината.
„Любовта всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“. В тези четири думи е заключена програма за духовен и пастирски живот. Христовата любов, излята в сърцата ни от Светия Дух, ни позволява да живеем така, да бъдем такива: хора, винаги готови да простят; готови да се доверят, тъй като сме изпълнени с вяра в Бога; готови да вдъхновим надежда, защото самите ние сме изпълнени с надежда в Бога; хора, готови да понесат търпеливо всяка ситуация и всеки един от нашите братя и сестри, в единство с Христос, Който с любов понася тежестта на нашите грехове.
Скъпи братя, това не идва от нас, то идва от Бога. Бог е любов и той постига всичко това у нас, ако ние сме способни с кротост да приемем действието на Светия Дух. Колкото повече сме вкоренени в Църквата на Рим, толкова по-готови сме да приемем Духа, за да може милосърдието да придаде форма на това, което сме и на всичко, което правим. Вкоренени в Църквата, която ръководи милосърдието, изпълнени с кротост към Светия Дух, който излива в нашите сърца любов към Бог. Амин“.
След своята проповед, папата произнесе формулата за въздигането на новите кардинали, тяхното име и титулната им църква. Новите кардинали произнесоха Символа на вярата и положиха клетвата си за вярност и послушание към Светия отец и неговите приемници. След това те получиха от папата кардиналската берета и пръстен, както и съответните си титулни църкви.
Източник: Vatican Information Service